Религиозното поклонение е сигурен знак за човечност. Според румънския патриарх Даниил има много причини за поклонението и то има дълбоко духовно значение, когато е изживяно правилно и правилно разбрано. Поклонникът е човек, който желае да посети и да се поклони в библейски свети места, гробници на мъченици, мощи на светци, чудотворни икони или места, където живеят известни духовни старци.
1. Основните причини за поклонение са следните:
- Поклонението е визуално напомняне за места, където чудесната любов и действие на Бог се проявява към хората и чрез хората. Поклонникът е някой, който иска да се докосне до святото място или до светите мощи, в които и чрез които освещаващото присъствие на Бог се е проявило само в най-силна степен, за да може поклонникът да укрепи вярата и любовта си към Бога.
- Следователно поклонението се извършва за подобряване на молитвата и духовния живот.
- Поклонението често се разбира като духовен акт на благодарност към Бога за всички дарове, получени от Него; така то се превръща само по себе си в лечебно действие и в благодарствен принос.
- Поклонението включва и акт на покаяние за греховете и се увенчава с изповед на всички извършени грехове, с молитви за прошка и спасение на душата.
- Поклонението може да бъде мотивирано и от силно желание да получите Божията помощ, за да постигнете нещо важно или да излекувате от физическо или психическо заболяване.
2. Дълбокото духовно значение на поклонението е, че то дава както духовна полза за личния живот на поклонника, така и за живота на Църквата.
Поклонение като търсене и вкусване на светостта на нашето съществуване. Чрез поклонението човекът и Бог се търсят и срещат по един спокоен и мистичен начин. Авраам напуска родината си, Ур Халдейски, и пътува далеч в земята, която Господ му е обещал, Ханаан (Бит. 12:1-5).
Религиозното поклонение е Търсене в този свят за онова, което не е от този свят – Царството Божие, за което Сам Господ Иисус Христос казва: „Първом търсете Божието царство” (Мат. 6:33) и „Моето царство не е от това”. свят” (Йоан 18:36).
Богослужението има и пророческо значение, което е описано от един съвременен богослов по следния начин: „Тези общности от хора (т.е. поклонници), които възпяват своята вяра, символизират и утвърждават многостранната общност от хора (нации), за които е писано. в последната глава на книгата на Исая и във визионерската книга Откровение. От деня на Авраам всички вярващи са поклонници, пътуващи през пустинята към Обещаната земя, стъпка по стъпка те осъзнават, че Христос ги придружава по пътя и ги кани да Го разпознаем в разчупването на хляба (Лука 24:35).
Поклонението ни учи, че мисията на Църквата е да търси святост и желанието й да осъзнае пълнотата на живота в Господа. Туристическото пътуване не е поклонение, ако не се превърне в мистично пътуване, вътрешно поклонение, усилие да се доближим до Бога чрез молитва и помирение.
