15/28 февруари 2021 г. – Седмица на блудния син, втората подготовка за Великия пост. В навечерието на този ден, на всенощното бдение, се пее 136-ият псалм „На реките на Вавилон“. Предложение на Pravoslavie.Rus богословски и филологически коментар на този химn от православна гледна точка.
Великият Четиридесет ден се предшества от четири подготвителни седмици. През този период Великопостният триод предлага много литургични текстове, които ни подготвят за Великия пост. И така, на утренята в седмицата на блудния син и след това в седмицата на месото и сиренето, след пеене на полиелеосните псалми (134 и 135) „Хвалете името Господне” и „Изповядвайте Господа”, псалм 136 „ На реките на Вавилон” също се пее.
Типиконът, даващ богослужебни наставления на утреня в седмицата на блудния син, ни инструктира да изпеем третия псалм към два полиелеични псалма: „На реките на Вавилон” с червена алелуя[1]. Църковнославянската фраза „червена алилуя“ буквално се превежда като „прекрасна алилуя“[2]. Вижда се, че Типиконът, като нарежда да се пее този псалом по този начин, го отличава от фона на предходните два псалма.
136-ият псалом се състои от девет стиха. В църковнославянските текстове на Библията тя е озаглавена с думите: „На Давид Еремия“[3]. В еврейската Библия псалмът не е изписан с името на автора; в латинската и гръцката Библия е дадено името на Давид[4].
Има различни мнения, свързани с авторството на 136-ия псалм. Силната носталгия по родината, ясно изразена в нея (стихове 5-6), ни навежда на мисълта, че авторът е сред онези пленници, които след указа на персийския цар Кир през 538 г. пр. н. е. се завръщат в разрушения Йерусалим.
Църковнославянският текст на 136-ия псалом е следният:
„Дейвид Джеремия.
По реките на Вавилон, там с прошарена коса и плаках, винаги помни Сион за нас. Всред неговите върби, нашите органи са обесих. Сякаш имаше въпроси за плен на нас за думите на песента и ни води за пеенето: пейте ни от песните на Сион. Как да пеем песента на Господа в чужда земя? Ако те забравя, Йерусалим, нека бъде забравена десницата ми. Прилепи езика ми към ларинкса, ако не те помня, ако не предложа Йерусалим, сякаш в началото на моята радост. Спомни си, Господи, синове на Едом, в деня на Йерусалим, които казват: изтощи, изчерпи до основите му. Проклета дъще на Вавилон, благословен е този, който ще ти отплати заплатата ти, дори и да ни отплатиш. Благословен е онзи, който има и строши твоите бебета на камък”[5].
Вавилонски плен
„Върху реките на Вавилон“ – използването на множествено число във фразата „край реките“ (синодален превод) указва различни райони по реките Тигър и Ефрат с техните притоци и изкуствени канали, изтеглени от вавилонците за напояване на техните ниви, където са били и са живели пленени еврейски семейства[6].
Множественото число на глаголите „седохом и плакахом“ се отнася до общуването на пленниците помежду си. Заедно те плачат и симпатизират един на друг, като си спомнят за Сион – в този случай думата се свързва с Йерусалим или с храма.
Ние сме в плен на греха – „на реките на Вавилон“
„На вербий… обезихом” – църковнославянският глагол „затлъстяване”, както и гръцкият „κρεμασθῆναι”, в контекста на 2-ри стих се превежда на руски като „увиснал”.
„Нашите органи“ – в гръцкия текст е думата ὄργανα. Заимстван е в църковнославянския текст без превод. Думата ὄργανα се превежда на руски като „инструменти“, докато четем синодалния превод, можем да разберем, че става дума за музикални инструменти: „окачихме арфите си“. Музикалните инструменти, окачени от дърветата, показват, че евреите са оставили настрана забавлението.
Химнът „На реките на Вавилон” от първите стихове разкрива целия смисъл на Великия пост. Ние сме в плен на греха – „на реките на Вавилон“. Подобно на евреите, ние трябва да оставим настрана радостта и да мислим за греховете си, да си спомним за Сион – Царството Небесно или Небесния Йерусалим.
Сионски песни
„Сякаш имаше въпроси за пленниците ни относно думите на песента и ни водейки за песента: пейте ни от песните на Сион“: ако се преведе от иврит, този стих гласи така: „Там тези, които заловиха ние поискахме от нас думите на песента; и нашите потисници са радост; пейте ни от песните на Сион.”
„Въпросител“ – „поръчан“ или „изискан“. Пленените вавилонци поискаха от евреите да им кажат няколко думи от Божествените песни и възхвали, които пеят в Йерусалим[7].
„Как можем да пеем песента на Господа в чужда земя?“ – така че можете да преведете четвъртия стих. „Защо не им беше позволено да пеят в чужда земя? Защото нечистите уши не трябваше да чуят тези тайнствени химни”[8] – тълкува този пасаж св. Йоан Златоуст[9].
“Чужда земя” не е просто страна, далеч от светия град, това е нечиста езическа земя (виж: Езек. 4:13-14), която е давала “нечист хляб”.
Свети Йоан Златоуст призовава с особено внимание да наблюдаваме себе си и да градим истински живот, така че да не ставаме пленници, чужди и отлъчени от бащиния град[10]. „Всички ще слушаме това и ще се поучим от него. Както когато бяха лишени от града, тогава започнаха да го търсят, така и мнозина от нас ще преживеят същото, когато в този ден ще бъдат лишени от планинския Йерусалим” [11], – така казва Св. Йоан коментира 136-ия псалм.
Йерусалим – началото на радостта
„Ако те забравя, Йерусалим, нека бъде забравена десницата ми. Прилепи езика си към ларинкса, ако не те помня, ако не предложа Йерусалим, сякаш в началото на моята радост”: пети и шести стих са изградени на принципа на клетва: „Ако аз забрави, да ме забрави десницата ми; ако не си спомням, нека езикът ми залепне за небцето.” Авторът на псалма е готов да бъде наказан за нарушаване на обетите си, тоест ако не постави Ерусалим като начало на своята радост, нека Господ да му отнеме възможността да свири на арфа с дясната си ръка и забрани на езика си да пее песните на Сион.
И пеенето на този псалом в подготвителния период за Великия пост ни призовава да поставим Ерусалим, Царството Небесно, като начало на нашата радост.
Синовете на Едом
Псалмистът, обръщайки се към Бога, се моли на Господ да си спомни злите дела на едомците, които те извършиха по време на разрушаването на Йерусалим през 587 г. пр. н. е. (виж: Obd. 1: 10–15): „Помни си, Господи, синове на Едом, в деня на Йерусалим, казвайки: изтощи, изчерпи до основите му.”
Идумеите, роднина на евреите народ, винаги са били враждебни към брат си и във всички тъжни събития в живота му са участвали активно и зло (виж: Ам. 1:11).
А „денят на Йерусалим” е денят, в който Йерусалим е напълно разрушен, градът е лишен от отбранителни стени и кули, буквално „съблечен” (Ис. 3:17).
Дъщеря на Вавилон
„Проклета дъщеря на Вавилон, благословен е онзи, който ще те възнагради с твоята награда, която ти ни възнагради” – в руския превод на псалма дъщерята на Вавилон е наречена опустошителка. Гръцкият текст я нарича „нещастна” (ταλαίπωρος [12]), откъдето идва и думата „прокълната” – нещастна, нещастна [13].
Неугледният израз „блажен е онзи, който вземе и строши вашите бебета о камък“, според някои коментари на Псалтира, сочи към грубите и нечовешки черти на израелския религия. Без значение как се отнасяме към думите на псалма, псалмистът, очевидно, не желае смърт на всички невинни деца на Вавилон, а моли Господ да си спомни съвсем конкретни разрушители какво направиха на Сион.
„Кърмачета“ – образът на началото на дребните надбавки и ядове, които могат да прераснат до неизкореними страсти
А в духовния живот много неща могат да се сравняват с бебетата – това е образ на началото на дребни надбавки и ядове, които могат да прераснат в дълбоки, неизкореними страсти и пороци. Сега те изглеждат толкова малки и беззащитни, че е някак дори жестоко да им се противопоставя [14]. Но точно в този начален етап е необходимо да се борим с тях – „блажен, който ги строши о камък”.
***
136-ият псалом, който се пее само три пъти в годината по време на всенощното бдение през подготвителните седмици, ни показва голямото разочарование на еврейския народ, който загуби своето свято място – Йерусалим. Текстът също ни насърчава да мислим за цената на онези големи благословии, които Господ ще ни даде.
Без никакво съмнение, тъгата и сълзите на еврейските пленници трябва да ни вдъхновяват да ценим всички дарове, изпратени от Бог.
Забележки:
[1] Типикон, сиест Устав. М.: Издателски съвет на Руската православна църква, 2002. С. 825.
[2] Речник на руския език от XI-XVII век. Проблем. 8. М., 1981. С. 19–20.
[3] Псалтир. М., 2013. С. 367.
[4] Обяснителна Библия, или Коментар на всички книги на Свещеното писание на Стария и Новия Завет, редактиран от А. П. Лопухин. М., 2009. С. 512.
[5] Псалтир. С. 367.
[6] Обяснителна Библия, или Коментар на всички книги на Свещеното писание на Стария и Новия Завет, редактиран от А. П. Лопухин. С. 513.
[7] Разумовски Г., протойерей. Обяснение на Свещената книга на псалмите. М., 2002. С. 822.
[8] св. Йоан Златоуст. Беседи върху псалмите // св. Йоан Златоуст. Творения. Т. 5. Кн. 1. Петербург, 1899, с. 451.
[9] Пак там.
[10] Разумовски Г., протойерей. Обяснение на Свещената книга на псалмите. С. 822.
[11] св. Йоан Златоуст. Беседи върху псалмите // Творения. Т. 5. Кн. 1. С. 451.
[12] Liddell HG, Scott. Р. Гръцко-английски лексикон. Оксфорд, 1996. P. 1753.
[13] Речник на руския език от XI-XVII век. Проблем. 12. М., 1987. С. 320.
[14] Луис К. Размисъл върху псалмите // Луис К. Събрани произведения. Т. 8. М., 2008. С. 334.
Автори: професор Лариса Маршева, Петр Граматик, 26 февруари 2021 г., https://pravoslavie.ru/137624.html (на руски).
