През последните три десетилетия политиката, насочена от Европейския съюз към Русия, беше структурирана по линия на агонистична логика, което включваше отворени канали за комуникация и платформи за диалог с Русия, което даде на Путин статут на легитимен играч, с когото трябва да се ангажира, въпреки редовното нарушаване на международното право. Въз основа на политиката Русия беше призната за суперсила и основен регионален актьор със своите интереси, което накара ЕС да признае изрично и имплицитно своята сфера на влияние и да избегне гнева на Кремъл с всякакъв драстичен ангажимент с постсъветското пространство. Доскоро ЕС многократно се опитваше да предотврати участието в геополитическия дискурс поради своята идентичност като мирен проект и култура за смекчаване и предотвратяване на напрежението на европейския континент. Но също така и най-важното, поради вътрешното разделение между страните членки по отношение на Русия, което направи процеса на външнополитическа координация по отношение на Русия доста сложен в рамките на ЕС.
Междувременно Кремъл преведе разделението на ЕС като неговата слабост и неспособност да предприеме решителни мерки срещу Русия, което насърчи президента Путин постепенно да засили тристепенната война: 1. териториална; 2. кибер; 3. дезинформация, срещу страните с проевропейски наклон в съседство и кара света да го гледа как се отдалечава с враждебни действия и продължава работата си както обикновено. Нито една от неотдавнашните военни действия, предизвикани от Кремъл - война срещу Грузия през 2008 г. и след пълзящата окупация на териториите в близост до административната граница, анексирането на Крим и инвазията в Домбас, Украйна през 2014 г. - не стана убедителна за ЕС да преразгледа ангажимента политика спрямо Русия, освен ако на 24 февруари света и в частност Европа се събуди от пълномащабната военна атака на своя континент от Русия срещу Украйна и на 26 февруари ядрена заплаха на Путин, чудовището с достъп до бутона за ядрена мощност, но което е важно без институционален механизъм в Кремъл, който да го възпира.
Още от самото начало имаше проблем с политиката на ангажираност на ЕС към Кремъл, тъй като тя заплашваше да подкопае самата основа на ЕС, т.е. либералните демократични ценности и принципи. Всъщност целта на политиката, че „винаги е свързано с конфликти и антагонизми”, е „да държи на разстояние силите на унищожението и да установи ред” чрез „безкраен разговор” с антагонистичен противник и опити да се изградят съюзи с тях и по този начин да се трансформира антагонистичната динамика в агонистични отношения, за да се гарантира, че няма прегрупиране приятел-враг. Но основният въпрос тук е дали Путин някога е гледал на ЕС агонистично. В агонистичните отношения опонентите се разглеждат един друг като „противници“, които се ангажират и в същото време „се бият един срещу друг, защото искат тяхната интерпретация на принципите да стане хегемонична, но не поставят под въпрос легитимността на правото на опонента си да се бори за победата на своята позиция“. С други думи, „значително несъгласие“ не е между „унищожаващи проекти“, но между конкуриращи се алтернативи, които споделят „етико-политически принципи“ и се различават в тълкуването си на споделени ценности и принципи, по-конкретно как те „да се превърнат в конкретни политики и институционални договорености и […] тяхното прилагане към конкретни въпроси“. Путин никога не е споделял ценности и принципи с ЕС, обратно той е бил там, за да дискредитира и подкопава самата основа на европейския проект, т.е. свобода, равенство, демокрация и човешки права.
В продължение на десетилетия ЕС се храни с илюзията, че има „агонистичен конфликтен консенсус” между Русия и ЕС, най-лошото е, че ЕС непрекъснато си затваря очите за всеки опит на Путин да наруши европейския проект, вместо да се справи със заплахата и да отслаби Путин чрез съгласувани и целенасочени действия, както направи след 24 февруари, когато то принуди чудовището да се задави с всеобхватен драконовски пакет от наложени санкции и подкрепа към Украйна. Ако ЕС направи това преди, войната в Украйна можеше да бъде предотвратена.
