Откакто очите на света се обърнаха към конфликта в Украйна, е трудно да се говори за религиозна свобода.
Първо, COVID, а след това и войната са скрили дребните, но не по-малко сериозни трагедии, които се увековечават в останалата част на земното кълбо, страданието, което продължава да се извършва за сметка на най-слабите.
За момент осъзнахме какво е състоянието на изкуството по отношение на религиозната свобода, когато миналото лято войските на НАТО се изтеглиха от Афганистан и изведнъж се върнахме в мрачно време на сегрегация и дискриминация. Време на преследване на онези, чиято единствена вина е, че вярват в собствения си Бог или заради собственото си същество.
Разбрахме, че в определени части на света да си жена или християнин все още е вина. Това например е историята на Zabi*, чиято история ни беше разказана от неправителствената организация Open doors, историята на млада афганистанска християнка, която избяга след залавянето на талибаните.
Заби е бежанец, който трябваше да избяга от Афганистан след превземането на талибаните. Тя е необвързана, все още доста млада и добре образована. Тя беше активна в областта на правата на човека и следователно мишена на талибаните.
Но това, че е активист и се бори за идеалите си, не е единствената вина на Заби. Заби има много грехове, включително този да се роди жена и християнка.
Талибаните вече знаят коя е тя и какво прави, защото още преди пет години убиха баща й заради вярата му, само след като го измъчваха няколко месеца. И за съжаление трагедиите за Заби не свършват до тук.
Само преди две години изчезна и брат й. Подобно на Заби, той беше вярващ. Не знаем дали тя има други братя и сестри, но майката на Заби все още е жива. Тя не е християнка.
Историята на Заби не е единствената. Има много други истории, много подобни, истории, които се губят в скоростта на модерността и в свят, където приоритетите са тези, които стигат до първа страница. И така, точно тези истории, епилогът на които е невъзможно да се знае.
Знаем, например, че много от тези бежанци след превземането на Кабул избягаха в Пакистан с надеждата за по-добро бъдеще. И че точно тук те се озоваха, ако не в ада, то със сигурност в чистилището. Дори в Пакистан всъщност няма почивка за преследваните християни.
С интергрупата успяхме да привлечем вниманието на европейските институции към позората на законите за борба с богохулството, които изискват жертви всеки ден в тази част на света. Благодарение на нашите действия успяхме да спасим двойката Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар в затвора в продължение на осем години, с единствената вина, че са християни.
Но това не е достатъчно. Интергрупата получава ежедневно доклади, не на последно място този на Шахзад Масих, за когото Интергрупата направи няколко хода, за да се опита да получи резолюция в дневния ред на пленарната сесия на парламента.
Историята на Шахзад Масих беше представена на вниманието на Интергрупа от неправителствената организация Европейски център за правосъдие и право. Шахзад е 22-годишен млад християнин, който е в пакистански затвори от пет години, за който се твърди, че е богохулник.
През 2017 г., докато е на работа – по време на събитията Шахзад работи в болница като портиер – Шахзад се скарва с един от колегите си мюсюлмани. Малко след спора ситуацията ескалира и Шахзад е арестуван.
От този момент също стана невъзможно да се получи дата за изслушване. Изслушване, което и до днес продължава да се отлага.
Има няколко причини, поради които е трудно този случай да се доведе до знанието на европейските институции и да се проведе изслушване в пакистанските съдилища.
На първо място, дори преди последните събития в Пакистан, ситуацията по отношение на законите за богохулството беше сложна. Самата пакистанска администрация всъщност е заложник на радикализирани слоеве от населението, които упорито защитават законите срещу богохулството и следователно се страхуват, че с освобождаването на предполагаемия извършител на богохулството ще възникнат протести.
На европейско ниво интергрупата прави всичко възможно, за да води битки, свързани с религията. Въпреки това, често се сблъсква с релативистка култура. Култура, която прониква в европейската институция и която иска да отведе всяка дискусия относно религията в чисто личен въпрос, без да осъзнава, че по този начин те дори не могат да установят ясни граници и граници за преговори с трети държави.
„[има] култура, която прониква в европейската институция и която иска да отведе всяка дискусия относно религията в чисто личен въпрос“
Карло Фиданса - евродепутат
Следователно надеждата е, че възможно най-скоро европейските институции ще се събудят от това оцепенение и ще започнат да прилагат пълната си тежест – политическа и икономическа – в тези преговори, така че животът на тези, които искат да живеят в своите земи и които все още гледат на този континент с надежда, са защитени. ■
*Истинското име е защитено от съображения за сигурност
