България все още не изпълнява две от условията за приемане на еврото. Това става ясно от доклада на Европейската комисия (ЕК) за конвергенцията за 2022 г.
Докладът оценява напредъка, който всяка държава-членка на Европейския съюз (ЕС) е постигнала по пътя си към единната валута на Стария континент. Той също така формира оценката на решението на Съвета на ЕС, с което отделните страни могат да приемат еврото.
Четирите основни критерия включват ценова стабилност, свързана с инфлацията, състоянието на публичните финанси във връзка с дефицити и дълг, стабилност на валутния курс и дългосрочни лихвени проценти.
Според ЕК България все още не отговаря на критериите за приемане на законодателство за еврото и стабилността на цените и нивата на инфлация.
София изпълнява условията, свързани със състоянието на публичните финанси, валутните курсове и дългосрочните лихви.
Швеция също се проваля в две посоки. Очаква се Стокхолм също да постигне напредък в законодателството, както и по валутните курсове.
Останалите европейски държави, които не са част от еврозоната – Полша, Румъния, Унгария и Чехия – не отговарят повече от задължителните критерии.
Единствената друга страна, която е член на ЕС, но не използва единната европейска валута, е Дания. Въпреки това се ползва от изключение в своя Договор за присъединяване, което й позволява да не приема еврото.
Всички държави-членки на ЕС са длъжни да приемат европейската валута, след като изпълнят необходимите условия. Всяка страна зависи да се доближи до еврозоната и нито една от тях не е ограничена във времето.
Европейската комисия отбелязва, че Хърватия, която последно се присъедини към ЕС през 2013 г., е напълно готова да приеме еврото на 1 януари 2023 г. Преди няколко дни парламентът в Загреб прие закон за приемане на еврото в началото на следващата година. Хърватия кандидатства за присъединяване към еврозоната през лятото на 2019 г., една година след България.
Преди седмица българското правителство прие плана за въвеждане на еврото в България, като крайният срок, в който кабинетът трябва да постави това да се случи, беше 1 януари 2024 г. Основната част от него беше свързана с внасяне на промени в законите за адаптиране към стандартите, определени от ЕК.
Въпреки че решението беше прието от Министерски съвет, министрите от БСП и „Има такъв народ“ гласуваха против. Те оправдаха действията си с липсата на икономически анализ на възможните последици от приемането на единната валута, както и с липсата на дискусия между членовете на коалицията.
Ден след решението лидерът на проруското "Възраждане", което е за излизането на България от НАТО и ЕС, Костадин Костадинов заяви, че партията започва консултации за иницииране на национален референдум за или против приемането на еврото. Самото решение беше определено от Костадинов като „поредното национално предателство” от кабинета на Кирил Петков.
Против решението е бившият служебен премиер и лидер на новосформираната партия "Български възход" Стефан Янев. Той определи ситуацията като затваряне на „последния остатък от суверенитета на българската държава”.
