Руслан Халиков е експерт по религиозни изследвания, член на Управителния съвет на Украинската асоциация на изследователите на религията и работи по проект за документиране на ефектите от войната върху религиозния плурализъм в Украйна, както в окупираните територии, така и в останалите на страната. Той и колегите му документираха огромен брой разрушения на религиозни обекти и сгради от началото на войната. Имахме възможност да поговорим накратко с него и да му зададем няколко въпроса:
1. Можете ли да опишете накратко своя изследователски проект?
Нашият проект „Религията в пламъци: документиране на военните престъпления на Русия срещу религиозните общности в Украйна“ стартира като отговор на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. През март 2022 г. нашата организация, Семинар за академично изучаване на религиите, инициира проекта и от самото начало той беше подкрепен от Държавна служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта и Конгрес на етническите общности на Украйна. По-късно проектът получи подкрепа от Международен център за право и религиозни изследвания (САЩ).
Този проект има за цел да запише и документира щетите, нанесени на религиозни сгради в резултат на военните действия на руската армия в Украйна, както и убийството, раняването и отвличането на религиозни лидери от различни деноминации. По време на войната нашият екип има за цел да събира данни за военни престъпления, извършени от Руската федерация в Украйна срещу религиозни общности от различни деноминации. Материалите, които събираме, могат да бъдат използвани при бъдещи изследвания на въздействието на войната върху религиозните общности в Украйна, при изготвяне на доклади за международни организации, както и доказателства за изправяне на агресора пред правосъдието.
До момента повече от 240 религиозни сгради са били засегнати от военни действия, които сме регистрирали в нашата база данни. Около 140 от тях са православни храмове, манастири, като повечето от тях принадлежат на УПЦ (МП). Джамии, синагоги, зали за молитва, зали на царството, ашрами на ISKCON, сгради на други религиозни малцинства също страдат и ние също ги регистрираме в базата данни. Знаем също за около петнадесет случая на убити или убити от обстрел религиозни лидери, включително военни свещеници и граждански доброволци от религиозни общности. Някои местни религиозни водачи са били отвлечени от руските военни сили, принудени да напуснат дома и енорията си в окупираните територии.
2. Каква е ситуацията по отношение на религиите в Украйна по време на продължаващата война? В свободна Украйна? В окупираните територии?
Ситуацията е много различна, в зависимост от опита на вярващите в определена област. Там, където битките и обстрелите продължават или на места, които са били под краткотрайна окупация, виждаме увеличаване на сътрудничеството между различни религиозни организации, дори ако преди инвазията те са се третирали една с друга като противници. Например: между различни християнски православни църкви, православни и протестанти, мюсюлмани и християни. Основният фокус на сътрудничеството е доброволчеството, хуманитарните дейности.
Конгрегациите предоставят подслон на цивилни по време на обстрел, доставят хуманитарна помощ, доставят армейски свещеници на военни части (законът за капеланите е приет напълно едва тази пролет), организират кръводаряване и т.н. На места, където бойният фронт не е толкова близо, и където няма ежедневна и непосредствена заплаха за живота, конкуренцията между религиозните организации продължава.
В новоокупираните територии се очаква вярващите в редица религиозни организации, особено религиозните малцинства, да се сблъскат с ограничения в своята практика. Деноминации, забранени в Русия, като Свидетели на Йехова, последователи на Саид Нурси, Хизб ут-Тахрир, също ще бъдат забранени, тъй като руските администрации се засилват там.
В свободните територии всички религиозни организации се дистанцират максимално от връзките с руските едноверци. Дори Украинската православна църква, която преди това беше в съюз с Московската патриаршия, проведе специален събор на 27 май и заличи тази връзка от своя устав.
Напротив, в окупираните територии няколко общности на тази църква са принудени да преминат на подчинение на Руската православна църква. Въпреки че от 2014 г. до настоящата ескалация, общностите както в Крим, така и в CADLR (Определени райони на Донецка и Луганска области) официално се считат за части от UOC. По същия начин мюсюлманските общности от Донецка и Луганска области в окупираните територии влязоха съответно в сферата на влияние на Руския съвет на мюфтиите и Духовното събрание на мюсюлманите на Руската федерация.
3. Виждате ли нарастване на престъпленията на религиозна основа от руска страна?
От самото начало на инвазията и дори преди нея руските политически и религиозни лидери, включително президентът Владимир Путин, Патриарх Кирил Гундяев, Мюфтия Талгат Таджуддин, Пандито Хамбо Лама Дамба Аюшеев и други използват религиозния фактор като една от причините за нашествието. Те обвиниха украинската страна в нарушаване на правата на УПЦ, в налагане на западните ценности и призоваха да се освободи населението на Украйна от „религиозно потисничество“. В същото време с инвазията си Русия не само унищожава пейзажа на религиозния плурализъм в Украйна, но и буквално унищожава десетки храмове на УПЦ (МП), лишавайки вярващите от възможността да реализират своята свобода на религията и вярвания. В този смисъл няма растеж, градусът на омразата е постоянно висок.
Ако говорим за увеличаване на броя на религиозно мотивираните престъпления, тогава можем да говорим за това, на първо място, в окупираните територии, където религиозният плурализъм намалява, малцинствата губят възможността свободно да изповядват своята религия. Но дори нелоялните към руската администрация свещеници на УПЦ МП рискуват да попаднат в затвора, периодично биват викани на разпити или дори отвличани за известно време, заплашват ги в социалните мрежи. Ако Русия реши официално да анексира заловените територии, можем да очакваме, че редица религиозни общности там ще попаднат под руското законодателство за екстремизма, както се случи в Крим. Засега руските администрации не се чувстват достатъчно уверени, за да отделят много време на религиозните репресии.
4. Нещо, което искате да добавите?
Бих искал да подчертая необходимостта от помощ за украинските религиозни малцинства, тъй като те може да не успеят да се възстановят сами след унищожаването на религиозни сгради и разпадането на общности по време на войната. Това ще запази високото ниво на свобода на религията и убежденията, както и плурализма, който Руската федерация се опитва да унищожи. Украйна също се нуждае от помощ в документирането на военните престъпления, защото броят на военните престъпления като цяло вече достига стотици хиляди, всички разследващи органи работят със случаи, гражданското общество също е ангажирано с документирането, но имаме нужда както от институционална, така и от ресурсна подкрепа от Европейски държави. И накрая, моля, не спирайте да информирате за войната в Украйна, включително за унищожаването на религиозни сгради – нищо още не е спряло, войната продължава и само обединена Европа може да помогне за нейния край.
