Лихтенщайн е малка страна, оставена изцяло на местните жители. През последната година броят на туристите не надвишава 60 хиляди души. Това е странно, особено след като се казва, че е един от най-големите и красиви музеи на модерното изкуство – да, за повечето хора е предизвикателство да разберат какво се опитват да кажат художниците, но все пак. Странно е, че тази страна може да бъде посетена само за два часа от Цюрих, а тъй като площта й не е толкова голяма, има място за всеки и туристите могат да се насладят на истинска красота.
Лихтенщайн съществува като една от най-малките държави в Европа. Дължината му от край до край е 24 километра, а ширината му е около 12 километра. Практически за един ден човек може да създаде колоездачно състезание за Обиколката на Лихтенщайн и да види всичко необходимо. Страната е разположена в долината между Австрия и Швейцария. Управляващите са австрийски, но валутата е швейцарска.
Той позволи на жените да гласуват през 1984 г. и беше последната държава в историята, приела този закон. Техният национален стадион може да побере само 6,127 души. Любопитното е, че тук пристигат хора, които с голямо удоволствие регистрират фирмите си. В крайна сметка Лихтенщайн има повече компании, отколкото население. Столицата има население от едва 5,000 души. Въпреки това има изкуство от цял свят, което го прави доста интересно място за изследване.
Лихтенщайн има и друга положителна страна – предлага една от най-красивите гледки на Австрия, както и няколко ски курорта. При избухването на Втората световна война Лихтенщайн нямаше армия. Принц Франц Йосиф II се среща с Хитлер в Берлин и успява да договори неутралитета на страната. След края на войната около 500 белогвардейци ще поискат убежище. Йосиф II отказва да ги предаде на Сталин, въпреки настояването му. И точно тук идва един от най-смешните моменти в бойната история на Лихтенщайн.
Единственият път, когато тази малка страна някога е воювала, е през далечната 1866 г. Австро-пруската война бушува и с Лихтенщайн на път е логично да трябва да се защитава. Около 80 войници са изпратени да охраняват тиролската граница. След като са изпълнили своя дълг, войниците вече са 81. Нямат загуби, а още по-забавното е, че успяват да се сприятеляват с един човек, който решава да се запише доброволец. Тоест армията се увеличава с още един човек. Оказва се, че армията, или по-скоро скромният отряд, успя да избегне всякакви битки.
Лихтенщайн дори оставя 20 души в армейския резерв. Скромният отряд достига лимита си и осъзнава, че не може да направи много. Никой дори не помисли да се бие с Лихтенщайн и с вече висок морал и привлекателна красота на планината, господата просто решиха да пият вино и бира, да пушат лули и да се отпуснат. Междувременно прусаците ще продължат да водят война, но далеч от това.
Смята се, че 81-ият мъж е австрийски офицер, но в някои други версии се смята, че е италианец. Има и твърдения, че въпросният мъж е дезертьор, основал най-добрата армия в света. Няма доказателства за произхода на човека, но въпреки това цялата военна кампания на Лихтенщайн се счита за забележителен успех.
