Загриженост за правата на човека ли е опитът да се забрани халал клането? Това е въпросът, нашият специален сътрудник, д-р. Алесандро Амикарели, известен адвокат по правата на човека и активист, който председателства Европейската федерация за свобода на вярата, се обръща към професор Васко Фронзони от Universitá Telemática Pegaso в Италия, експерт по шериатско право.
Намерете в синьо въведението му, а след това въпросите и отговорите.
От Алесандро Амикарели. Свобода на религия и вярата защитава правото на вярващите да живеят живота си в съответствие с техните вярвания, в рамките на ограниченията, и това също включва някои практики, свързани със социални и хранителни традиции, като това е случаят например с халал и кашер препарати.
Има случаи на предложения, насочени към забрана на процедурите халал и кошер, като се спори за правата на животните, които според хулителите на тези традиции са изложени на прекомерна жестокост.
Проф. Васко Фронзони е асоцииран професор в Università telematica Pegaso в Италия, специалист е по шериатско право и ислямски пазари и също така е водещ одитор на системи за управление на качеството, специализиран за халал сектора в Халал изследователския съвет на Лахор и е член на Научния комитет на Европейската федерация за свободата на вярата.
Въпрос: Проф. Фронзони какви са основните причини, изтъкнати от тези, които се опитват да забранят халал препаратите и като цяло клането според халал традициите?
О: Основните причини за забраната за ритуално клане според правилата кошер, шечита и халал са свързани с идеята за хуманно отношение към животните и за облекчаване, доколкото е възможно, на психологическото и физическото страдание на животните при процедурите за умъртвяване.
Наред с тази основна и декларирана причина, някои евреи и мюсюлмани също виждат желанието да бойкотират или дискриминират своите общности, поради секуларистки нагласи или в някои случаи мотивирани от желанието да защитят други религии на мнозинството.
Въпрос: Според вас нарушаване на правата на мюсюлманите, а в случая с кашера, правата на евреите ли е забраната на техните традиции в клането? Хора от всички вероизповедания и хора без вяра имат достъп до кошер и халал храна и това не е ограничено до хора от еврейската и ислямската вяра. Не трябва ли на хората, принадлежащи към еврейската и ислямската вяра, да бъде разрешено да колят според техните религиозни закони и разпоредби, които съществуват от няколко века, тъй като това е гарантирано от техните човешки права? Забраната на тези традиции не би ли означавала и нарушаване на правата на хората от по-широката общност за достъп до хранителен пазар по техен избор?
Според мен да, забраната на религиозно клане е нарушение на религиозната свобода на гражданите и дори само на жителите.
Правото на храна трябва да бъде формулирано като фундаментално и многоизмерно човешко право и то е не само основен компонент на гражданството, но и предпоставка за самата демокрация. То беше изкристализирано още с Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и днес е признато от множество международни източници с незадължителна юридическа сила и също така е гарантирано от различни конституционни харти. Освен това през 1999 г. Комитетът на ООН за икономически, културни и социални права издаде конкретен документ относно правото на подходяща храна.
Следвайки този подход, правото на подходяща храна трябва да се разбира както от гледна точка на продоволствената сигурност, така и от гледна точка на безопасността на храните и обхваща критерий, който е не само количествен, но преди всичко качествен, където храненето не представлява само препитание, но гарантира достойнството на хората и е такъв само ако съответства на религиозния диктат и културните традиции на общността, към която субектът принадлежи.
В този смисъл изглежда поучително, че в Европейския съюз Съдът на Страсбург признава от 2010 г. (HUDOC – Европейски съд по правата на човека, Приложение n. 18429/06 Якобски срещу Полша) пряката връзка между спазването на определени диетични изисквания и изразяването на свобода на убежденията по чл. 9 от ЕКПЧ.
Дори Белгийският конституционен съд наскоро, като подчерта, че забраната за клане без зашеметяване отговаря на социална необходимост и е пропорционална на легитимната цел за насърчаване на хуманното отношение към животните, той призна, че забраната на този вид клане включва ограничение на религиозната свобода на Евреи и мюсюлмани, чиито религиозни норми забраняват консумацията на месо от зашеметени животни.
Следователно разрешаването на целенасочен достъп до храна и правилен избор на храна е ефективен инструмент за защита на правото на религиозна свобода, тъй като помага на вярващите да се ориентират на пазара на храни и да избират хранителни продукти, съобразени с техните религиозни нужди.
Освен това трябва да се отбележи, че стандартите за качество, наложени от правилата за акредитация Халал и Кошер, са особено строги и гарантират висококачествен продукт, с по-строги изисквания от нормалните стандарти, предписани например за BIO сертифициране. Поради тази причина много потребители, нито мюсюлмани, нито евреи, купуват тези продукти, защото дават приоритет на общественото здраве и го смятат за съществена стъпка към постигане на хранителна сигурност, гарантирана от съществуващия контрол на качеството на храните в еврейската и мюсюлманската сфера.
Въпрос: Административните органи, както и съдилищата трябваше да се занимават с казуси, свързани с халал и кашер храни, както и с искове на вегетарианци и вегани. Бихте ли посочили кои са основните правни проблеми във връзка с халал клането?
О: Какво се случва в Европа е парадигматичен да отговори на този въпрос.
Регламент 1099/2009 / ЕО въведе предварителни методи и процедури за зашеметяване, които изискват умъртвяването на животните само след загуба на съзнание, състояние, което трябва да се поддържа до смъртта. Тези норми обаче са в противоречие както с еврейската религиозна традиция, така и с мнението на мнозинството мюсюлмански учени, които изискват бдително и съзнателно състояние на животното, което трябва да бъде непокътнато по време на клането, както и пълно обезкървяване от месото. По отношение на свободата на религията обаче регламентът от 2009 г. предоставя на всяка държава-членка известна степен на субсидиарност в процедурите, като в член 4 от регламента се предоставя дерогация, позволяваща на еврейските и мюсюлманските общности да извършват ритуално клане.
Постига се баланс между необходимостта от типичните за юдаизма и исляма форми на ритуално клане с тази от основните правила, ориентирани към идеята за защита и хуманно отношение към животните по време на умъртвяване. Следователно, от време на време държавните законодателства, ръководени от политическата насока на момента и поискани от местното обществено мнение, позволяват или забраняват на религиозните общности достъп до храна по начин, съвместим с техните вярвания. Така се случва в Европа да има държави като Швеция, Норвегия, Гърция, Дания, Словения, на практика във Финландия и частично Белгия които са приложили забрана за ритуално клане, докато други страни го позволяват.
По мое мнение и казвам това като юрист и като любител на животните, параметърът не трябва да се върти само около концепцията за хуманно отношение към животните по време на умъртвяване, която на пръв поглед може да изглежда противоречива и дори лицемерна концепция и която не отчита, че дори в този смисъл са ориентирани изповедните обреди. Обратно, параметърът също трябва да бъде ориентиран към здравето на потребителите и в интерес на пазарите. Няма смисъл да се забранява ритуалното клане на дадена територия, но след това да се разрешава вносът на ритуално заклано месо, това е само късо съединение, което вреди на потребителя и вътрешния пазар. Всъщност не ми се струва случайно, че в други страни, където религиозните общности са по-многобройни и най-вече където халал и кошер веригата за доставки е по-разпространена (производители, кланици, преработвателни и снабдителни индустрии), концепцията за животни благосъстоянието се мисли по различен начин. Всъщност в тези реалности, където потребителското търсене е по-значително, където има много работници в сектора и където има вкоренен и структуриран пазар и за износ, ритуалното клане е разрешено.
Нека погледнем Обединеното кралство. Тук мюсюлманското население представлява по-малко от 5%, но консумира над 20% от месото, което е заклано на националната територия, а халал закланото месо представлява 71% от всички животни, заклани в Англия. Следователно по-малко от 5% от населението консумира повече от 70% от закланите животни. Тези цифри представляват значителен и не пренебрежим елемент за вътрешния пазар икономикаи либералността, показана от английския законодател при разрешаването на ритуалното клане, трябва да бъде вписана в зачитането на религиозната свобода, но със сигурност по отношение на пазарната икономика и защитата на потребителите.
В: Проф. Фронцони, вие сте академик, който съветва национални институции и който познава дълбоко съществуващите религиозни общности в Европа и по-специално в Италия. Яденето на халал се е превърнало в норма за много хора, не непременно мюсюлмани, но когато чуят за „шериата“, много хора на Запад все още са съмнителни и подозрителни, въпреки че шериатът е мюсюлмански еквивалент на християнските канонични закони. Трябва ли хората и държавните институции да научат повече за халала и шериата като цяло? Трябва ли училищата и академичните среди на Запад да направят повече и в това отношение? Достатъчно ли е направеното по отношение на обучението на широката общественост и съветването на правителствата?
О: Разбира се, като цяло е необходимо да се знае повече, тъй като познаването на другия води до осъзнаване и разбиране, стъпката, предхождаща включването, докато невежеството води до недоверие, което представлява стъпката непосредствено преди страха, което може да доведе до неподредени и ирационални реакции (радикализация от една страна и ислямофобия и ксенофобия от друга).
Религиозните асоциации, особено мюсюлманските, правят много малко, за да направят своите традиции и нужди известни на обществеността и правителствата и това със сигурност е критичен елемент и тяхна грешка. Разбира се, за да бъдете чути, имате нужда от уши, желаещи да го направят, но също така е вярно, че много мюсюлмани, живеещи в диаспората, трябва да се стремят да участват повече в националния живот и да се държат като граждани, а не като чужденци.
Да бъдеш привързан към произхода си е похвално и полезно, но трябва да отчетем факта, че различията в езика, навиците и религията не са пречка за приобщаването и че няма никаква антиномия между това да живееш на Запад и да си мюсюлманин. Възможно е и също така е подходящо да се насърчи процесът на приобщаване и това може да стане със споделяне на чувството за идентичност, с образование и с уважение към правилата. Образованите разбират, че трябва да приемат другите, въпреки техните различия.
Също така смятам, че националните институции и политиците трябва да търсят повече технически съвети от онези, които познават и двата свята.
Въпрос: Имате ли някакви предложения и съвети за тези, които се опитват да забранят халал продукцията на Запад?
О: Моето предложение винаги е в смисъл на знание.
От една страна, фундаменталистките предразсъдъци на определени идеи за животински активизъм трябва да се сравнят с нагласите за хуманно отношение към животните, съществуващи в еврейските и мюсюлманските традиции, които редовно се игнорират, но съществуват.
От друга страна, правейки баланс на интересите, който не винаги е лесен, трябва да се отбележи, че се появи ново значение на принципа на религиозната свобода като право на достъп до подходяща храна по конфесионален начин. Следователно трябва да се приложи нова конфигурация на принципа на свободата на вярата, поради което се появява правото на достъп до подходяща храна в съответствие с конфесионалния диктат на ритуалното клане, в съответствие с особена деклинация, насочена към икономическата устойчивост на производителите и потребителите , а също и по отношение на безопасността на храните.
