Известен като „островът в Морето на седемте цвята“, Сан Андрес е най-големият остров в Морския цвят, съдържащ част от един от най-богатите коралови рифове в света
Самият Сан Андрес е коралов остров, което означава, че е геологически изграден от органичен материал, извлечен от скелети на корали и множество други животни и растения, свързани с тези колониални организми. Този тип острови са ниска земя, като повечето от тях са само на няколко метра над морското равнище, заобиколени от кокосови палми и плажове с бял коралов пясък.
Неслучайно този колумбийски остров е дестинация за гмуркане от световна класа с кристално чисти води и туристически център, посещаван от над милион души всяка година.
Но това, че е толкова „търсен“, има ключов недостатък: уникалните екосистеми и природни ресурси на Сан Андрес са били дълбоко засегнати. Това е нещо, на което биологът и професионален водолаз Мария Фернанда Мая е станала свидетел от първа ръка.
Общност, защитаваща океана
„Виждал съм промени в Сан Андрес през последните 20 години; намаляването на рибното и коралово покритие е доста голямо. Точно както останалия свят, ние преживяхме много голяма демографска експлозия и натискът върху нашите ресурси се увеличава“, каза тя пред UN News.
Г-жа Мая се гмурка и работи по-голямата част от живота си, за да защити съкровищата на биосферния резерват „Морски цветя“. Тя е директор на Фондация Синьо Индиго, ръководена от жени обществена организация, която работи за устойчивото развитие на архипелага Сан Андрес и защитата и възстановяването на неговите морски екосистеми.
Тя казва, че е решила да създаде фондацията, защото вярва, че местната общност трябва да води защитата на собствените си ресурси.
„В миналото съм работил за много международни и национални екологични проекти и това, което се случва, е, че хората идват, изпълняват определен във времето проект и след това си тръгват. И тогава няма как местната общност да го продължи”, обяснява биологът.
Аз съм островитянин. Създадох връзка с океана още преди да се родя.
Г-жа Мая работи заедно с научния координатор Мариана Гнеко, която е неин партньор във фондацията.
„Аз съм островитянин; Създадох връзка с океана още преди да се родя. Винаги съм знаела, че никога не искам да бъда далеч от морето“, казва тя пред UN News.
Г-жа Гнеко се гмурка свободно от 10-годишна възраст и, подобно на г-жа Мая, получи сертификат за гмуркане преди 14-годишна възраст и по-късно завърши университет като биолог. Сега тя също следва докторска степен.
Сини индиго жени биолози позират с коралова детска стая в Сан Андрес, Колумбия.
Жените в морската наука
Според ЮНЕСКО, жените участват във всички аспекти на взаимодействието с океана, но в много части на света приносът на жените – както към базирания на океана поминък като риболов, така и към усилията за опазване – е почти невидим, тъй като неравенството между половете продължава да съществува в морската индустрия, както и област на науката за океана.
Всъщност жените представляват само 38 процента от всички океански учени освен това има много малко данни или задълбочени изследвания по въпроса за представителството на жените в областта
И г-жа Мая, и г-жа Гнеко могат да потвърдят това.
„Мъжете са тези, които обикновено ръководят морската наука и когато има жени начело, те винаги се съмняват. По някакъв начин е добре да ги има като асистенти или в лабораторията, но когато жените ръководят проектите, винаги съм чувствал, че има някакво отблъскване. Когато една жена говори със страст, тя изпада в истерия; когато една жена взема нестандартни решения, „тя е луда“, но когато мъжът го прави, това е защото „той е лидер“, изобличава г-жа Мая.
Тя казва, че тъй като това е неписана истина, с която жените се борят, тя работи усилено във Фондацията, за да създаде и подхранва атмосфера, която е противоположна.
„Успяхме да хармонизираме работата между партньорите жени и мъже, като разпознахме, оценихме и овластихме женските сили, както и това, което мъжете могат да предложат“, подчертава г-жа Мая.
„Нашите мнения, нашата експертиза и нашите познания бяха пренебрегвани толкова много години, че възможността да ръководим проект като този сега означава много. Той символизира [много] по отношение на равенство и приобщаване. Въпреки че все още имаме да извървим дълъг път, тъй като жените в науката все още са подкопавани през много време, мисля, че сме на правилния път да се справим с този проблем завинаги“, повтаря г-жа Gnecco.
Биологът Мария Фернанда Мая работи през целия си живот, за да защити биосферния резерват на ЮНЕСКО „Морски цветя“.
Спасяване на кораловите рифове
В деня, в който биолозите от Blue Indigo се срещнаха с репортерския екип на UN News, г-жа Мая и г-жа Гнеко се пребориха с непрекъснат проливен дъжд, причинен от студен фронт в Сан Андрес, често срещано явление през сезона на ураганите в Атлантическия океан.
Онази сутрин решихме, че може да е невъзможно да докладваме тази история, защото дъждът беше превърнал улиците на острова в реки, а някои от районите, до които трябваше да стигнем, бяха превърнати в кални ями.
„И казват, че жените се страхуват да шофират“, каза г-жа Мая с лукав смях, когато ни взе на път за един от обектите за възстановяване, върху които работят като един от местните изпълнители на националния проект „Един милион корали за Колумбия”, който има за цел да възстанови 200 хектара рифове в цялата страна.
По-рано тази сутрин всяко гмуркане на острова беше спряно поради времето, но условията (поне във водата) в крайна сметка се подобриха и властите обърнаха червения флаг в жълто.
Тази новина предизвика малък празник сред група нетърпеливи студенти гмуркачи, които смятаха, че денят им е съсипан.
Междувременно останалите сложихме екипировката си за гмуркане и тръгнахме към брега под (все още) проливния дъжд.
„След като сте под водата, ще забравите за този сив ден. Ще видите!" - каза г-жа Мая.
Коралов разсадник тип въже, отглеждащ вида Acropora в Сан Андрес, Колумбия.
И не можеше да бъде по-права. След като се гмурнахме от скалистия (и хлъзгав) коралов бряг на западната страна на острова, изпитахме невероятно спокойствие под вълните.
Видимостта беше изключително добра и биолозите ни преведоха през някои от въжените коралови разсадници, върху които работеха Коралови фрагменти Acropora растат. Видяхме и някои от вече трансплантираните корали в зашеметяващия риф на Сан Андрес.
Фондация Blue Indigo работи в тясно сътрудничество с водолазните училища на острова и те допринасят за усилията им за възстановяване. Неправителствената организация също така преподава специализирани курсове по възстановяване за международни водолази няколко пъти в годината.
„Хората идват, за да видят нашия проект и да се научат, и се ангажират по-лесно, защото след това ни искат коралите. „О, как е моят корал? Този, който засадихме на рифа, как се справя?“, обяснява Мариана Гнеко, добавяйки, че когато хората видят организмите да процъфтяват, това помага за повишаване на общата осведоменост.
Коралите в биосферния резерват Seaflower намаляват от 70-те години на миналия век, подхранвани от повишаването на температурата и подкисляването на водата, причинено от прекомерните въглеродни емисии и последващите промени в климата.
„Това са глобалните заплахи, но имаме и някои местни заплахи, които вредят на рифа, например прекомерен риболов, лоши туристически практики, сблъсъци с лодки, замърсяване и изхвърляне на отпадъчни води“, подчертава г-жа Gnecco.
Трансплантирани корали Staghorn, отглеждани в разсадници.
Raizal усилията на хората и устойчивия туризъм
By дефиниция, биосферните резервати на ЮНЕСКО са де факто центрове за обучение за устойчиво развитие. Те също така предоставиха възможност да се разгледат отблизо промените и взаимодействията между социалните и екологичните системи, включително управлението на биоразнообразието.
„Когато бъде обявен биосферен резерват, това означава, че това е специално място, не само заради неговото биоразнообразие, но и защото има общност, която има специална връзка с това биоразнообразие, връзка, която продължава от десетилетия с културна и историческа стойност“, обяснява г-жа Gnecco.
Seaflower е много специален, добавя тя, като ни казва, че обхваща 10 процента от Карибско море, 75 процента от кораловите рифове на Колумбия и че е гореща точка за опазване на акулите.
„Местната общност – хората от Raizal, които живеят тук от поколения – са се научили как да се отнасят към тези екосистеми по здравословен и устойчив начин. Това е нашият начин на живот както за Райзал, така и за другите жители. Ние изцяло зависим от тази екосистема и от нейното биоразнообразие, затова тя е важна и специална”, допълва биологът.
Raizal са афро-карибска етническа група, живееща на островите Сан Андрес, Провиденсия и Санта Каталина край колумбийското карибско крайбрежие. Те са признати от правителството за една от афро-колумбийските етнически групи.
Те говорят креолски от Сан Андрес-Провиденсия, един от многото английски креолски, използвани в Карибите. Преди 20 години Raizal представляваше над половината от населението на острова. Днес общото население е близо 80,000 40, но Raizal съставлява около XNUMX процента, поради големия миграционен приток от континента.
Биологът от Raizal Алфредо Абрил-Хауърд, работещ заедно с Мария Фернанда Мая и Мария Гнеко от фондация Blue Indigo.
Райзал Морски биолог и изследовател Алфредо Абрил-Хауърд също работи във фондация Blue Indigo.
„Нашата култура е тясно свързана с океана. Рибарите са първите, които забелязват промените в коралите – например забелязват, че здравите рифове привличат повече риба. Те могат да опишат ярка картина на начина, по който са изглеждали рифовете в миналото… никой не разбира важността на нашите рифове по-добре от тях“, подчертава той.
Експертът казва, че според него има сериозен социално-икономически проблем в Сан Андрес: освен туризма, има много малко начини хората му да си изкарват прехраната.
„Туризмът продължава да расте и повечето икономически дейности се въртят около него. Така че имаме нужда от повече риба, защото има повече туристи, така че сега ловим риба от всякакъв размер, засягаща екосистемата“, казва той, подчертавайки, че по-доброто управление на туризма може да генерира по-добри икономически възможности за местните жители, като в същото време позволява на рифа да процъфтява.
Г-н Абрил-Хауърд обяснява, че гмуркането, ако се управлява устойчиво, също може да окаже въздействие върху екосистемата. Може също така да помогне за повишаване на осведомеността относно усилията за възстановяване и в същото време да върне на рифа.
„Нуждаем се от промяна в начина, по който правим нашия туризъм. Възстановяването на нашите рифове е важно, но също така трябва да накараме посетителите да знаят, че е там и че това не е скала, това е живо същество и че не трябва да стъпват върху него. Това са малки неща, които могат да бъдат от полза за бъдещото коралово покритие. Трябва също така да покажем на хората, че на този остров има нещо повече от това да идват да купонясват и да се напият, за да могат да научат нещо“, казва той.
Рибарът от Райзал Камило Лече точно преди да тръгне за сутрешна риболовна експедиция.
Работа за "супергерои"
За Камило Лече, също Райзал, усилията за възстановяване на корали сега са част от живота му като рибар.
„Ловя риба повече от 30 години. Спомням си, че видях избелване на корали за първи път – знаете кога коралите започват да побеляват – и си помислих, че това е, защото коралите остаряват, както ние имаме бели косми. Но сега разбирам, че е заради изменението на климата“, каза ни той точно преди да тръгне на сутрешната си риболовна експедиция.
„Преди можех да видя красиви гигантски корали тук и беше толкова лесно да намеря омари и големи риби, сега трябва да отидем все по-далеч и по-далеч, за да ги намерим“, добавя той.
Г-н Лече казва, че се надява световните лидери да могат да сложат „ръце на сърцата и джобовете си“, за да финансират повече усилия за възстановяване като това, предприето от Фондацията, на която той сега помага.
„Научих се как да фрагментирам коралите, да ги поставям във въжетата. Излизаме и да правим трансплантациите. И тези малки парчета сега стават толкова големи и красиви, че когато ги видя, се чувствам толкова горд от това. Чувствам се като супергерой”.
Общността Raizal участва активно в усилията за възстановяване на коралови рифове. Тук двама мъже са готови да инсталират коралова детска стая тип маса.
Плуване срещу течението
Сан Андрес не само губи покритието си от коралови рифове и рибни брегове, но островът също е изправен пред брегова ерозия и е уязвим от покачване на морското равнище и екстремни метеорологични явления като урагани.
Всичко това унищожава инфраструктурата и намалява красивото плажно покритие на острова. В някои райони местните казват, че преди са можели да играят футбол на места, където сега се вижда само метър плаж.
Екосистемите, за възстановяването на които Blue Indigo работи, са от съществено значение за защита на общността по време на екстремни метеорологични явления.
Например колумбийски учени успяха да докажат как мангровата гора защити Сан Андрес по време на ураганите Ета и Йота през 2020 г., наред с други начини чрез намаляване на скоростта на вятъра с над 60 км/ч.
В същото време кораловите рифове могат да намалят с близо 95 процента височината на вълните, идващи от източната част на Карибско море, както и да намалят силата им по време на бури.
„Знаем, че усилията ни за възстановяване не могат да върнат кораловия риф в неговата цялост, защото това е толкова сложна екосистема. Но чрез отглеждане на определени видове можем да окажем положително въздействие, да върнем рибите и да запалим естествения капацитет на тези организми да се възстановяват“, казва шефът на Blue Indigo Мария Фернанда Мая.
Биологът Мария Фернанда Мая почиства коралов разсадник тип въже.
За Мариана Гнеко става въпрос за подпомагане на рифа да оцелее по време на трансформация на околната среда, която се случва поради изменението на климата.
„Това, от което се нуждаем, е функционална екосистема. Опитваме се поне да му помогнем, за да може да се адаптира към изменението на климата. Екосистемата ще се промени, това ще се случи, но ако помогнем, ще се случи поне по начин, който няма да умре напълно“, казва тя.
И двете Десетилетие на ООН за възстановяване на екосистемите и Десетилетие на океанските науки за устойчиво развитие на ООН, които започнаха през 2021 г. и ще продължат до 2030 г., имат за цел да намерят трансформиращи океански научни решения, за да гарантират чист, продуктивен и безопасен океан и да възстановят неговите морски екосистеми.
Според ЮНЕСКО интегрирането на равенството между половете през Десетилетието на науката за океана ще помогне да се гарантира, че до 2030 г. жените, както и мъжете, ще управляват науката и управлението на океана, помагайки за предоставянето на океана, от който се нуждаем за проспериращо, устойчиво и екологично сигурно бъдеще.
„Жените, които участват в това, проправят пътя за всички жени, които идват назад. Наистина, бъдещето е проблематично и ние плуваме срещу течението, но мисля, че всичко, което можем да направим, е по-добре от това да не правим нищо.
Това е посланието на Мариана Гнеко към всички нас.
