Това явление е пълно със странности
Когато британският географ Томас Грифит Тейлър предприема дръзкото си пътешествие из Източна Антарктида през 1911 г., експедицията му се натъква на ужасяваща гледка: ръба на ледник, от който тече поток от кръв. След век спекулации причината за Кървавия водопад е установена.
Американски учени използваха мощни трансмисионни електронни микроскопи, за да анализират проби от водата на Кървавия водопад и откриха изобилие от богати на желязо наносфери, които стават червени, когато се окисляват.
„Веднага щом погледнах изображенията от микроскопа, забелязах, че има тези малки наносфери и те са богати на желязо, а освен желязото, в тях има много различни елементи – силиций, калций, алуминий, натрий – и те са всички различни“, каза той в изявление Кен Ливи, изследовател в катедрата по материалознание и инженерство в училището Уайтинг към университета Джон Хопкинс.
Известен с тъмночервения си цвят, железният оксид досега беше основен заподозрян в мистерията на Кървавия водопад. Въпреки това, тази усъвършенствана техника за изобразяване е помогнала на изследователите да получат по-ясна картина защо просмукващите се води са с толкова яркочервен оттенък - и защо някои предишни проучвания са се провалили.
„За да бъде минерал, атомите трябва да бъдат подредени в много специфична, кристална структура. Тези наносфери не са кристални, така че методите, използвани преди това за изследване на твърди вещества, не ги откриват“, обяснява Ливи.
Може да се предположи, че неговите кървавочервени води са най-необичайната характеристика на Кървавите водопади на Антарктида, но тази геоложка характеристика е пълна със странности.
Учените са установили, че червената вода, която се просмуква от Кървавия водопад, произхожда от солено езеро, което е останало заключено в лед от 1.5 до 4 милиона години. Всъщност това езеро е само част от много по-голяма подземна система от хиперсолени езера и водоносни хоризонти.
Анализът на водата показва, че рядка подледникова екосистема от бактерии живее в заровените резервоари с хиперсолена вода – въпреки почти пълното отсъствие на кислород. Това означава, че бактериите са съществували милиони години без фотосинтеза и вероятно са били поддържани от циклично желязо от саламура.
Като се имат предвид тези неземни свойства, учените смятат, че Кървавият водопад може да бъде изследван, за да се получи по-задълбочено разбиране за други планети в други части на Слънчевата система.
„С появата на мисиите на роувъра имаше интерес да се опитаме да анализираме твърдите частици, излизащи от водите на Кървавия водопад, сякаш това е марсианска площадка за кацане“, казва Лийви.
„Какво ще се случи, ако марсоход кацне в Антарктида? Ще може ли да определи какво е причинило Кървавия водопад да стане червен? Това е очарователен въпрос, върху който няколко изследователи са размишлявали.
Източник: iflscience.com
