Уважаеми дами и господа,
Първо, искам да ви кажа, че за мен е удоволствие и чест да бъда с вас тази вечер.
Преди да развия забележките си на френски, бих искал да ви разкрия една тайна. Всеки път, когато говоря на езика на Молиер, моите момчета ми казват „Мамо, акцентът ти е ужасен…“.
И така, както каза Чърчил на площад Клебер в Страсбург през 1950 г., нека ви предупредя: „Внимавайте, ще говоря на френски“.
Но бъдете сигурни, че красотата на това място, историята на Сорбоната не са ми повлияли до степента, в която бих могъл да си представя, че съм този британски и европейски държавник.
Различаваме се по няколко точки...
Въпреки това, както през 1950 г., ние сме на кръстопът и за разлика от последиците от Втората световна война, където надеждата за по-добро бъдеще надделя, ние сме изправени пред множество опасности.
Ето защо за мен е чест да мога да споделя тези думи тук, с вас.
И преди да развия мислите си, позволете ми да благодаря на Сорбоната, че ме приеха.
И благодаря на списание Grand Continent, което предложи да организира това събитие.
Уважаеми дами и господа,
Дойдох тази вечер, за да говорим за бъдещето. Да говорим за Европа. Ролята на Европа в един все по-опасен и нестабилен свят. За значението на Европа за Франция. За значението на гласа на Европа в Близкия изток, в Африка, в Украйна, в Армения.
Дойдох също така да споделя дълбокото си убеждение, че можем заедно да изградим силна Европа, световен лидер в зеления и цифров преход. Европа, която успява да се отдалечи от своите зависимости, за да гарантира нашата сигурност, автономия и просперитет. Европа, която отговаря на предизвикателствата и ежедневните трудности.
И накрая, дойдох да ви кажа, че Европа не е безпогрешна и че трябва да се развива, да се реформира, за да не стане неуместна.
Но също така искам да говоря с вас, да чуя какво очаквате вашият Европа. Остава ни по-малко от една година от европейските избори и много добре знам, че трябва да направим повече, за да убедим хората в добавената стойност на нашия колективен проект.
Няма по-добро място за провеждане на такава дискусия от това тук, в Сорбоната, място на знанието и мисълта.
Уважаеми дами и господа,
Светът е изправен пред предизвикателства на много фронтове. Някои от тези фронтове са на прага на Европа, в нашите източни и южни съседи.
Отчайващата ситуация в Газа хвърля сянка върху целия регион. Отговорът на тази ситуация ще определи бъдещето на този регион и на Европа.
Нищо не може да извини – или оправдае – изнасилванията, отвличанията, изтезанията и убийствата на цели общности, деца, жени, мъже и млади хора. Тези ужасяващи действия са извършени от терористична организация. Нека изясним това. Хамас не представлява легитимните стремежи на палестинския народ. Те им пречат.
Не може да се позволи на Хамас да действа безнаказано. Отвлечените заложници трябва да бъдат освободени.
Ситуацията в Газа е ужасяваща. Това е хуманитарна криза. Ето защо Европа призова за хуманитарна пауза, деескалация и пълно зачитане на международното хуманитарно право.
Цивилни и невинни хора не трябва да плащат за презрени действия на Хамас.
Трябва да сложим край на терора и трябва да сме в състояние да направим това, като гарантираме безопасността и живота на цивилни, на деца, на журналисти и без да се насочваме към граждански инфраструктури.
За Европа е важно как ще отговори Израел.
Европа е готова да се ангажира в дългосрочен план, да работи за траен мир в Близкия изток. Защото Европа се научи да преодолява непреодолимото и успя да намери пътя към мира. Франция го знае твърде добре, тя беше един от основните играчи в европейското помирение.
Подкрепяме честно и справедливо решение за участващите страни, основано на съвместното съществуване на две държави. Ще продължим да настояваме за това.
Сложната ситуация в Близкия изток не може да ни отклони от това, което иначе се разиграва на нашия Източен фронт.
В Европа мнозина смятаха, че икономическите и търговски отношения с Москва, включително вносът на руски газ, са фактори за стабилност. Това беше грешно.
Истината е, че нищо не попречи на Русия да нахлуе в Украйна по брутален, неоправдан и незаконен начин. И тази война, която се води на нашия континент, засяга всички нас.
Нашата подкрепа за Украйна по никакъв начин не трябва да отслабва. Противно на това, което мисли президентът Путин, ние няма да позволим да настъпи умора. Става въпрос както за сигурността на Европа, така и за сигурността на Украйна.
В този контекст Европа трябва да отговори на много сериозни въпроси.
Достатъчно силни ли са нашите демокрации, за да отговорят на тоталните заплахи?
Може ли нашата отворена икономика, нашето върховенство на закона да устоят на атаки?
Трябва ли „законът на най-силния“ да управлява международните отношения?
Това са жизненоважни въпроси за Европа. Нямаме друг избор, освен да защитим нашата цивилизация твърдо и смело.
Трябва енергично да защитаваме нашите ценности и нашите политически модели на либерална демокрация.
Това се разигра в Украйна.
Няма алтернатива. Искам да кажа, има един… Но би било морална и политическа грешка да изоставим Украйна. Русия няма да спре на този импулс.
Всеки тук знае това друго изречение на Уинстън Чърчил, отново по времето на Мюнхенските споразумения: „Беше ви даден избор между война и безчестие. Избрахте безчестието и ще имате война”.
Ако днес Европейският съюз е избрал масово да подкрепи Украйна, той иска две неща: чест и мир! Но истински мир, основан на свободата и независимостта на Украйна
И докато Африка, особено Африка на юг от Сахара, преминава през безпрецедентна вълна от дестабилизация и хищничество, спешно е да излезем от позицията си, в най-добрия случай наивна, в действителност снизходителна към този велик континент.
Споделям вашето убеждение, скъпи Жил и Матео, че за да успее в своя геополитически преход, Европа трябва да излезе от някои лоши навици. Трябва да спрем с един вид арогантност към Африка.
Трябва да мислим за континентален мащаб.
Мисленето в континентален мащаб означава да позволим на Европа да може да говори на равни начала с големите континенти.
За да направим това, трябва да инвестираме в отношенията си със страните от Латинска Америка. Трябва също така да дадем нов тласък на нашето историческо трансатлантическо партньорство.
Повтарям го без наивност, надграждайки нашите силни страни, поемайки нашите интереси и защитавайки нашите ценности, всички от които са основни компоненти на нашия европейски модел.
Скъпи приятели,
Европа също е изправена пред предизвикателства в своите граници.
Хората се борят да плащат сметките си. Неотложността на глобалното затопляне и цифровият преход засягат нашите икономики и работни места. Проблемите с миграцията също са повод за безпокойство.
Пред лицето на това европейците се нуждаят от отговори. Предвид това трябва да гарантираме тяхната безопасност: физическа сигурност, икономическа сигурност, социална сигурност и сигурност на околната среда.
За тази цел е време Европа да поеме нова отговорност. Нека Европа се превърне в проект за сила и независимост.
Бъдещето на Европа ще се определя от способността ни да останем суверенни и конкурентоспособни. Чрез способността ни да станем лидер в цифровия и климатичния преход. Отдалечаване от нашите енергийни зависимости и прекратяване на господството на големите цифрови компании.
Ето защо ние се подготвяме за бъдещето, като се ангажираме да постигнем въглеродна неутралност до 2050 г. Европейският зелен пакт засяга не по-малко нашата енергийна сигурност и укрепването на нашата конкурентоспособност, както и прехода към околната среда и климата.
Трябва обаче да гарантираме, че никой не е изоставен в този преход. Трябва да гарантираме, че нашите най-малки индустрии, предприятия и граждани имат необходимите предпазни мрежи.
Трябва също така да обясним по-добре защо е необходим този преход, за да насърчим устойчивия икономически растеж, да създадем нови работни места и да поведем индустриалната революция на утрешния ден.
Нито една от нашите политики няма да работи без социална приемливост и ако прилаганите мерки не са нито реалистични, нито прагматични.
Дигиталното също е предизвикателство, което тепърва ни предстои.
Със законите за дигиталните пазари и услуги и за изкуствения интелект Европа вече пое водеща роля в определянето на стандарти, които се предвижда да станат глобални. Тази нормативна власт е гаранция за нашата независимост.
Миграцията също тревожи европейците.
Твърде често сме виждали кавги между националните правителства относно приемането на лодки на богатство в Средиземно море.
Нито една държава-членка не трябва да бъде оставяна сама да поеме непропорционална отговорност. Всички държави членки трябва да бъдат обединени, когато са изправени пред предизвикателствата на миграцията.
Не можем да оставим този въпрос в ръцете на популистки сили, които се радват на нашата неефективност, без да предоставят реалистични решения на сложен проблем.
Освен това сред европейците ние работим върху правна рамка, която ще бъде справедлива спрямо нуждаещите се от защита. Правна рамка, която ще бъде твърда с тези, които нямат право на убежище. И накрая, правна рамка, която ще бъде жестока спрямо контрабандистите, които печелят от бедността на най-уязвимите.
Дължим го на нашите съграждани, дължим го и на тези, които рискуват живота си по пътя на миграцията. Защото зад цифрите винаги стоят човешки животи, понякога трагични истории и надежда за по-добър живот.
След десетилетие усилия най-накрая сме готови да излезем от задънената улица.
Уважаеми дами и господа,
Друго предизвикателство, на което бих искал да обърна внимание, е информационната война или по-скоро дезинформацията.
Дезинформация, която е засегнала нашите либерални демокрации и общества от началото на 2000-те години с развитието на интернет и социалните мрежи.
Дезинформацията е стара колкото света. Технологичните инструменти на изкуствения интелект, социалните мрежи му дават безпрецедентен обхват.
И това е абсолютна опасност.
Тази опасност е още по-голяма, тъй като се засилва от държави като Русия и Иран, които са само модели на демократична добродетел и имат добра игра на раздухване на жаравата на поляризацията на нашите политически сцени.
Целта е същата: очерняне на демокрациите. Методът е постоянен: да сее съмнение.
Повече от всякога трябва да вземем необходимите мерки и да се въоръжим, за да се борим с тази офанзива.
Да, светът става все по-опасен. Да, Европа е изправена пред големи предизвикателства.
Но трябва да се задържим. Дръжте се, за да градите и защитавате мира и свободата. Нямаме право да забравяме какви сме и какво искаме. За нас самите, за нашите деца и за Европа.
Аз съм част от поколение, което беше дете, когато падна Берлинската стена, когато един народ се появи на площад Тянанмън… Поколение, което помни разпадането на Съветския съюз и необузданата радост на милиони европейци, най-накрая свободни да изберат съдбата си. Ние изживяхме тази победа.
Но с течение на времето станахме твърде уверени в солидния и очевиден характер на тази свобода. Екстремните движения са пред портите на властта и там в Европа. Или дори да участвате в него.
И затова трябва сериозно да преосмислим и реформираме Европа. Историята на европейската интеграция ни показа, че чрез кризи ние поемаме отговорност, че Европа напредва, трансформира се, се развива и укрепва.
И макар да изглежда далечно, понякога тревожно, за много от нашите граждани, ние трябва да разгледаме въпроса за разширяването като цяло.
Светът не ни чака. Ако се осмелим да се променим, нашият колективен проект ще остане в застой и ще загуби своето значение. Ние трябва да се адаптираме към новата геополитическа реалност, която вече споменах. Ако ние не отговорим на призива на нашите съседи, други геополитически играчи ще го направят и ще запълнят празнината по нашите граници.
Имахме същите страхове преди разширяването през 2004 г. И все пак историята ни показа, че един разширен Европейски съюз, основан на ясни цели, служи за защита на мира, сигурността, стабилността и просперитета на Европа на международната сцена.
Всички държави-членки и европейците печелят.
Ето защо ние се борихме Украйна и Молдова да получат статут на кандидатки за ЕС. Ето защо смятаме, че преговорите със Западните Балкани трябва да напреднат.
Защото надеждата за присъединяване дава на тези страни европейска перспектива и им дава тласък да прокарат демократични реформи.
Подобна перспектива обаче не може да бъде реализирана без институционални реформи на нашия политически проект. Съюз от тридесет, тридесет и трима или тридесет и пет няма да може да работи по същите правила като двадесет и седемте.
Реформирането на нашата институционална структура и процедури и реформирането на нашия европейски бюджет са ключови. Адаптирането на нашите структурни политики е точно толкова, за да съответства на страните-кандидатки много преди тяхното присъединяване, но и да позволи на Съюза да ги интегрира.
Това е едно от големите предизвикателства пред нас.
Въпреки това, което току-що казах, по природа съм оптимист. Убеден съм, че ако успеем да създадем разширен, амбициозен, обединен и съгласуван Съюз; ефективен Съюз, който не изоставя никого и отговаря на конкретните тревоги на нашите съграждани, като същевременно държи мястото си в света, тогава това ще бъде най-добрият ни отговор на популизма и екстремизма.
Уважаеми дами и господа,
В навечерието на изборите за Европейски парламент през юни е по-важно от всякога да обмислим заедно ролята, която играе Европа, и особено ролята, която искаме да й дадем...
Аз съм най-младият председател в историята на Европейския парламент. Аз съм едва третата жена на тази позиция след Симон Вейл и Никол Фонтейн. И ако мога да застана пред вас тук, това е благодарение на битките, които са водили тези две възхитителни жени.
Разбирам отговорността си към тях, към всички жени, които ще дойдат след мен, към нашия европейски проект.
Ето защо в този критичен момент от нашата история искам да призова всички френски жени и мъже да се ангажират.
Ако смятате, че посоката, в която върви нашият съвместен проект, не е правилната или напротив, ако искате тя да бъде задълбочена, тогава се ангажирайте! Ваша отговорност е да го промените.
Не чакайте някой друг да го направи вместо вас. Така че отидете да гласувате, намерете своя глас, намерете кауза и се борете за нея.
Вярвайте в Европа. Европа заслужава да бъде защитавана и всички ние трябва да играем роля в това.
Последна дума, скъпи приятели,
Знам колко много французите обичат да цитират знаменити хора от миналото си. И така, как да завърша речта си, без да спомена този, който е дал името си на този красив амфитеатър и който почива недалеч оттук.
Кардинал Ришельо веднъж каза: „Трябва да слушаме много и да говорим малко, за да се справим добре…“.
Може би съм говорил твърде много, но сега съм готов да слушам.
Благодаря.
"Учтив превод – наличен е оригинален вариант на френски тук".
