Почти четири години след превръщането на Света София в джамия, друг емблематичен византийски храм в Константинопол ще започне да функционира като джамия. Това е прочутият манастир Хора, който е музей от седемдесет и девет години.
Както съобщава проправителственият вестник Yeni Şafak, манастирът Хора се очаква да отвори врати като джамия за петъчните молитви на 23 февруари. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган взе решение за това още през 2020 г. заедно с решението за Света София, но плановете бяха „замразени“, за да се даде възможност за извършване на някои реставрационни дейности.
Въпросната църква, която е най-важният храм в Истанбул след Света София, е превърната в джамия от османците, а след това по нареждане на Мустафа Кемал Ататюрк става музей.
През 2019 г. обаче бе издадено решение на Върховния съд на Турция тя да бъде превърната в джамия. През 2020 г. беше решено юрисдикцията на паметника да премине към Дирекцията по религиозните въпроси, на турски Diyanet.
Според турските медии „историческата джамия, обзаведена с направени по поръчка червени килими, се очаква да бъде отворена за поклонение в петък, 23 февруари“. Той също така съобщава, че „мозайките и фреските са запазени по време на реставрацията и ще бъдат достъпни за посетители“.
Манастирът Хора се намира в северозападната част на историческия център на Истанбул.
Името си дължи на местоположението си – извън крепостните стени на имп. Константин Велики. „Хорион” или „Хора” византийците наричат земята извън крепостните стени. Когато имп. Теодосий II построява новите стени на Константинопол, манастирът запазва традиционното име „в Хора“, въпреки че вече не е извън стените. Манастирът е известен с ценните си мозайки – сред най-известните е мозайката с един от ктиторите на храма Теодор Метохит, представящ новия храм на Христос. Църквата е имала две предверия, украсени с мозайки и стенописи. Мозайките на екзонартекса (външната веранда) са шест полукръга, изобразяващи Христос, лекуващ различни болести. Многобройни икони също украсяват куполите и стените. Иконите са сред най-красивите византийски икони. Цветовете са ярки, пропорциите на крайниците са хармонични, а израженията на лицата са естествени.
Ранната история на манастира не е известна със сигурност. Преданието поставя основаването му през 6 век от св. Теодор, а също така се приписва на Крисп, зет на имп. Фока (7 век). Днес е доказано, че църквата е построена между 1077-1081 г., по времето на имп. Алексий I Комнин, на мястото на по-стари сгради от 6-ти и 9-ти век. Претърпява сериозни щети, вероятно поради земетресение, и е ремонтиран през 1120 г. от Исак Комнин. Теодор Метохит, византийски държавник, теолог, покровител на изкуствата, допринесъл за неговото обновяване (1316-1321) и бил отговорен за добавянето на екзонартекса, южния параклис и украсата на храма, която включва забележителни мозайки и стенописи, които са оцелял до днес. Освен това той завещава значителни имоти на манастира, като в същото време построява болница и дарява на нея своята забележителна колекция от книги, която по-късно привлича известни учени в този център. Манастирът е превърнат в джамия по заповед на великия везир на султан Баязид II (1481-1512) и става известен на турски като Кахрие джамия. Унищожена е значителна част от украсата на храма. През 1948 г. е извършена реставрационна програма, а от 1958 г. паметникът функционира като музей.
