Нов глобален доклад, публикуван във вторник от Световната метеорологична организация (СМО), агенция на ООН, показва, че отново са счупени рекордите за нивата на парникови газове, температурите на повърхността, топлината и киселинността на океана, покачването на морското равнище, ледената покривка и отдръпването на ледниците .
Според СМО Доклад за състоянието на глобалния климат за 2023 г.
"Сирени ревят по всички основни индикатори… Някои записи не просто оглавяват класациите, те ги разбиват. И промените се ускоряват“, каза ООН Генерален секретар Антонио Гутерес във видео съобщение за старта.
Червен сигнал
Въз основа на данни от множество агенции, проучването потвърди, че 2023 г. е била най-топлата година в историята, като глобалната средна температура в близост до повърхността е с 1.45°C над прединдустриалната базова линия. Той увенча най-топлия десетгодишен период в историята.
„Научните познания за изменението на климата съществуват повече от пет десетилетия и все пак пропуснахме цяло поколение възможности“, каза генералният секретар на СМО Селесте Сауло, представяйки доклада пред медиите в Женева. Тя призова отговорът на изменението на климата да се ръководи от „благосъстоянието на бъдещите поколения, но не от краткосрочните икономически интереси“.
„Като генерален секретар на Световната метеорологична организация сега давам червен сигнал за състоянието на глобалния климат“, подчерта тя.
Свят в безпорядък
Изменението на климата обаче е много повече от температурата на въздуха, обясняват експертите на СМО. Безпрецедентното затопляне на океана и покачването на морското равнище, отдръпването на ледниците и загубата на антарктически морски лед също са част от мрачната картина.
Средно на ден през 2023 г. близо една трета от повърхността на океана е била обхваната от морска гореща вълна, увреждайки жизненоважни екосистеми и хранителни системи, се казва в доклада.
Наблюдаваните ледници претърпяха най-голямата загуба на лед в историята – от 1950 г. насам – с екстремно топене както в Западна Северна Америка, така и в Европа, според предварителните данни.
Алпийските ледени шапки претърпяха екстремен сезон на топене, например с тези в Швейцария губи около 10 процента от оставащия си обем през последните две години
Загубата на морски лед в Антарктида е най-ниската досега – с един милион квадратни километра под предходната рекордна година – еквивалентен на размера на Франция и Германия взети заедно.
Наблюдаваните концентрации на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и азотен оксид – достигнаха рекордни нива през 2022 г. и продължиха да нарастват през 2023 г., показват предварителните данни.
Глобални последици
Според доклада екстремните метеорологични и климатични условия са или основната причина, или сериозни утежняващи фактори, които през 2023 г. предизвикаха разселване, продоволствена несигурност, загуба на биоразнообразие, здравни проблеми и др.
Докладът, например, цитира данни, че броят на хората, които изпитват остра хранителна несигурност в световен мащаб, се е увеличил повече от два пъти, от 149 милиона преди Covid-19 пандемия до 333 милиона през 2023 г. в 78 страни наблюдаван от Световната програма по храните (WFP).
„Климатичната криза е определящото предизвикателство пред които е изправено човечеството. Тя е тясно свързана с кризата на неравенството – както се вижда от нарастващата продоволствена несигурност и разселването на населението, както и загубата на биоразнообразие“, каза г-жа Сауло.
Искрица надежда
Докладът на СМО не само буди тревога, но и предлага поводи за оптимизъм. През 2023 г. добавянето на възобновяеми мощности скочи с почти 50 процента, достигайки общо 510 гигавата (GW) – най-високият наблюдаван процент от две десетилетия.
Ръстът в генерирането на енергия от възобновяеми източници, основно подхранван от слънчева радиация, вятър и воден цикъл, я позиционира като водеща сила в действията по климата за постигане на целите за декарбонизация.
Ефективните системи за ранно предупреждение за множество опасности са от решаващо значение за смекчаване на въздействието на бедствия. The Ранни предупреждения за всички инициативата има за цел да осигури универсална защита чрез системи за ранно предупреждение до 2027 г.
От приемането на Рамковата Sendai за намаляване на риска от бедствия, има увеличение в разработването и прилагането на местни стратегии за намаляване на риска от бедствия.
От 2021 г. до 2022 г. глобалните финансови потоци, свързани с климата, почти се удвоиха в сравнение с нивата от 2019-2020 г. достигайки близо 1.3 трилиона долара.
Това обаче възлиза само на около един процент от световния БВП, което подчертава значителен недостиг на финансиране. За да се постигнат целите на пътя от 1.5°C, годишните инвестиции за финансиране на климата трябва да се увеличат повече от шест пъти, достигайки почти 9 трилиона долара до 2030 г., с допълнителни 10 трилиона долара, необходими до 2050 г.
Разходи за бездействие
Цената на бездействието е изумителна, предупреждава докладът. Между 2025 и 2100 г може да достигне 1,266 трилиона долара, представляваща разликата в загубите между обичайния сценарий и пътя на 1.5°C. Отбелязвайки, че тази цифра вероятно е значително подценена, метеорологичните експерти на ООН призовават за незабавни действия в областта на климата.
Докладът е публикуван преди срещата на министрите по климата в Копенхаген, където лидери и министри по въпросите на климата от цял свят ще се съберат за първи път от COP28 в Дубай, за да настоява за ускорени действия в областта на климата, включително предоставяне на амбициозно споразумение за финансиране на COP29 в Баку по-късно тази година – за превръщане на националните планове в действие.
