Норвежкият университет за наука и технологии представи резултатите от проучване, което изследва изпитания на „магьосници“. Учените са открили, че подобни процеси в Норвегия са приключили едва през 18 век и стотици от обвиняемите са били екзекутирани. Според съобщение на университета „ловът на вещици“ е бил широко разпространен в Норвегия през 16-ти и 17-ти век. Според предоставените данни около 750 души през това време са били обвинени в магьосничество и около 300 от тях са осъдени на смърт. Много от тези нещастници бяха изгорени на клада. Изследователите също така отбелязват, че сред екзекутираните „магьосници“ има значителен брой саами. Например, от 91 души, осъдени на смърт във Финмарк през горепосочения период, 18 са саами. Материал за изследване на учените станаха оцелелите съдебни протоколи от онези времена. Тяхното изследване позволи да се разкрият някои подробности от процесите.
Така екипът на историка Елън Алм е установил от съдебни протоколи, че трима саами са били обвинени в магьосничество: Фин-Кристин, Ан Аслаксдатер и Хенрик Меракер. Последният от тях в крайна сметка е осъден на смърт. „Тъй като много саами имаха норвежки звучащи имена, може да е имало дори повече“, отбелязват изследователите.
Историците са идентифицирали няколко потенциални причини, поради които ужасното преследване на магьосничеството най-накрая е приключило през 18 век. По време на процесите на „вещиците“ от 16-ти и 17-ти век използването на изтезания за изтръгване на признания е незаконно и на осъдените „престъпници“ е забранено да свидетелстват. Това означаваше, че осъдена „вещица“ не можеше да разкрие имената на други „вещици“. „Но не рядко в случаите на магьосничество законът често си затваря очите“, казва съавторът Ан-Софи Шьотнер Скаар. – Използвани са изтезания и осъдените „вещици“ са били принуждавани да назовават своите „съучастници“. Буквата на закона е тълкувана много различно и това е довело до много изпитания за „вещици“. „Но в края на 17 век съдебната практика започва да се променя. Някои съдии станаха по-строги, поискаха необходимите доказателства и вече не толерираха използването на изтезания.
Към края на 17 век все повече и повече съдии започват да следват закона, което затруднява внасянето на дела за магьосничество в съда. „Как можете да докажете предполагаемо престъпление, ако вече не е приемливо да принуждавате някого да си признае?“ – този въпрос си задават съвременните изследователи, като отбелязват, че когато преследването на магьосничеството престана, се появи друг механизъм за контрол и борба. саамската религия: на сцената се появяват мисионери. „Изглежда, че мисионерите са поели управлението от съдебната система, за да се „разправят“ със саамската религия и нейната практика“, казва Шьотнер-Скаар. Има добри доказателства за това в мисионерски разкази от осемнадесети век.
„Някои от тези мисионерски разкази са ужасни за четене. Откриваме описания на саами, ангажирани с „дяволско магьосничество“. Мисионерските разкази показват, че саамската религия все още се тълкува от някои като магьосничество и дело на дявола, въпреки че съдебната система вече не изглеждаше заинтересована да преследва това“, казва тя.
Свещеникът Йохан Рандулф, автор на Неройския ръкопис, пише, че „южните саами имат много различни богове, но всички те принадлежат на дявола: „Знам, че той, заедно с всички останали [саамски богове], е самият дявол “ – така свещеникът описва един от боговете на южните саами, а също така описва йойк, традиционния стил на пеене на саамите, като „песента на Сатаната“.
Снимка: Документ от 18-ти век съдържа информация Маргарета Мортендатер Трефолт, обвинена в магьосничество / Цифрови архиви
