С наближаването на коледните празници бушуват разгорещени дебати относно поддържането на определени християнски традиции в публичната сфера. Например в Испания през последните години поставянето на рождественски сцени в общинските сгради, коледни пиеси в държавните училища и организирането на парада на тримата крале са доста противоречиви.
Сега Европейският съюз е в центъра на дебата, в резултат на изтекли „насоки за приобщаваща комуникация“ – подкрепени от комисаря по въпросите на равенството Хелена Дили – насочени към европейските държавни служители да избягват в комуникацията си всеки език, който може да обиди чувствата на гражданите – или в най-добрия случай да ги накара да се чувстват като „аутсайдери“ в Европейския съюз – в много различни аспекти, включително религията. За тази цел им беше препоръчано да заменят израза „Весела Коледа“ с „Весели празници“ и да избягват използването на имена с безпогрешен християнски привкус – като Джон и Мери – при илюстриране на определени ситуации.
Няма съмнение, че плурализмът и религиозното разнообразие са съществени елементи на демократичните общества. Европейският съюз не е чужд на тази реалност, тъй като един от основните му текстове – Хартата на основните права – гласи, че той зачита културното, религиозното и езиковото многообразие.
Важно е да се подчертае, че Съюзът не се ангажира да „насърчава“ разнообразието, а само да „уважава“ съществуващия плурализъм. Уважението изисква заемане на позиция на приемане на собствената социална реалност, като се въздържа от всякаква пряка намеса в нея, която се стреми да промени нейната конфигурация. Този извод е още по-очевиден, когато говорим за религиозно разнообразие. Всяко публично действие в тази област би означавало намеса в „свободния пазар“ на вярвания, така че някои граждани да се чувстват склонни да се придържат към малцинствена вяра в името на религиозния плурализъм.
Подобно отношение би било в противоречие със секуларизма или религиозния неутралитет, който е един от основните принципи, ръководещи отношението на повечето европейски държави към религията. В най-основния си смисъл този принцип забранява идентифицирането на държавата с всяка религиозна деноминация, както и всяка неправомерна подкрепа на една вяра пред друга.
Европейският съюз не е определил позицията си по отношение на религията. Така нареченият Договор за функционирането на Европейския съюз просто заявява, че зачита и не предрешава моделите на отношенията на държавите-членки в тази област. В същото време обаче той признава приноса на религиозните деноминации за оформянето на Европа и се ангажира да води открит и прозрачен диалог с тях. От този регламент могат да се направят поне два извода. От една страна, че Съюзът не се идентифицира с никакви религиозни вярвания и, от друга, че се разграничава от лаицистки/секуларистки позиции, т.е. враждебност към религията.
Когато се свързват тези две измерения – разнообразие и религиозен неутралност – едва ли е изненадващо, че тези насоки бяха оттеглени незабавно. Религиозното разнообразие е резултат от мирното упражняване на религиозната свобода от лица – залегнали в Европейската харта на основните права – които могат свободно да се придържат към религиозни убеждения, да променят религията или да останат напълно настрана от религиозния феномен. Следователно то възниква спонтанно от обществото и не може да бъде изкуствено създадено чрез публични политики, тъй като това би попречило на основните права на гражданите.
Следователно, когато става дума за религиозно многообразие, единствената роля, която Европейският съюз – и държавите-членки – трябва да играят, е да го управляват правилно. Това предполага, първо, гарантиране на равенство на всички граждани при упражняване на техните права и свободи, премахване на ситуации на дискриминация (въз основа на тяхната религия). Второ, да се разреши всяко напрежение, което може да възникне между конкуриращите се социални групи, не чрез подкрепа на една от тях в ущърб на другите, а чрез създаване на условия, така че те да могат да се толерират и уважават взаимно.
Накратко, правилното управление на религиозното многообразие не изисква християнството да бъде невидимо, а по-скоро да се гарантира, че малцинствата също имат своето място в обществената сфера, което е напълно съвместимо с уважението към традициите и културата на народите, съставляващи европейското общество.
