От това да бъде кандидат за президент на Републиканската партия, да бъде освиркан от сцената от същите хора, които гласуваха за него. Сегашният сенатор Мит Ромни може да принадлежи към умиращ вид републиканци...
Мит Ромни беше републиканският кандидат за президент на президентските избори през 2012 г., той загуби от действащия Барак Обама и след това беше засенчен от Тръмп и новата републиканска партия. Син на губернатора Джордж Ромни, политик от Мичиган и кандидат за президент на Републиканската партия на първичните избори през 1968 г. срещу Никсън, бизнесмен, милионер, организатор на Зимни олимпийски игри, губернатор на Масачузетс и сега сенатор на Юта...
Изглежда като преди век, може би защото беше преди век. Републиканската партия се промени сериозно от 2016 г., нещата се промениха завинаги, една глава от историята на Републиканската партия имаше своя край.
Тръмп, „за добро или за лошо“, както хората обичат да казват, промени нещата завинаги. Той разби застоялата и спяща американска политическа система. Не по начина, по който много от неговите привърженици си мислят, че го е направил, като „пресуши блатото“, не, обърна го с главата надолу…
Просто погледнете републиканския кандидат за президент, който се кандидатира преди него, 4 години по-рано, и вижте разликата... Мит Ромни не може да бъде по-различен от Тръмп, дори по богатството си те са много различни, но само някой, който не е правил обърнете внимание на президентските избори през 2012 г., не разбрах, че идва буря...
Мит Ромни се кандидатира за президент или кандидат за президент за първи път през 2008 г. Той беше основен претендент за номинацията на Републиканската партия заедно с Майк Хъкаби и Джон Маккейн.
На първичните избори той показа от самото начало способности за финансиране на кампании, като похарчи 110 милиона долара, от които 45 милиона бяха от личното му богатство. Той също имаше почти безупречна организация на ниво кампания, най-вече защото планираше да бъде кандидат от 2006 г., дори да постави губернаторството си на щата Масачузетс на второстепенно ниво, за да получи подкрепа в Републиканската партия в цялата страна.
В крайна сметка обаче това нямаше значение, Джон Маккейн постигна конструктивно поражение след участието си през 2000 г. на президентските първични избори на GOP и спечели конкурса, осигурявайки номинацията...
Мит Ромни обаче постигна и конструктивно поражение...
Мит Ромни така и не успя да създаде масово движение, както много от неговите претенденти през 2012 г. успяха да създадат. Той дори се опита да се продаде като аутсайдер, като аутсайдер във Вашингтон, но неговото богатство, умереност и губернаторство на либерална държава не допринесоха за имиджа, който базата на Републиканската партия искаше...
Мит Ромни беше разглеждан от мнозина като „джапанка“, фалшив консерватор и неговият религия, мормонизмът, не помогна много в опитите за получаване на евангелския вот.
Ромни изглежда знаеше всичко това и затова стратегията му беше да пуска реклами, за да накара опонентите си да изглеждат по-зле, да убеди хората, че е най-„президентският“ и този с повече шансове да спечели срещу Обама и да го играе като обединяваща фигура , получавайки гласове от разочаровани демократи, умерени и твърдолинейни консерватори...
През 2012 г. Ромни имаше късмет, Републиканската партия все още беше в средата на урагана на Движението за чаено парти, но движението така и не успя да спечели фигура, която да се събере срещу „умерения“ Ромни. Много имена се появиха в списъка: Мишел Бахман, Рик Пери, Сара Пейлин, Херман Кейн и др. Но нито едно не успя да събере достатъчно подкрепа, за да се състезава сериозно срещу Ромни.
Ако Ромни смяташе, че основната заплаха е от по-радикалното крило на партията, скоро се оказа, че греши. Нют Гингрич, Рон Пол и Рик Санторум бяха кандидатите, които бяха по-близо до обръщане на надпреварата срещу Ромни, но един по един паднаха...
Гингрич, защото, въпреки че беше лицето на републиканската революция от 1994 г. и много консервативен кандидат, беше смятан за „твърде вътрешен човек“ и така не можа да получи подкрепа от избирателите, които искаха „аутсайдер“ в Белия дом.
Рон Пол, защото нямаше подкрепата вътре в партийния истеблишмънт и беше твърде много либертарианец, въпреки че спечели някои каукуси.
И основната заплаха, Рик Санторум, също беше много консервативен политик и дори имаше привлекателност към сините якички. Въпреки това, тесните му победи и хоспитализацията на дъщеря му затрудняват кампанията и той приключи кампанията си през април, преди Гингрич и Пол.
След като спечели първичните избори и си осигури номинацията, Мит Ромни продължи в атака срещу действащия Обама. Кампанията обаче не протече по план. Много грешки като забележката „47%“, „залога от 10.000 XNUMX долара“, Super PAC, противоречивото му управление на Bain Capital и много, много други инциденти белязаха кампанията на Ромни за Белия дом, кампания, която се провали въпреки високите очаквания.
Поглеждайки назад, президентската кандидатура на Ромни изглеждаше трудна за осъществяване... Основните теми на кампанията бяха трудни за продажба, неща като фискален консерватизъм и правенето на президентството на Обама да изглежда като пълен провал, но Ромни изглеждаше напълно безсилен да реагира ефективно срещу това на Обама обвинения и аргументи срещу него. Безспорно е, че Мит Ромни излезе от кампанията като слаб или поне по-слаб от Обама.
Мит Ромни, разбира се, загуби. Той успя да постигне по-добър резултат от Маккейн, но все пак това беше голяма загуба за Републиканска партия, която изглеждаше вцепенена. 206 електорални гласа отидоха за Ромни и 332 за Обама. Дори не беше близо.
Най-интересната част за Ромни и неговата президентска кампания обаче е колко незначителна беше тя... Веднага след като Мит Ромни загуби, републиканската партия попита „Добре, какво (или кой) следва?“ – отговорът определено не беше очевиден.
Ромни вече е сенатор, той гласува в полза на импийчмънта на Тръмп и сега се счита за RINO (Републиканец само по име)
