На 23 март Либералната партия на Канада и Новата демократическа партия подписаха споразумение за доверие и доставки, което ще предложи „стабилност“ на канадците до юни 2025 г., както каза канадският премиер Джъстин Трюдо.
Сделката вече беше публично известна предния ден, на 22 март, но и двамата партийни лидери потвърдиха сделката само ден след това.
Трюдо, министър-председател и лидер на Либералната партия, каза, че „това не е било лесно решение“, но „канадците се нуждаят от стабилност“.
Джагмит Сингх, лидерът на Новата демократическа партия, политическа партия, която се смята за лявата на либералите, повтори, че „това не е коалиция“, тъй като новите демократи няма да получат места на масата в кабинета. „Ще продължим да се борим, за да гарантираме, че хората получават помощта, от която се нуждаят“, каза Сингх, който заяви, че тази сделка „не е дестинация, а отправна точка“.
Сделката обхваща „мерки за доверие и бюджет“, както и други ключови политики и е посочена в споразумение от 7 точки между двете основни леви партии в Канада. Сделката, озаглавена „Доставка за канадците сега, споразумение за доставка и доверие“, включва: национални стоматологични грижи за канадци с ниски доходи; Канадският закон за фармацевтичните услуги; жилища на достъпна цена; и ангажимент за справяне с изменението на климата. Тази сделка също така означава, че НДП няма да инициира споразумение за недоверие срещу либералното правителство до следващия парламент.
Кандис Берген, вътрешен опозиционен лидер от Консервативната партия, каза, че „тази сделка не зачита парламента и не зачита всеки един канадски избирател“. Други представители на консерваторите казаха, че сделката е „цинично заграбване на властта“.
Максуел Камерън от Колумбийския университет каза пред Global News:
„Те [НДП] могат да загубят своята идентичност. Проблемът за по-малката партия, когато влезете в едно от тези споразумения, е, че е доста лесно за избирателите да забравят, че вие сте били там, за да предоставите тази подкрепа.
Не е новост, че коалициите, дори неформалните, са изключително необичайни в англосферата. Има обаче и други примери за неформални леви коалиции в Испания и Португалия например. Повтаряща се тема в тези коалиции (отново дори в неформалните) е, както каза Камерън, „че е сравнително лесно избирателите да забравят, че сте били там“. Това се случи с Португалската комунистическа партия и Левия блок в Португалия, тъй като много от техните предложения просто бяха присвоени от Социалистическата партия. Това завърши с падането на тези две по-малки леви партии на последните избори в Португалия.
Но друго нещо, на което португалската лява неформална коалиция може да научи канадците, е никога да не подценяват споразумението за доверие и доставки. Португалската "Жерингонса" продължи 6 години, срещу очакванията на всички.
