От анонимна византийска хроника #104:
Преводът е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil I-III. Wien. 1977-79) – т. 1 с.661-663 (гръцки текст) и т. 3 страница 135 (превод на немски).
Ръкописи: Атина, музей Бенаки, 19, 417V.
Издания: Lambros, Siloge Nr. 115 (S.156-157).
Текст:
1. В годината 6946 — 1437 — 21 декември пристигнаха Константинополският патриарх Йосиф1 Модонски и 29 митрополити и епископи, а с тях и други свещеници от клира на „Света София“, игумени и миряни и деспот Димитър2. . Всички те пристигнаха с една императорска галера и 3 галери на папата. Те останаха 14 дни в Модон.
2. През същия месец, на 28-ми, император Кир Йоан3 дойде от Пилос с войска. И на 3 януари патриархът замина и всички членове на синода отидоха в Пилос, където беше император Йоан.
3. През 1439 г., 16 ноември, пристигат в Модон на кораба Габриел Барбариго, император Йоан и всички членове на синода. И той премести императора и брат му по суша в Мантене.
4. И на 23 ноември същата година латинският (франкски)4 епископ със своите свещеници отслужи литургия. И римският5 епископ и духовенство не организираха никаква литургия точно в този ден; латините (франки) и римляните правят само прегръдка в латинското месо. И на 24 този месец, в църквата на Свети Йоан Богослов, римският епископ Йосиф Флавий, със светско име Контаратос, отслужи литургия и цялото духовенство и целия град, които живеят вътре и от околността, латините и римляни. И те също взеха осветени хлябове - комендантът на крепостта и всички слуги и техните жени, по същия начин, както римляните.
5. Помирението на църквите се състоя през 14396 г., по време на щастливия папа на Рим, Евгений.
6. Патриархът на Константинопол почина във Флоренция,
7. и митрополит на Сарди.
8. Латинците се отделиха от нас и бяха отлъчени през 62867 година.
Забележки:
1. Патриарх Йосиф II Шишман (1416-1439).
2. Брат на византийския император Йоан VIII.
3. Император Йоан VIII Палеолог (1425-1448).
4. В гръцкия текст латинците са наречени франки.
5. Schreiner има Roman, което създава известно объркване. През Средновековието чужди автори (вкл. и български) обикновено наричат византийците „гърци“. Самите византийци, които се смятат за наследници на Източната Римска империя, се наричат римляни. За да няма объркване в българския език, византийците обикновено се наричат роми вместо римляни.
6. Става въпрос за сключената църковна уния на Фереро-Флорентинския събор (Вселенски събор на Римокатолическата църква, 1438–45).
7. Говорим за Голямата схизма, настъпила през 1054 г., по време на която Източната и Западната църква се разделят.
Снимка: Икона на 70-те апостоли
