„Защото животът е повече от храна и тялото от облекло“
Евангелие според Лука 12 глава, 23 стих
„Уелнес“ е активен процес, чрез който хората разбират и избират по-добър начин на живот; като концепция съчетава в себе си идеята за здравословен начин на живот (като култура на хранене и движение) с идеята за физическо, психическо и емоционално развитие на личността, за изграждане на вътрешна хармония и хармония с другите. Това предполага познаване и вникване (или поне желание за учене) за богатството на вътрешния свят – емоционален, духовен – на индивида и на социалната среда и преди всичко развитие на самосъзнанието, зрялост на възприятията и емоциите.
Уелнес е:
съзнателен, организиран и стимулиращ личността процес за разкриване на потенциала, за постигане на интелектуално и психическо равновесие;
многопластов, цялостен начин на живот, който е позитивен и утвърждаващ;
хармонично взаимодействие със средата (биологична и социална).
Бил Хетлър, съосновател и президент на Борда на директорите на Националния уелнес институт (САЩ), разработи модела на шестте измерения на уелнес, едно от които е духовното уелнес.
Това измерение е свързано с търсенето на смисъл и цел на човешкото съществуване. Развива чувството и разбирането за дълбочината и всеобхватността на живота и природните сили, които съществуват във Вселената. Докато вървите по пътя, може да изпитате чувства на съмнение, отчаяние, страх, разочарование и загуба, както и удоволствие, радост, щастие, откритие – това са важни преживявания и елементи от търсенето. Те ще обхващат полюсите на вашата ценностна система, която постоянно ще се адаптира и променя, за да осмисли съществуването. Ще разберете, че постигате душевен баланс, когато действията ви се доближат до вашите вярвания и ценности и започнете да изграждате нов мироглед.
В интервю за агенция Интерфакс-Религия (17 октомври 2006 г.) е отправена следната критика относно несправедливите атаки на някои служители от Европейския съюз по отношение на традиционните християнски деноминации. „През последните десет години Европейският парламент осъди православната и католическата църкви повече от тридесет пъти за нарушения на правата на човека и нито веднъж не повдигна подобни обвинения срещу държави като например Китай и Куба“, каза вицепрезидентът на Европейският парламент Марио Мауро по време на международната конференция „Европа в повратна точка: сблъсък на две цивилизации или нов диалог?“.
Според него основната причина за подобни обвинения и подобни решения на европейските власти всъщност е „убедеността на мнозина, че е необходимо да се изгради Европа без участието на религията, че трябва да се придържаме към такава стратегия, за да устоим фундаментализъм”. „Те бъркат фундаментализма и религията. Ние сме против фундаментализма, но трябва да подкрепяме религията, защото религията е измерението на човека”, – отбеляза вицепрезидентът на Европейския парламент. Противниците на участието на Църквата в европейския обществен живот, по думите му, благодарение на своите позиции могат да се превърнат в „източници на разрушаване на проекта за обединена Европа“. По време на речта си на конференцията Марио Мауро също така заяви, че една от големите заплахи на съвременна Европа е моралният релативизъм, когато „в някои страни има опит да се изгради общество без Бог, но това провокира сериозни проблеми“. „Невярващата Европа рано или късно ще изчезне, ще се разпадне“, изрази увереност евродепутатът. В съвременното общество човешкият живот и чест са обезценени, седемте смъртни гряха навсякъде се приемат като желани гости. Материалната бедност на масите несъмнено е голямо зло в живота. Има обаче много по-страшна бедност. Това е умствената нищета на голяма част от хората, тяхната духовна нищета, нищетата на съвестта, празнотата на сърцето.
Христовата заповед е не само етична норма, но сама по себе си е вечен божествен живот. Естественият човек няма този живот в своето сътворено (материално) същество и затова изпълнява волята Божия, тоест да живее според Божията заповед, човек не може със собствените си сили; но неговата природа е да се стреми към Бога, към благословения вечен живот. Стремежите на естествения човек биха си останали само стремежи без възможност за реална реализация, ако ги нямаше Божествената сила – благодатта, която сама по себе си е именно това, което се търси, тоест вечният божествен живот. Единственото, което е необходимо, е да се вслушаме в гласа на съвестта и дълга – в гласа на Божията заповед и да тръгнем по пътя, който води към благочестие и милосърдие, за да възкресим човечността в човека.
„Чрез Светия Дух ние познаваме Господа, а Светият Дух живее във всеки човек: и в ума, и в душата, и в тялото. Така познаваме Бога и на небето, и на земята” – с тези думи на преподобни Силуан Атонски можем да започнем изследването на въпроса за връзката между здравия дух и здравото тяло, което е и основна задача на уелнес философията. Дори старозаветният писател Тобиас ясно разкрива, че болестта е свързана с болестотворни духове – демони в телата на хората.
Човешката природа, чрез присъщите й енергии, ни разкрива личността на индивида и я прави достъпна за другите и за Бог, което означава уникалността на личния опит или чрез разкриването на мистичен опит, или чрез единение в любовта. Чрез този контакт с Божията енергия образът на Христос се отпечатва върху човешката личност, което ни води към богопознанието и ни прави участници в „божествената природа” (2 Петр. 1:4), проявявайки нашата ипостас чрез единение с Христос. Експерти от научния център в Колорадо, които за първи път възстановиха обемната фигура на Христос от изображението, отпечатано върху Торинската плащаница, ни описват земния облик на Исус Христос: височина 182 см, тегло 79.4 кг. Въз основа на отпечатъка и с помощта на най-новите компютърни технологии американски учени изчислиха всички параметри на тялото на Христос и направиха негов гипсов модел. Може да се счита за най-точното пресъздаване на фигурата и лицето на Исус. Христос беше висок и едър мъж. Според изчисленията на специалистите височината му е 182 сантиметра, а теглото не надвишава 79.4 килограма. Той беше с цяла глава по-висок от съвременниците си. Когато Исус ходеше сред учениците Си, хората можеха да Го видят отдалеч. И дори седящият Христос беше по-висок от останалите (цитирано от Светлана Макунина, „Учените възстановиха образа на Спасителя“, Живот). Подобава на Божия Дух да живее в здраво тяло, или по-точно, здравият дух в човека предполага телесно здраве. Не са малко случаите, когато наблюдаваме симбиоза между здрав дух в слабо тяло, когато духът помага да се носят физическите недъзи. В „Братя Карамазови” Достоевски казва: „широк, безкрайно широк е човекът: той може да падне в бездната на Содом и Гомор. И може да се издигне до висотата на Сикстинската Мадона. Когато човек живее със злото заради самото зло, човек е морална нула, източник на морална отрова, голям духовен минус, духовен инвалид. Исус Христос не смята нито една душа за изгубена, защото знае колко трудно е да се излекува напълно духовно, така че човек да стане жива искра на Божествения план, аромат на най-добрите цветове на човечеството. Така че има и хора с висока морална температура, с безкористен идеализъм и заслужен житейски комфорт. Плевенето на плевелите е необходимо, но много по-необходимо е да сее добро семе. Ние сме лични същества, създадени от самия Бог и това, което Той ни е дал, не трябва да се разглежда като статични дарове. Имаме истинската свобода да бъдем различни. Нашето поведение може да се промени. Нашият характер може да се доразвие. Нашите вярвания могат да узреят. Нашите дарби могат да бъдат култивирани.
„Бог изпълва човека изцяло – ум, сърце и тяло. Знаещият, човекът, и Познаващият, Бог, се сливат в едно. Нито Единият, нито Другият стават „обект” в резултат на тяхното сливане”. Природата на връзката между Бога и човека изключва обективацията и е екзистенциална по своята същност, обозначаваща личното присъствие на Бога в човека и на човека в Бога. Човек се ужасява от своята нечистота и поквара, но жаждата, която изпитва за прошка-помирение с Бога е „нещо трудно обяснимо на непосветените“ и колкото и да е интензивно страданието, то се характеризира и с радост от Божия призив и блясъка на новия живот. Неговият опит в други сфери – артистично вдъхновение, философско съзерцание, научно познание „винаги и неизбежно с относителен характер“, както и преживяването на измамната светлина на „духовете на злобата“ му позволяват да каже, че завръщането му към истинската Светлина е завръщането на „блудния син”, получил нови знания за човека и битието в далечна страна, но не намерил там Истината.
Терминът „православна психотерапия” е въведен от епископ Йеротей Влахос. В книгата си „Болест и изцеление на душата” той подробно разглежда православието като терапевтичен метод. Този термин не се отнася за отделни случаи на хора, които страдат от психологически проблеми или неврози. Според православната традиция след грехопадението на Адам човекът е болен, неговият разум (нос) е помрачен и той е загубил връзката си с Бога. Смъртта навлиза в човешкото съществуване и причинява множество антропологични, социални и дори екологични проблеми. В тази трагедия падналият човек запазва Божия образ в себе си, но напълно губи подобието си на Него, тъй като връзката му с Бог е прекъсната. Това движение от състояние на падение към състояние на обожение се нарича изцеление, защото е свързано с нейното връщане от състояние на обитаване срещу природата към състояние на живот в и над природата. Придържайки се към православното лечение и практика, както ни е разкрито от светите отци, човек може успешно да се справи със своите помисли и страсти. Докато психиатрията и неврологията са призвани да лекуват патологични аномалии, православното богословие третира по-дълбоките случаи, които ги причиняват. Православната психотерапия ще бъде по-полезна за тези, които искат да решат своите екзистенциални проблеми; за тези, които са разбрали, че техният разум е помрачен и за тази цел те трябва да се освободят от тиранията на своите страсти и мисли, за да постигнат просветление на умовете си в общение с Бога.
Цялото това лечение и изцеление или психотерапия е тясно свързано със съзерцателната традиция на Църквата и с нейния исихастки живот и е запазено в текстовете на „Добротата“, в писанията на светите отци на Църквата и преди всичко в учението на Св. Григорий Палама. Със сигурност никой не може да пренебрегне факта, че съзерцателният и исихасткият живот е същият живот, който може да се види в живота на пророците и апостолите, както точно е описано в текстовете на Светото писание. От това става ясно, че съзерцателният живот всъщност е евангелският живот, който е съществувал в западния свят, преди да бъде заменен от схоластичното богословие. Дори съвременните учени на Запад отбелязват този факт. Човешкият дух търси завършеност и цялостност, вътрешен мир и спокойствие. В хаоса и болката на съвременния свят трябва да намерим този лечебен път и да живеем така, както ни препоръчват светите отци на Църквата. Със сигурност светите отци предхождат съвременните психолози и психиатри. Човек вижда в огледалото своите физически недостатъци, а в ближния - собствените си духовни пороци. Ако човек вижда порок в ближния си, значи този порок е и в самия него. Гледаме се в него като в огледало. Ако лицето на зрителя е чисто, огледалото също е чисто. Огледалото само по себе си нито ще ни изцапа, нито ще ни очисти, а само ни дава възможността да погледнем себе си през очите на другите.
Съвременният човек, уморен и обезсърчен от множеството проблеми, които го измъчват, търси почивка и пристан. Най-важното е, че търси лек за душата си от перманентната „душевна депресия“, в която живее. За да се обясни причината, в днешно време могат да бъдат намерени много обяснения, дадени от психиатри. По-специално психотерапията е широко разпространена. Докато преди всички тези неща бяха почти непознати, сега те са често срещано явление и много хора се обръщат към психотерапевти, за да намерят утеха и комфорт, което отново ни показва, че съвременният човек чувства, че има нужда от лечение на различни психически и физически заболявания. Православната църква е болницата, в която всеки болен и изпаднал в депресия може да бъде изцелен.
Според Анри Бергсон в „Двата източника на морала и религията“ светът е Божието предприятие за създаване на творци, така че те да могат да бъдат асимилирани с Неговото същество, достойни за Неговата любов. Освен да благославя и прославя Бога за света, човекът е способен също така да прекроява и променя света, както и да му придава нов смисъл. По думите на отец Димитър Станилое, „Човекът поставя печата на своето разбиране и интелигентна работа върху творението… Светът е не само дар, но и задача за човека.“ Нашето призвание е да си сътрудничим с Бога. Според израза на ап. Павел, ние сме Божии съработници (1 Кор. 3:9). Човекът е не само мислещо и евхаристийно (благодарно) животно, той е и творческо животно. Фактът, че човекът е създаден по Божия образ, означава, че той е и творец по Божия образ. Човекът изпълнява тази творческа роля не чрез груба сила, а чрез чистотата на своя духовен поглед; неговото призвание не е да доминира над природата чрез груба сила, а да я трансформира и освети. Блажени Августин и Тома Аквински също се застъпиха, че всяка душа притежава естествената способност да получава благодат. Именно защото е създадена по Божия образ, тя е в състояние да приеме Бога чрез благодат. Както правилно отбелязва Алберт Айнщайн, „Истинският проблем се крие в сърцата и умовете на хората. Това не е проблем на физиката, а на етиката. По-лесно е да се пречисти плутоний, отколкото злият човешки дух.
По различни начини – чрез обработката на отливката, чрез майсторските си умения, чрез писането на книги, чрез рисуването на икони – човек дава глас на материалните неща и прави творението способно да говори за слава на Бога. Показателно е, че първата задача на новосъздадения Адам е да даде имена на животните (Бит. 2:18-20). Самото назоваване е творчески акт: докато не намерим име за познат обект или преживяване - незаменима дума, показваща същностния му характер - не можем да започнем да го разбираме и използваме. Важно е също така, че когато принасяме плодовете на земята обратно на Бога в литургията, ние не ги принасяме в оригиналния им вид, а преобразени от човешки ръце: ние принасяме на олтара не житни класове, а парчета хляб , и то не грозде, а вино.
Така, чрез силата си да благодари и да предлага творението обратно на Бог, човекът е свещеникът на творението; и чрез силата си да формира и придава форма, да свързва и разделя, е царят на творението. Тази йерархична и суверенна роля на човека е прекрасно изразена от св. Леонтий Кипърски: „През небесата, земята и морето, през дървото и камъка, през цялото творение, видимо и невидимо, отдавам почит, покланям се на Създател, Господ и Създател на всичко; тъй като творението не се покланя на своя Създател директно и чрез себе си, но чрез мен небесата възвестяват славата на Бог и чрез мен луната почита Бога, чрез мен звездите Го славят, чрез мен водите, капките дъжд, росата и всичко останало създадените неща почитат Бог и Неговата слава дава.
Източник: “Уелнес за всички”, комп. Граматиков, Петър, Петър Нейчев. Изд. Агенция „Бизнес“ (ISBN 978-954-9392-27-7), Пловдив, 2009, с. 71-82.
