Археолози разкопаха древно светилище, разположено близо до геотермални извори в италианската община Сан Кашано дей Бани. Изследователите успяха да намерят повече от три хиляди монети, както и жертвени бронзови артефакти под формата на различни части от човешкото тяло: ухо, крак, матка и фалос. По този начин през римската епоха хората са очаквали да се избавят от болестите, съобщава италианската агенция АНСА. San Casciano dei Bani се намира в италианската провинция Сиена. Известен е с геотермалните си извори, които хората са използвали още от времето на етруските.
Археологически разкопки разкриха бани на открито, останки от римски бани, както и многослойно римско светилище, построено при Октавиан Август на мястото на още по-старо светилище, датиращо от етруско време. През I в. сл. н. е. този култов комплекс е пострадал сериозно от пожар, след което е възстановен и разширен. В началото на 1 век е възстановен отново, но към края му е разрушен, което очевидно е свързано с християнизацията на района. Проучването на този паметник вече е донесло много ценни находки. Например, открити са голям брой монети, три олтара, посветени на Аполон, Изида и Фортуна Примигения, мраморна статуя на богинята Хигия. Голям брой дарове показват, че светилището е имало голямо значение и е използвано, наред с други неща, за извършване на обреди на поклонение на горещите извори. Тази година археолозите провеждат вече шести сезон на разкопки на този паметник. Сред новите находки са повече от три хиляди монети, бронзови предмети във формата на различни части на тялото, например крака, уши, пенис и матка. Изследователите отбелязват, че предложенията на места, свързани с изцеление, често се правят под формата на предмети, изобразяващи болни части от тялото. Например, жертвена рядка бронзова матка очевидно е предназначена да помогне при раждането на дете. Подобни предмети, но направени от теракота, понякога са намирани от учени в етруски и римски храмове.
Този сезон археолозите значително разшириха площта на разкопките, в резултат на което успяха да намерят доказателства за голямо срутване, настъпило в края на III век. Тогава в земята се образува дупка с дълбочина над два метра, която нанася щети на околните сгради – басейни, колонади и сгради. След това римляните построили олтар в самата фуния, за да успокоят недоволните божества. Разкритият мащаб на светилището, според археолога Якопо Таболи, се оказва много по-голям от очакваното. По думите му този паметник няма аналози нито в Италия, нито в Средиземноморието.
