Екип от европейски учени, ръководен от френския археолог Франсоа Десе, успя да дешифрира една от големите мистерии: линейно еламско писмо – малко позната писмена система, използвана в днешен Иран, пише списание Smithsonian.
Твърдението е горещо оспорвано от колегите на изследователите, но ако е вярно, то може да хвърли светлина върху малко известно общество, което процъфтява между древна Месопотамия и долината на Инд в зората на цивилизацията. Анализ, публикуван наскоро в списанието Zeitschrift für Assyriologie und vorderasiatische Archäologie, може също да пренапише еволюцията на самата писменост. За да дешифрират четенето на знаците, съставляващи линейното еламско писмо, експертите са използвали наскоро проучени надписи от набор от древни сребърни вази. „Това е едно от големите археологически открития през последните десетилетия. Тя се основава на идентификацията и фонетичното четене на имената на кралете“, каза археологът Масимо Видале от университета в Падуа.
През 2015 г. Десет получи достъп до частна лондонска колекция от необичайни сребърни вази с много надписи както на клинописно, така и на линейно еламско писмо. Те са изкопани през 1920-те години на миналия век и са продадени на западни търговци, така че техният произход и автентичност са поставени под съмнение. Но анализът на съдовете установи, че те са по-скоро древни, отколкото съвременни фалшификати. Що се отнася до техния произход, Десет смята, че са били в кралско гробище на стотици километри югоизточно от Суза, датирано от около 2000 г. пр.н.е. – точно по времето, когато е била използвана линейната еламска писменост. Според проучването сребърните вази представляват най-старите и пълни примери за еламски кралски надписи с клинопис. Те са принадлежали на различни владетели от две династии. Камък с линейни еламски надписи от колекцията на Лувъра.
Според Десет съпоставянето на надписите върху съдовете е било много полезно при дешифрирането на линейното еламско писмо. Някои имена, написани с клинопис, вече могат да бъдат сравнени със символи в линейното еламско писмо, включително имената на известни еламски царе като Шилхаха. Следвайки повтарящите се знаци, Десет успя да разбере значението на буквата, състояща се от набор от геометрични фигури. Той също така превежда глаголи като „давам“ и „правя“. След последващ анализ Десет и неговият екип твърдят, че могат да разчетат 72 знака. „Въпреки че пълното дешифриране все още не е възможно главно поради ограничения брой надписи, ние сме на прав път“, заключават авторите на изследването. Усилената работа по превода на отделни текстове продължава. Част от проблема е, че еламският език, който се говори в региона повече от 3,000 години, няма известни родствени думи, което затруднява определянето какви звуци могат да представляват знаците.
Говорещите еламски са обитавали Южен и Югозападен Иран – Хузестан, тъй като на древноперсийски името на Елам е Hujiyā, и Фарс (тъй като е възможно да е разпространено и в други области на Иранското плато преди 3-то хилядолетие пр.н.е.).
През III хилядолетие пр. н. е. от шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави: Шушен (Шушун, Суза), Аншан (Анчан, днес Тепе-Малян близо до Шираз във Фарс), Симашки, Адамдун и др.
През II хилядолетие пр. н. е. важна съставна част на Елам са Шушен и Анчан. След присъединяването на Елам към Ахеменидската империя в средата на 6 век пр. н. е. еламският език запазва водещата си позиция още два века, като постепенно отстъпва на фарси.
Снимка: Решетка от 72 дешифрирани буквено-сричкови знака, на които се основава системата за транслитерация на линеен еламски език. За всеки знак са показани най-често срещаните графични варианти. Сините знаци са засвидетелствани в югозападен Иран, червените в югоизточен Иран. Черните знаци са общи за двете области. Ф. Десет
