Папа Франциск ръководи беатификационната литургия на папа Йоан Павел I, припомняйки как усмивката му предаваше добротата на Господ. Той насърчи всички да се учат от Господ как да обичат без граници и да бъдат Църква с щастливо, ведро и усмихнато лице, която никога не затваря врати.
От Тадеус Джоунс
Припомняйки примера на „усмихнатия папа“ Йоан Павел I, папа Франциск председателства беатификацията му на площад Свети Петър в неделя. Литургията беше отслужена от кардинал Марчело Семераро, префект на Дикастерията за каузите на светиите, с 25 хиляди вярващи, участващи в дъждовен и по-късно изпълнен със слънце площад.
В своята проповед, папа Франциск припомни как в днешното Евангелие чуваме за големи тълпи, следващи Исус, който им дава предизвикателно послание: да станеш Негов ученик означава да оставиш настрана земните привързаности, да Го обичаш повече от собственото си семейство, да носиш кръста, който носим в нашите животи.
Тълпите търсят надежда
Папата отбеляза, че това предупреждение на Господ контрастира с това, което често виждаме в нашия свят, където тълпите са овладени от харизмата на учител или водач, свързвайки своите надежди за бъдещето въз основа на емоции, но те стават по-податливи на тези които вместо това хитро се възползват от тях, като им казват това, което искат да чуят за собствена печалба, слава или власт, печелейки от страховете и нуждите на обществото.
Божият стил е различен
Папата обясни, че Божият път е различен, тъй като той не използва нашите нужди или уязвимости, нито предлага лесни обещания и услуги. Господ не се интересува от огромни тълпи или от търсене на одобрение, продължи папата, като посочи, че Господ изглежда по-загрижен за тези, които следват с лесен ентусиазъм, но без по-задълбочено разбиране за това, което е необходимо.
„Вместо да се поддаде на привлекателността на популярността, (Исус) моли всеки човек да разбере внимателно причината да го следва и последствията, които това ще доведе.“
Мнозина от тълпите, разказани в евангелското четене, се надяваха Исус да стане техен водач и да ги освободи от враговете им, отбелязва папата, някой, който лесно може да реши всичките им проблеми. Това светско съсредоточаване само върху нечии нужди, за спечелване на престиж и статус, власт и привилегия, трябва да бъде предизвикано, посочи той, тъй като „това не е стилът на Исус… и не може да бъде стилът на неговите ученици и на неговата Църква.“
Носенето на своя кръст
Господ иска различно отношение от нас, каза папата, той иска неговите ученици да не предпочитат нищо друго освен тази любов, дори пред най-дълбоките си чувства и най-големите си съкровища.
„Да го последваш не означава да станеш част от двор или триумфално шествие, нито дори да получиш доживотна застраховка. Напротив, това означава „да носиш кръста си“ (Лука 14:27): да поемеш, като него, своите собствени тежести и тези на другите, да направиш живота си дар, да го изразходваш в подражание на Неговата собствена щедра и милостива любов към нас . Това са решения, които ангажират целия ни живот.“
Любов без мярка
Да се ангажираме като ученик на Исус означава да гледаме на Господ повече от себе си, да се научим как да обичаме от Разпнатия, „любовта, която се раздава до самия край, без мярка и без граници“.
„По думите на папа Йоан Павел, „ние сме обекти на безсмъртна любов от страна на Бог“. Една безсмъртна любов: тя никога не потъва под хоризонта на живота ни; постоянно ни свети и осветява дори най-мрачните ни нощи.”
Когато гледаме към Разпнатия Господ, продължи папата, ние сме призовани да преодолеем фокуса върху себе си, да обичаме Бог и другите навсякъде, дори тези, които виждат нещата по различен начин, дори нашите врагове.
Любовта изисква саможертва
Да обичаш може да включва „жертва, мълчание, неразбиране, самота, съпротива и преследване“, посочи папата, и това ни призовава да поемаме рискове и никога да не се задоволяваме с по-малко или в крайна сметка можем да живеем живота „наполовина“, без предприемане на решителните стъпки, необходими, за да бъдем ученици на Господ, наистина да Му се посветим и да помагаме на другите.
„Както каза още папа Йоан Павел, ако искате да целунете разпнатия Исус, „не можете да не се наведете над кръста и да се оставите да бъдете убодени от няколко тръна от короната върху главата на Господ“. Любов, която упорства докрай, тръни и всичко останало: без оставяне на нещата наполовина свършени, без рязане, без бягство от трудностите.
Любов без компромис
Припомняйки примера на блажения Йоан Павел I, папа Франциск припомни как новият блажени е живял радостта на Евангелието, „без компромиси, обичайки до самия край“. Той не търсеше собствената си слава, а живееше като „кротък и смирен пастир“.
„С усмивка папа Йоан Павел успя да предаде добротата на Господ. Колко красива е Църква с щастливо, ведро и усмихнато лице, която никога не затваря врати, никога не закоравява сърцата, никога не се оплаква или таи негодувание, не се ядосва или нетърпелива, не изглежда мрачна или страда от носталгия по миналото.”
В заключение папата ни насърчи да помолим блажения Йоан Павел I да ни помогне да получим от Господ „усмивката на душата“ и да се молим със собствените му думи: „Господи, вземи ме такъв, какъвто съм, с недостатъците ми, с недостатъците ми , но ме накарай да стана това, което искаш да бъда.“
Чуйте нашия репортаж
Пълен видеоклип от беатификацията на папа Йоан Павел I
