Най-новата книга на автора Мартин Ралчевски „Не си затваряй очите” вече е на книжния пазар (© издателство „Еделвайс”, 2022; ISBN 978-619-7186-82-6). Книгата е антипод на молитвата и християнския начин на живот в съвремието.
Мартин Ралчевски е роден в София, България, на 4 март 1974 г. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски” със специалност Богословие и География. Започва да пише след завръщането си от Мексико през 2003 г., където прекарва три месеца в игрален филм филм Троя, като екстра. На това специално и мистично място, в град Кабо Сан Лукас, Калифорния, той разговаря с местните хора и слуша многобройните им уникални истории и преживявания. „Там почувствах, че искам да напиша книга и да разкажа тези незаписани досега мистични истории, които съм чувал от тях“, казва той. Така се ражда първата му книга „Безкрайна нощ”. Във всичките му книги надеждата, вярата и позитивността са водещи теми. Скоро след това се жени и през следващите години става баща на три деца. „Неизбежно оттогава съм написал още десет книги“, казва той. Всички бяха издадени от големите български издателства и имаше и продължава да има всеотдайна и лоялна култова читателска аудитория. Самият Ралчевски коментира това: „Вероятно това е причината, поради която през годините бях насърчаван от моите издатели, читатели и някои режисьори да напиша и няколко сценария за игрални филми по мои романи. Вслушах се в тези предложения и към днешна дата, освен книгите, съм написал и пет сценария за игрални филми, които се надявам скоро да бъдат реализирани.”
Издадените до момента книги на Мартин Ралчевски са „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“, „Емигрант“, „Антихрист“, „Душа“, „Смисълът на живота“, „ Вечност“ и „Не затваряй очи“. Последната му книга беше изключително добре приета от литературната критика и читателите. Получи много положителни отзиви от различни хора, занимаващи се с литература, както и множество награди и признания. „Това ме насърчи да повярвам, че тази книга ще представлява интерес и за читателите в САЩ. Затова реших да кандидатствам в този конкурс, да издам българска книга на английски език, именно с този роман”, казва Ралчевски.
Синопсис на романа „Не затваряй очи” от Мартин Ралчевски
Голяма част от романа се основава на малко известната легенда за Странджа планина, която днес се помни само от възрастните жители на района и от по-възрастното местно население в крайморските градове. Легендата разказва, че в началото на осемдесетте години на миналия век млад мъж на име Петър от град Ахтопол преживява страшна лична драма.
Питър е известен в малкия град с интелектуалното си увреждане. Родителите му Иван и Станка трябва да заминат на работа в Бургас (близък голям град) и да оставят десетгодишната си дъщеря Ивана на грижите му. Тогава Петър беше на осемнадесет години. Есен е, но времето беше топло за това време на годината и Петър решава да заведе Ивана на морето да поплува. Те отиват на отдалечен скалист плаж, за да не бъдат видени от никого. Той заспива на плажа, а тя влиза в морето. Времето обаче изведнъж се разваля, появяват се големи вълни и Ивана се удавя.
Когато родителите им се връщат и научават за случилото се, те са побеснели от гняв. В гнева си Иван (бащата на Петър) го преследва, за да се опита да го убие. Петър бяга към Странджа и се губи. Обявено е национално издирване, но никой не може да го открие. Той е скрит от местен овчар в планината, който за кратко се грижи за него. След известно време Петър се озовава в Бачковския манастир. Там, година по-късно, той приема монашество и води строг монашески живот, скрит от очите на хората, в мазето на манастира, като постоянно повтаря през сълзи: „Боже, моля те, не ми вмени този грях“. Това е неговата тайна молитва; с което се разкайва за смъртта на сестра си. Укриването му е продиктувано от реалния страх, че ако бъде заловен, ще влезе в затвора. Така в плач, самоукори и пост, със съдействието на по-старите монаси, той прекарва още една година в изолация и уединение. След анонимен сигнал екип на Държавна сигурност пристига в светата обител и започва претърсване на всички помещения в манастира. Питър е принуден да избяга, за да не бъде разкрит. Той отива на изток. Бяга през нощта, а през деня се крие. Така след дълга и изтощителна експедиция той отново достига до най-затънтената и безлюдна част на Странджа планина. Там той се заселва в хралупа и започва да води аскетичен живот, като не спира да повтаря своята покайна молитва. По този начин той постепенно се превърнал от обикновен монах в отшелник-чудотворец.
Следва нова глава, в която действието се пренася в София, столицата на България. На преден план имаме млад свещеник на име Павел. Той има сестра близначка на име Николина, която е неизлечимо болна от рак на стомаха. Николина лежи вкъщи, на апарат. Тъй като Павел и Николина са близнаци, връзката между тях е изключително силна. Затова Павел не може да приеме, че ще я загуби. Той се моли почти денонощно, държейки ръката на сестра си, докато повтаря: „Не си затваряй очите! Ще живееш. Не си затваряй очите!“ Но въпреки това шансовете на Николина да оцелее намаляват с всеки изминал ден.
Действието се връща в Ахтопол. Там, в двора на къщата, са възрастните родители на Петър – Иван и Станка. Дълги години Иван съжалява, че е изпратил сина си и не може да спре да се измъчва. При тях внезапно идва млад мъж, който им казва, че ловци са видели сина им Петър дълбоко в Странджа планина. Родителите му са изумени. Веднага тръгват с кола за планината. На Станка й става гадно от очакване. Колата спира и Иван продължава сам. Иван стига до мястото, където е забелязан Петър и започва да крещи: „Сине…Петър. Покажете се… Моля.“ И Петър се появява. Срещата между баща и син е покъртителна. Иван е грохнал старец, на 83 години, а Петър е посивял и уморен от тежкия си начин на живот. Той е на 60 години. Питър казва на баща си: „Ти все пак не се отказа и най-накрая ме намери. Но аз… не мога да върна Ивана от мъртвите. Питър е съсипан. Ляга на земята, скръства ръце и мърмори на баща си: „Прости ми! За всичко. Ето ме! Убий ме." Старият Иван коленичи пред него и се разкая. "Това е по моя вина. Трябва да ми простиш, синко — проплаква той. Петър се надига. Сцената е възвишена. Прегръщат се и се сбогуват.
Действието отново се връща в София. Болезненото усещане за наближаваща смърт вече витае около болната Николина. Отец Павел плаче и се моли непрестанно. Една вечер близък приятел на Павел му доверява за мистериозния монах отшелник, който живее някъде в Странджа планина. Павел смята, че това е легенда, но въпреки това решава да се опита да намери този отшелник. В този период почива сестра му Николина. Тогава в отчаянието си Павел поверява безжизненото й тяло на майка им и заминава за Странджа планина. В този момент майката укорително го вика, че той толкова дълго е казвал тази молитва за сестра си, „Моля те, не затваряй очите си“, а сега тя е мъртва, а сега какво ще каже? Как ще продължи да се моли? Тогава Пол спира, плаче и отговаря, че няма сила, която да го спре и че той ще продължи да вярва, че има надежда тя да живее. Майката смята, че синът й е полудял и започва да го оплаква. Тогава Павел се замисля върху казаното от майка му и започва да се моли така: „Не, няма да се откажа. Ще живееш. Моля, отворете си очите!“ От този момент Павел започна да повтаря непрестанно вместо молитвата „Не затваряй очите си” нейната противоположност, а именно: „Отвори очите си! Моля, отворете си очите!“
С тази нова молитва на върха на езика си и след значителни трудности той успява да намери отшелника в планината. Срещата между двамата е потресаваща. Павел пръв забелязва Петър и мълчаливо се приближава към него. Светецът е коленичил с вдигнати към небето ръце и през сълзи повтаря: „Боже, моля те, замени ми този грях...” Павел веднага разбира, че това не е правилната молитва. Защото никой нормален човек не би се молил да му бъде вменен грях, а напротив – да му бъде простено. На читателя се подразбира, че тази замяна е била направена поради умствената недостатъчност и невежеството на отшелника. Така първоначалната му молитва: „Боже, моля те, не ми зачитай този грях” постепенно, с годините, се превръща в „Боже, зачитай ми този грях”. Павел не знае, че отшелникът е неграмотен и че почти е озверял в това пусто и негостоприемно място. Но когато двамата се срещат очи в очи, Пол осъзнава, че е изправен пред светец. Неук, необразован, умствено бавен, и все пак светец! Грешната молитва показва на Павел, че Бог не гледа лицето ни, а сърцето ни. Павел плаче пред Петър и му казва, че сестра му Николина е починала по-рано същия ден и той е дошъл чак от София да го моли за молитвите. Тогава, за ужас на Павел, Петър казва, че няма смисъл да се моли, защото Бог няма да чуе молбите му. Павел обаче не се поддава, а продължава да го моли, въпреки всичко, да се моли за починалата му сестра тя да оживее. Но Петър остава непреклонен. Накрая, в своята мъка и безпомощност, Павел го кълне така: „Ако имаше сестра, която да обича, както аз обичам сестра си, и да я върне от онзи свят, щеше да ме разбереш и да ми помогнеш!“ Тези думи разтърсват Петър. Спомня си смъртта на малката си сестричка Ивана и разбира, че чрез тази среща, след толкова години покаяние, Бог най-накрая се опитва да го оневини. Тогава Петър пада на колене и вика към Бог да извърши чудо и да върне душата на сестрата на Павел в света на живите. Това се случва около четири и половина следобед. Павел му благодари и напуска Странджа планина.
На път за София отец Павел не успял да се свърже с майка си, тъй като батерията на телефона му била изтощена, а той в бързината забравил да вземе зарядно със себе си. Пристига в София в ранните часове на следващия ден. Когато се прибира в София, той е тих, но е и толкова изтощен, че рухва в коридора и няма желание да влезе в стаята на сестра си. Накрая се изплашва, влиза и намира леглото на Николина празно. След това започва да плаче. Скоро след това вратата се отваря и майка му влиза и се присъединява към него в стаята. Той е изненадан, защото си мислел, че е сам в апартамента. „След като сестра ви почина и вие си тръгнахте“, казва майка му, трепереща, „обадих се на 911. Дойде лекар, установи смъртта и написа смъртния акт. Аз обаче не я оставих и продължих да я държа за ръка все едно е жива. Тя не дишаше и знаех, че това, което правя, е лудост, но стоях до нея. Казвах й, че я обичам и че ти също я обичаш. Беше малко след четири и половина, когато имах чувството, че някой ми казва да я взема. Послушах и я повдигнах леко, а тя…тя…отвори очи! разбираш ли? Беше починала, лекарят го потвърди, но тя оживя!”
Павел не може да повярва. Пита къде е Николина. Майка му му казва, че е в кухнята. Павел нахлува в кухнята и вижда Николина да седи пред масата и да пие чай.
