В пергамент, върху който е написан труд на ранносредновековен автор, учените откриха описание на метеороскоп - уникален инструмент на древен астроном, който досега беше известен само от косвени източници.
В списание Archive of History of Exact Sciences е публикувана статия, авторите на която изследват ръкопис от 8-ми век, открит в абатството Бобио в Северна Италия. Този ръкопис съдържа латинския текст на „Етимологиите” на ранносредновековния учен и един от отците на Църквата – Исидор Севилски.
Ръкописът е открит още през 19 век при проучване на скрипториума на абатството. Там са открити няколкостотин ръкописа, датиращи от ранното средновековие. Смята се, че този скрипториум е описан в романа на Умберто Еко „Името на розата“. Сега колекцията се съхранява в Амброзианската библиотека в Милано. Ръкописът от 8 век, разбира се, е изключително ценен исторически паметник. Но авторите на новата творба твърдят, че книгата всъщност е още по-стара и по-ценна. Проверката на страниците показа, че поне някои от тях са палимпсест. Така наричат ръкописи, написани на пергамент, който вече е бил използван. През Тъмните векове пергаментът е бил много скъп и монасите, които са работили в скрипториума, са изобретили различни методи, за да позволят повторното му използване.
Под текста на Исидор Севилски бяха открити петнадесет палимпсета, които преди това са били използвани за три гръцки научни текста: текст с неизвестен автор върху математическата механика и катоптрика (раздел по оптика), известен като Fragmentum Mathematicum Bobiense (три листа), Трактатът на Птолемей „Аналема” (шест листа) и астрономически текст, който досега беше неидентифициран и почти напълно нечетен (шест листа). Използвайки мултиспектрални методи за изобразяване, учените успяха да разкрият скритото мастило и да изследват текста, придружен от редица илюстрации. Те твърдят, че този ръкопис принадлежи на древноримския астроном Клавдий Птолемей. Освен това ръкописът е уникален, няма други копия.
Птолемей, който е живял през 2 век в Римски Египет (главно в Александрия), е един от най-значимите учени на елинизма и Рим. Като астроном той нямаше равен нито през живота си, нито много векове след това. Неговата монография Almagest (първоначално озаглавена Syntaxis Mathematica) е почти пълна колекция от астрономически знания за Гърция и Близкия изток.
Друг римски учен, папа Александрийски (годините на живота му са неизвестни, предполага се III-IV век), е написал доста подробни коментари върху Алмагест, от които става ясно, че произведението на Птолемей не е достигнало до нас в неговата цялост. Например Пап споменава метеороскопа, древен инструмент, предназначен да определя разстоянието до небесните тела, вариант на армиларната сфера. Авторите на новото изследване твърдят, че са открили в палимпсест точно тази част от ръкописа на Птолемей, в която той описва устройството на метеороскопа. Това устройство представляваше сложен комплект от девет метални пръстена, свързани по специален начин.
Според учените той може да се използва за решаване на различни проблеми, като например определяне на географската ширина в градуси от екватора, точната дата на слънцестоенето или равноденствието или видимото положение на планетата в небето. Диаметърът му беше около половин метър. Устройството на метеороскопа, според изследването, е описано толкова подробно, че можете да отидете с този текст при добър металург и той да сглоби инструмента. В същото време практически няма препоръки как да се провеждат астрономически наблюдения. Последното е много странно за Птолемей - останалите му произведения показват педантичността на древния учен.
Но изследователите нямат съмнения относно авторството: Птолемей имаше много характерен стил и речник. Авторите на работата се надяват да намерят продължение на ръкописа във възможни палимпсести в други ръкописи от колекцията на скрипториума на абатството Бобио. Древният пергамент може да е бил разделен на страници и използван от няколко писари, работещи върху различни ръкописи.
Снимка: Много по-стар текст Alexander Jones et al е скрит под копие на произведение на Исидор Севилски.
