Потреблението на антидепресанти продължава да нараства в свят, който изглежда по-лесен за хапчето, отколкото за намиране на действителния проблем и разрешаването му.
През 2004 г. Агенцията по лекарствата направи проучване, в което стана ясно, че потреблението на антидепресанти в света се е увеличило три пъти. По това време все още трябваше да страдаме от световна рецесия, която беше утежнена от пандемията, която Световната здравна организация извади от ръкава си и която потопи всички ни, изглежда, в проблем с психичното здраве, от който само изглежда, че ще можете да се отървете с постоянно лечение.
Антидепресанти, лесна рецепта
Да се придържаме към Испания и съпоставени данни, през 1994 г. у нас са продадени 7,285,182 1999 14,555,311 опаковки антидепресанти, през 2003 г. (пет години по-късно) 21,238,858 XNUMX XNUMX, а през XNUMX г. са изписани XNUMX XNUMX XNUMX опаковки. Ако умножим това по броя на хапчетата във всяка опаковка, стотици милиони хапчета са пуснати в обращение на националния пазар без прекомерен контрол.
През 2021 г., когато всички ставаме психично болни, бяха пуснати в обращение над 50 милиона опаковки.
За Хосе Луис Кинтана, семеен лекар, „проблемът е, че вероятно има злоупотреба с антидепресанти“. Друго от най-често предписваните лекарства са анксиолитиците, които се прилагат от социалното осигуряване, без да сме надеждно предупредени за възможните рискове. В много случаи дори ни се прилагат и двете лекарства без оценка на възможните странични ефекти. Днес е ясно, че нашата когнитивна система е засегната и че, особено при хора на определена възраст, двигателните функции могат дори да бъдат нарушени.
Не е изненада, че още през 2004 г. Хулио Бобес, професор по психиатрия в университета в Овиедо с радост заяви, че „по-високата степен на непрекъснато обучение на здравния персонал е допринесла за ранното идентифициране на психичните разстройства и дори за по-доброто управление на психотропните лекарства“.
В днешно време пускаш брада, разчорляваш се и отиваш при личния си лекар с мрачно изражение на лицето, пиеш едно кафе, за да поддържаш кръвното си налягане и му разказваш някаква негативна история за живота си, която не е задължително да е истина, и автоматично ще получите диагноза депресия, за която ще ви предпишат интересна опаковка, за която не трябва да четете инструкциите. Може би защото сред негативните ефекти е много вероятно да се посочи, че продуктът може да доведе до депресия. Меджидът, който хапе собствената си опашка, означава, че в противопоказанията на хапчетата, които се дават за депресия, може да откриете, че носят същото психично заболяване, с което уж искате да се борите.
Преди няколко дни, Алехандро Санц, световна музикална звезда, написа следното на Twitter, което разбуни алармата по целия свят:
Аз не съм добре. Не знам дали това помага, но искам да го кажа. Тъжна съм и уморена. В случай, че някой друг смята, че винаги трябва да бъдеш морски бриз или фойерверк в лятна нощ. Проправям си път през него… Ще стигна до сцената…,
За психичното здраве започна да се говори в новините, в токшоута и изпълни страниците на вестниците и радиопрограмите по темата. И аз съм уморен и има дни, в които не усещам нито морския бриз, нито медузите, нито русалките и какво от това?
Да си тъжен стана достатъчно, за да си вземеш лекарства (антидепресанти)
Фармацевтичната промишленост спечели съкрушително, когато бъркаме нормално състояние на ума – не всеки ден е еднакъв – с депресия или психично заболяване. Рамон Санчес Окана, един от най-известните научни журналисти в началото на века, пише в книгата си El Universo de las drogas, публикувана от Planeta:
Антидепресантите, както подсказва името им, са вещества, предназначени да се борят с депресията. Обикновено нежеланите им ефекти са свързани със сънливост, забавяне на рефлексите, загуба на внимание, склонност към напълняване... Проблемът е, че с тях може да се злоупотребява, за да се противодейства на ситуация на тъга или, както беше повдигнато наскоро, за да се справят с трудна ситуация. Някои антидепресанти са наричани „хапче за срамежливост“. Съществува риск в днешното медикално общество човек да вярва, че винаги трябва да е в тон и следователно, ако не е, може да прибегне до химическата помощ на наркотик".
Антидепресанти, насилие и убийства
Това беше Санчес Окана който написа горното през 2004 г. Година по-рано, в края на август 2003 г., в Испания, подполковник и психолог Рафаел Гил де ла Хаза, 56, който е работил в психиатричното крило на военната болница Сан Карлос в Кадис, уби 12-годишната си дъщеря, Ана Гил Кордеро, с един изстрел и след това с още един, за да се самоубие. Единственото нещо, което всички артикулираха да кажат, беше „какво ще й мине през главата“.
Но докато беше под въздействието на психотропно лечение, всички се съгласиха, че от няколко дни той е бил мълчалив, затворен в себе си и че е обичал дъщеря си пресилено. Защо всички инструменти, с които разполагаше, се провалиха? Нищо, дори психиатрията не е безпогрешна. Всъщност бих стигнал толкова далеч да кажа, че едва ли е безпогрешен.
Няколко дни преди подполковникът и психологът да убие дъщеря си, в Мадрид, Guardia Civil арестува жена, която според агенция EFE: …е убила едномесечното си бебе в дома си в Лас Розас (Мадрид) и която трябваше да бъде отведена в болница за психиатрично лечение разстройство, от което тя страда.
Основните медии са заглушени
Един от проблемите, които пропускам в този тип новини, е, че никога няма начин да се знае ясно какъв тип психотропни лекарства приема тя и дали има връзка между нейната консумация и убийствените идеи, които предизвикват определени трагични събития.
В заключение, позволете ми в този кратък подход към света на антидепресантите и техните последствия да повторя какво Хосе Карион, професор по еволюционна биология в Университета на Мурсия (UMU), написа през ноември 2017 г. във вестник La Verdad, в майсторска колона, озаглавена „La depresión como alarma inteligente“ (Депресията като интелигентна аларма):
Антидепресанти, чието приложение се основава на идеята за променена мозъчна неврохимия, водят до психиатрична интервенция, въпреки че науката е показала техните слабости. Малко хора съобщават, че са били излекувани с антидепресанти, което предполагам не елиминира тяхната доброта при изключителни животозастрашаващи обстоятелства. Но се случва много хора да станат зависими и в някои случаи да привличат неприятни странични ефекти, дори сериозни заболявания. Една доза антидепресанти може да промени мозъчната архитектура за почти три часа, създавайки смущения в нашата армия от невротрансмитери и физиологична каскада, която наводнява всичко. Нищо от особен интерес за фармацевтичните компании, които със своите хиляди поръчкови лобисти финансират повече от 70% от изпитванията на FDA, поемайки контрола върху покупките, продажбите, изследванията, публикациите и медиите.
И не на последно място, режисьор Робърт Мансиеро, който с пет награди Еми от Академията за изкуства, наука и телевизия реши да разкрие в документален филм, озаглавен „Рецепта: Самоубийство? преживяванията на шест деца на възраст между 9 и 16 години, „които след прием на антидепресанти са направили опит за самоубийство“. Един наистина изненадващ документален филм, чиято премиера беше през 1998 г. в САЩ, страната, която заедно с Испания консумира повечето от този вид хапчета, не оставя зрителя безразличен.
Библиография:
Datos medicamentos: el consumo de antidepresivos crece un 40% (rtve.es)
DSalud № 88 (1998)
ABC 27/12/2004 (Общество)
La Opinión de Murcia 27/08/2013 (Sucesos)
El Mundo 01/09/2013 (Хроника)
