В сърцето на Африка, където живи култури и разнообразни общности са процъфтявали от векове, се разгръща тих кошмар. Геноцидът в Амхара, брутален и ужасяващ епизод от историята на Етиопия, остава до голяма степен скрит от международния поглед. И все пак под тази пелена от мълчание се крие смразяващ разказ за необозримо страдание, масови убийства и етническо насилие.
Исторически контекст и „Абисиния: Бурето с барут“
За да разберем наистина геноцида в Амхара, трябва да се поровим в аналите на историята, проследявайки времето, когато Етиопия е изправена пред външни заплахи и опити за колонизация. Един от най-ключовите моменти в тази история беше Битката при Адуа през 1896 г., когато Силите на император Менелик II успешно се противопоставиха на италианските усилия за колонизация. Тези събития обаче поставиха основата за тревожно наследство от етническо напрежение и разделение.
През тази епоха бяха предложени стратегии, насочени към създаване на етнически разногласия, по-специално очертани в книгата „Абисиния: Бурето с барут“. Тази коварна книга-игра се опитваше да представи хората от Амхара като потисници на други етнически групи, с намерението да посее семената на разделение в Етиопия.
Неправилно използване на Minilikawuyan
Бързо напред до днес и ставаме свидетели на обезпокоително възраждане на историческите тактики в Етиопия. Елементи в рамките на федералните отбранителни сили и правителствените органи, заедно с други извършители, възкресиха термина „Minilikawuyan“, за да обозначат погрешно населението на Амхара като потисници. Този фалшив разказ, първоначално предложен от италианците в книгата „Абисиния: Бурето с барут“ и впоследствие разпространен чрез разединителни мисионерски усилия, беше трагично злоупотребен, за да оправдае насилието срещу невинни амхари.
Важно е да се изясни, че амхарите не носят историческа отговорност за актове на потисничество. Този разказ е изопачаване на исторически факти, служещи като претекст за настоящото насилие срещу индивиди от Амхара, които често са обеднели фермери, живеещи в тежки условия.
The Horrors Unleashed
Представете си земя, където общностите някога са съжителствали хармонично, сега разкъсвана от вълна от насилие, която не показва милост. Деца, жени и мъже са станали жертва на актове на невъобразима бруталност, животът им е унищожен без причина, освен поради тяхната етническа принадлежност.
Извършителите на този геноцид, насърчени от изопачен исторически разказ, използват унизителни термини като „Нефтегна“, „Миниликавияни“, „джауиса“ и „магарета“, за да дехуманизират и охулят народа на Амхара. Такъв унизителен език се превърна в оръжие, използвано за оправдаване на неописуемите жестокости, които се извършват.
Свят, който си затваря очите
Шокиращата истина е, че въпреки мащаба на тези жестокости и явната злоупотреба с историческите разкази за подхранване на насилието, международната общност до голяма степен е избрала да запази мълчание, спирайки да го нарече това, което е: геноцид. Това колебание заплашва да насърчи извършителите и подкопава надеждата за справедливост за жертвите.
Светът има болезнена история на нежелание, когато става въпрос за намеса в геноцидите. Руанда и Босна са ярки напомняния какво се случва, когато международната общност не успее да действа решително. Последствията са опустошителни, водещи до загуба на безброй животи.
Докато разкриваме ужасите на геноцида в Амхара, ние оставаме с тревожния въпрос: Как може едно геноцидно правителство да служи като прокурор, съдия и правен инструмент за собственото си преследване? Светът не трябва да позволява този натрапчив парадокс да продължава. Незабавните действия са не само морален императив, но и дълг към човечеството.
Прекъсване на веригите на мълчанието
Време е светът да разбие мълчанието, обгръщащо геноцида в Амхара. Трябва да се изправим срещу суровата и неопровержима истина: това, което се случва в Етиопия, наистина е геноцид. Този термин носи морален императив, призив за действие, който не може да бъде пренебрегнат. Това ни напомня за обещанието „никога повече“, обет за предотвратяване на повторението на подобни ужаси.
Път напред: Всеобхватно преходно правителство
За да се справим цялостно с геноцида в Амхара, ние предлагаме създаването на преходно правителство в Етиопия. Този орган трябва да се състои от хора, непоколебими в своя ангажимент за справедливост, помирение и защита на правата на човека. Важно е, че политически партии, заподозрени в участие в геноцида или признати за виновни, трябва да бъдат забранени от всякакви политически дейности и да бъдат изправени пред правосъдието. Това гарантира, че виновните ще бъдат подведени под отговорност, докато невинните могат в крайна сметка да възобновят политическата си дейност, след като бъдат освободени.
Призив за действие
Геноцидът в Амхара служи като мрачно напомняне за нашата колективна отговорност да защитим невинни животи и да предотвратим повторението на подобни ужаси. Само осъждането няма да е достатъчно; незабавни и решителни действия са наложителни.
Конвенцията за геноцида: морален императив
Конвенцията за геноцида, приета от ООН през 1948 г., очертава задължението на международната общност да предотвратява и наказва актовете на геноцид. Той определя геноцида като „действия, извършени с намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“. Геноцидът в Амхара недвусмислено попада в това определение.
Мълчанието или нежеланието на международната общност да го обозначи като такова е обезсърчаващо отклонение от принципите, залегнали в Конвенцията за геноцида. Моралният императив на конвенцията е ясен: светът трябва да действа решително, за да предотврати продължаващите жестокости срещу народа на Амхара.
Правосъдие на прехода: Път към изцелението
Преходното правосъдие, както е очертано от ООН, се стреми да се справи с наследството на масовите нарушения на човешките права. В случая с геноцида в Амхара, той се превръща не просто в необходимост, а в спасителен пояс за изцеление на дълбоко ранена нация.
При обмисляне на пътя напред за Етиопия, става пределно ясно, че на сегашното правителство, замесено в извършването на геноцида в Амхара, не може да бъде поверена отговорността да сложи край на тази хуманитарна криза, да потърси отговорност пред виновните страни и да насърчи помирението и мира. Самите актьори, които носят отговорност за тези отвратителни действия, не могат надеждно да ръководят процес на преходно правосъдие. Продължителното им присъствие във властта представлява непосредствена заплаха за жертвите, които остават в сериозна опасност. Рискът от по-нататъшно насилие, заглушаване на свидетели и целенасочени убийства е голям, докато отговорните за геноцида запазят контрола. Концепцията за „квазисъответствие“ влиза в действие, когато може да има подобие на сътрудничество с международни усилия, но основните структури на власт и безнаказаност остават непокътнати, което прави всеки процес на преходно правосъдие неефективен и потенциално още по-вреден за жертвите. Едно наистина безпристрастно и всеобхватно преходно правителство, както и международен надзор, са наложителни, за да се гарантира, че справедливостта възтържествува и може да бъде постигнат траен мир в Етиопия и по-широкия регион.
Едно цялостно преходно правителство, съставено от безпристрастни фигури, посветени на справедливостта и помирението, може да проправи пътя за това така необходимо изцеление. Тя трябва да даде приоритет на:
- Истина: Преди да бъде потърсена отговорност, трябва да се разкрие пълният обхват на зверствата и историческият контекст, довел до тях. Цялостният процес на търсене на истината е жизненоважен за признаването на страданието на жертвите и разбирането на факторите, подхранващи геноцида в Амхара.
- отчетност: Извършителите, независимо от тяхната принадлежност, трябва да бъдат изправени пред съда. Трябва да се изпрати ясно послание, че безнаказаността няма да бъде толерирана.
- Реституция: Жертвите на геноцида в Амхара заслужават реституция за страданията си. Това включва не само материална компенсация, но и подкрепа за психологическо и емоционално възстановяване.
- помирение: Възстановяването на доверието между общностите, много от които бяха разкъсани от това насилие, е от първостепенно значение. Инициативите, които насърчават разбирателството и сътрудничеството, трябва да бъдат в центъра на дневния ред на преходното правителство.
В заключение, искрено призоваваме международната общност да:
- Публично признаване на геноцида в Амхара като геноцид, подчертавайки необходимостта от незабавна намеса.
- Разширяване на подкрепата за формирането на цялостно преходно правителство в Етиопия, ръководено от безпристрастни фигури, посветени на справедливостта и помирението.
- Наложете забрана на всички политически партии, свързани с геноцида, докато не бъдат очистени от неправомерни действия.
- Осигуряване на спешна хуманитарна помощ на жертвите на геноцида в Амхара, като се обърне внимание на техните непосредствени нужди.
- Изградете сътрудничество с международни партньори и организации, за да гарантирате, че справедливостта, реституцията и помирението се постигат ефективно и трайно.
Етиопия, подобно на феникса, трябва да възкръсне от пепелта на тази тъмна глава в своята история. Като се ангажираме колективно със справедливост, помирение и защита на човешките права, можем да се надяваме на бъдеще, в което единството и мирът царуват над всичко. Време е светът да се вслуша в уроците на историята и да предотврати написването на още една трагична глава.
