11.5 C
Брюксел
Петък, май 3, 2024
култураLe pavillon bulgare à la 60e Biennale de Venise : horreur subtitle,...

Le pavillon bulgare à la 60e Biennale de Venise: ужас, субтитри, носталгия и напрежение

ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ: Информацията и мненията, възпроизведени в статиите, са на тези, които ги излагат и са тяхна лична отговорност. Публикация в The European Times не означава автоматично одобрение на мнението, а правото да го изразите.

ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ ПРЕВОДИ: Всички статии в този сайт са публикувани на английски език. Преведените версии се извършват чрез автоматизиран процес, известен като невронни преводи. Ако се съмнявате, винаги правете справка с оригиналната статия. Благодаря ви за разбирането.

Автор на гостите
Автор на гостите
Гост-автор публикува статии от сътрудници от цял ​​свят

От Бисерка Граматикова

На 20 април се състоя официалното откриване на българския павилион на Венецианското биенале. Паметта е това, което ни пази, каза при откриването служебният министър на културата. В биеналето на тема „Чужденци навсякъде“ България участва с арт инсталацията „Съседи“, която според чуждите медии е задължителна за 60-ото издание на биеналето.

Проектът „Съседи” е мултимедийна и интерактивна инсталация – дело на Красимира Буцева, Юлиян Шехирян и Лилия Топузова. Творбата е плод на 20-годишен изследователски и художествен труд на авторите. Уредник е Васил Владимиров. Българският павилион пресъздава една скрита, съкровена и някак тържествена страна от социалистическото минало на България. Инсталацията пресъздава три стаи – възстановка на домовете на българи, репресирани от комунистическата власт.

В първата зала посетителите се сблъскват със звуци и картини от лагерите в Блеене и Ловеч. Архивните материали са реални свидетелства на бивши затворници в тези лагери. Втората зала е посветена на хора, които са се научили да говорят с невербална комуникация и за които истинската комуникация е абстракция. В третата бяла стая е пространството на „белите петна” в съзнанието – спомен за мълчаливото, лишено от памет и живот. Цялостното усещане, което инсталацията оставя у зрителя, е усещане за фин ужас, носталгия и напрежение.

Кураторът Васил Владимиров каза пред базираното в Ню Делхи издание „Stir World”, че това е историята на едни непризнати от обществото аутсайдери, чиито надежди за предполагаемо възмездие, за утвърждаване на страданието, което са преживели, остават нечути.

Венецианското биенале може да се види до 24 ноември. Наградите "Златен лъв" вече бяха връчени, като бяха отличени павилионите на Австралия и Нова Зеландия.

Красимира Буцева преподава в Университета по изкуствата в Лондон. В своята творческа и изследователска практика работи с теми като политическо насилие, травматична памет, официална и неофициална история на Източна Европа. Като фотограф и художник е участвала в международни групови изложби.

Лилия Топузова е професор по история в университета в Торонто. Историк и режисьор, който изследва в работата си белезите от политическото насилие и мълчанието като защитна реакция срещу травма. Той е сценарист и сърежисьор на документалните филми The Mosquito Problem and Other Stories (2007) и Saturnia (2012).

Юлиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател, който живее в София и Ню Йорк. Шехирян създава сайт-специфични и пространствени мултимедийни инсталации, които използват архитектурни пространства, предмети и предмети чрез артистични интервенции, видео, звук и експериментални технологии. В научната си практика се занимава с история на психотерапията, следвоенно изкуство и транснационална история

- Реклама -

Повече от автора

- ЕКСКЛУЗИВНО СЪДЪРЖАНИЕ -spot_img
- Реклама -
- Реклама -
- Реклама -spot_img
- Реклама -

Трябва да се прочете

Последни статии

- Реклама -