Връзката между фуланите, корупцията и нео-пасторализма, т.е. закупуването на големи стада добитък от богати градски жители, за да се скрият нечестно спечелени пари.
От Теодор Дечев
Предишните две части на този анализ, озаглавени „Сахел – конфликти, преврати и миграционни бомби“ и „Фуланите и джихадизмът в Западна Африка“, обсъдиха нарастването на терористичната дейност в Западна Африка и неспособността да се сложи край на партизанската война, водена от ислямски радикали срещу правителствените войски в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Нигерия. Беше обсъден и въпросът за продължаващата гражданска война в Централноафриканската република.
Един от важните изводи е, че задълбочаването на конфликта е изпълнено с висок риск от „миграционна бомба“, която би довела до безпрецедентен миграционен натиск по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно обстоятелство са и възможностите на руската външна политика да манипулира интензивността на конфликтите в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. С ръката си на „тезгяха“ на потенциална миграционна експлозия, Москва лесно може да се изкуши да използва предизвикан миграционен натиск срещу държави от ЕС, които като цяло вече са определени като враждебни.
В тази рискована ситуация особена роля играе народът Фулани – етническа група от полуномади, мигриращи животновъди, които населяват ивицата от Гвинейския залив до Червено море и наброяват по различни данни от 30 до 35 милиона души. . Като народ, който исторически е изиграл много важна роля за проникването на исляма в Африка, особено в Западна Африка, фуланите са огромно изкушение за ислямските радикали, въпреки факта, че изповядват суфийската школа на исляма, която несъмнено е най- толерантен, както и най-мистичният.
За съжаление, както ще се види от анализа по-долу, въпросът не е само за религиозната опозиция. Конфликтът не е само етно-религиозен. То е социално-етно-религиозно, а през последните години допълнително силно влияние започнаха да оказват ефектите от натрупаното чрез корупция богатство, превърнато в собственост на добитък – т. нар. „неопасторизъм“. Това явление е особено характерно за Нигерия и е обект на настоящата трета част от анализа.
Фулани в Нигерия
Като най-гъсто населената страна в Западна Африка със 190 милиона жители, Нигерия, подобно на много страни в региона, се характеризира със своеобразна дихотомия между Юга, населен предимно от йоруба християни, и Севера, чието население е предимно мюсюлманско, с голяма част от тях са фулани, които, както навсякъде, са мигриращи животновъди. Като цяло страната е 53% мюсюлманска и 47% християнска.
„Централният пояс“ на Нигерия, пресичащ страната от изток на запад, включващ по-специално щатите Кадуна (северно от Абуджа), Бунуе-Плато (източно от Абуджа) и Тараба (югоизточно от Абуджа), е пресечна точка между тези два свята, сцена на чести инциденти в безкраен цикъл от вендети между фермери, обикновено християни (които обвиняват фуланските пастири, че позволяват на стадата им да повредят реколтата им) и номадски скотовъдци фулани (които се оплакват от кражби на добитък и нарастващото установяване на ферми в райони, традиционно достъпни за техните миграционни пътища на животните).
Тези конфликти се засилиха в последно време, тъй като фуланите също се стремят да разширят маршрутите за миграция и паша на своите стада на юг, а северните пасища страдат от все по-тежка суша, докато фермерите от юг, в условията на особено високи динамиката на нарастване на населението, се стремят да създават ферми по на север.
След 2019 г. този антагонизъм взе опасен обрат в посока на идентичност и религиозна принадлежност между двете общности, които станаха непримирими и се управляваха от различни правни системи, особено след като ислямският закон (шериат) беше въведен отново през 2000 г. в дванадесет северни щата. (Ислямският закон е в сила до 1960 г., след което е премахнат с независимостта на Нигерия). От гледна точка на християните, фуланите искат да ги „ислямизират” – ако трябва и със сила.
Тази гледна точка се подхранва от факта, че Боко Харам, която е насочена предимно към християни, се стреми да използва въоръжените милиции, използвани от Фулани срещу техните противници, и че наистина редица от тези бойци са се присъединили към редиците на ислямистката групировка. Християните вярват, че фулани (заедно с хауса, които са свързани с тях) представляват ядрото на силите на Боко Харам. Това е преувеличено възприятие предвид факта, че редица милиции на Фулани остават автономни. Но факт е, че до 2019 г. антагонизмът се влоши. [38]
Така на 23 юни 2018 г. в село, населено предимно с християни (от етническата група Лугере), нападение, приписвано на фуланите, доведе до големи жертви – 200 убити.
Избирането на Мухамаду Бухари, който е фулани и бивш лидер на най-голямата културна асоциация на фулани, Tabital Pulaakou International, за президент на републиката не помогна за намаляване на напрежението. Президентът често е обвиняван, че тайно е подкрепял родителите си фулани, вместо да инструктира силите за сигурност да пресекат престъпната им дейност.
Положението на фулани в Нигерия също е показателно за някои нови тенденции в отношенията между мигриращи скотовъдци и установени фермери. Някъде през 2020 г. изследователите вече са установили безспорно забележимо нарастване на броя на конфликтите и сблъсъците между скотовъдци и земеделци.[5]
Неопасторалими и фулани
Проблеми и факти като изменението на климата, разширяването на пустините, регионалните конфликти, растежа на населението, трафика на хора и тероризма са били изтъквани в опитите да се обясни това явление. Проблемът е, че нито един от тези въпроси не обяснява напълно рязкото увеличаване на използването на малки оръжия и леки въоръжения от няколко групи скотовъдци и заседнали фермери. [5]
Специално върху този въпрос се спира Олайинка Аджала, който изследва промените в собствеността върху добитъка през годините, които той нарича „неопасторализъм“, като възможно обяснение за увеличаването на броя на въоръжените сблъсъци между тези групи.
Терминът неопасторализъм е използван за първи път от Матю Луица от Американската асоциация за напредък на науката, за да опише подривната дейност на традиционната форма на пастирско (мигриращо) животновъдство от богати градски елити, които се осмеляват да инвестират и да се занимават с такова животновъдство, за да прикрият крадени или неправомерно придобити активи. (Луица, Матю, Африканските пастири са тласнати към нищета и престъпност, 9 ноември 2017 г., The Economist). [8]
От своя страна Olayinka Ajala определя нео-пасторализма като нова форма на собственост върху добитъка, характеризираща се с притежаването на големи стада добитък от хора, които самите не са скотовъдци. Тези стада съответно били обслужвани от наети пастири. Работата около тези стада често налага използването на сложни оръжия и боеприпаси, произтичащи от необходимостта да се скрият откраднати богатства, приходи от трафик или доходи, получени чрез терористична дейност, с изричната цел да се реализира печалба за инвеститорите. Важно е да се отбележи, че определението на Ajala Olayinka за не-пастиризъм не включва инвестиции в говеда, финансирани със законни средства. Такива съществуват, но са малко на брой и поради това не попадат в обхвата на изследователския интерес на автора.[5]
Пасищното мигриращо животновъдство е традиционно дребно, стадата са семейна собственост и обикновено се свързват с определени етнически групи. Тази селскостопанска дейност е свързана с различни рискове, както и със значителни усилия, необходими за преместване на добитъка на стотици километри в търсене на паша. Всичко това прави тази професия не толкова популярна и с нея се занимават няколко етнически групи, сред които се открояват фуланите, за които тя е основно занимание от много десетилетия. Освен че са една от най-големите етнически групи в Сахел и Субсахарска Африка, някои източници определят фулани в Нигерия на около 17 милиона души. Освен това говедата често се разглеждат като източник на сигурност и индикатор за богатство и поради тази причина традиционните скотовъдци се занимават с продажба на едър рогат добитък в много ограничен мащаб.
Традиционно скотовъдство
Неопасторализмът се различава от традиционния пасторализъм по отношение на формата на собственост върху добитъка, средния размер на стадата и използването на оръжие. Докато традиционният среден размер на стадото варира между 16 и 69 глави добитък, размерът на непасищните стада обикновено варира между 50 и 1,000 глави добитък, а ангажиментите около тях често включват използването на огнестрелно оръжие от наети пастири. [8], [5]
Въпреки че по-рано в Сахел е било обичайно такива по-големи стада да бъдат придружавани от въоръжени войници, в наши дни собствеността върху добитъка все повече се възприема като средство за прикриване на незаконно придобито богатство от корумпирани политици. Освен това, докато традиционните скотовъдци се стремят към добри отношения с фермерите, за да поддържат симбиотичното си взаимодействие с тях, наемните пастири нямат стимул да инвестират в социалните си взаимоотношения с фермерите, защото притежават оръжия, които могат да бъдат използвани за сплашване на фермерите. [5], [8]
Конкретно в Нигерия има три основни причини за възникването на нео-пасторализма. Първият е, че притежаването на добитък изглежда примамлива инвестиция заради непрекъснато растящите цени. Една полово зряла крава в Нигерия може да струва 1,000 щатски долара и това прави говедовъдството привлекателна сфера за потенциални инвеститори. [5]
Второ, има пряка връзка между нео-пасторализма и корупционните практики в Нигерия. Редица изследователи твърдят, че корупцията е в основата на повечето от бунтовете и въоръжените бунтове в страната. През 2014 г. беше въведена една от мерките, предприети от правителството за ограничаване на корупцията, особено прането на пари. Това е записът за номер за проверка на банката (BVN). Целта на BVN е да наблюдава банковите транзакции и да намалява или елиминира прането на пари. [5]
Номерът за проверка на банката (BVN) използва биометрична технология, за да регистрира всеки клиент във всички нигерийски банки. След това на всеки клиент се издава уникален идентификационен код, който свързва всичките му сметки, така че да могат лесно да наблюдават транзакциите между множество банки. Целта е да се гарантира, че подозрителните транзакции се идентифицират лесно, тъй като системата улавя изображенията и пръстовите отпечатъци на всички банкови клиенти, което затруднява депозирането на незаконни средства в различни сметки от едно и също лице. Данни от задълбочени интервюта разкриха, че BVN затруднява заемащите политически длъжности укриването на незаконно богатство и редица сметки, свързани с политици и техните приближени, захранвани с предполагаеми откраднати средства, бяха замразени след въвеждането му.
Централната банка на Нигерия съобщи, че „няколко милиарда найри (валутата на Нигерия) и милиони в други чуждестранни валути са били задържани в сметки в редица банки, като собствениците на тези сметки внезапно са престанали да правят бизнес с тях. В крайна сметка са идентифицирани над 30 милиона „пасивни“ и неизползвани акаунти след въвеждането на BVN в Нигерия до 2020 г. [5]
Задълбочените интервюта, проведени от автора, разкриха, че много хора, които са депозирали големи суми пари в нигерийски банки непосредствено преди въвеждането на банковия номер за проверка (BVN), са побързали да ги изтеглят. Няколко седмици преди крайния срок за всеки, който използва банкови услуги, за да получи BVN, банкови служители в Нигерия стават свидетели на истинска река от пари, които масово се осребряват от различни клонове в страната. Разбира се, не може да се каже, че всички тези пари са били откраднати или резултат от злоупотреба с власт, но е установен факт, че много политици в Нигерия преминават към плащане в брой, защото не искат да бъдат обект на банков мониторинг. [5]
Точно в този момент потоци от неправомерно придобити средства са пренасочени към селскостопанския сектор, като се закупува внушителен брой добитък. Експертите по финансова сигурност са съгласни, че след въвеждането на BVN е налице рязко увеличение на броя на хората, които използват незаконно придобито богатство за закупуване на добитък. Имайки предвид факта, че през 2019 г. възрастна крава струва 200,000 400,000 – 600 110 найри (5 до XNUMX USD) и че няма механизъм за установяване на собствеността върху добитъка, за корумпираните е лесно да купят стотици говеда за милиони найри. Това води до повишаване на цените на добитъка, като редица големи стада вече са собственост на хора, които нямат нищо общо с животновъдството като работа и ежедневие, като някои от собствениците са дори от райони, които са твърде далеч от паша области. [XNUMX]
Както беше обсъдено по-горе, това създава друг голям риск за сигурността в района на пасищата, тъй като наемните пастири често са добре въоръжени.
Трето, неопасторалистите обясняват новия модел на неопатримониални взаимоотношения между собственици и пасторалисти с повишеното ниво на бедност сред ангажираните в индустрията. Въпреки повишаването на цените на добитъка през последните няколко десетилетия и въпреки разрастването на животновъдството на експортния пазар, бедността сред мигрантите животновъди не е намаляла. Напротив, според данни на нигерийски изследователи през последните 30-40 години броят на бедните пастири рязко се е увеличил. (Catley, Andy и Alula Iyasu, Moving up or move out? A Rapid Livelihoods and Conflict Analysis in Mieso-Mulu Woreda, Shinile Zone, Somali Region, Ethiopia, April 2010, Feinstein International Center).
За онези, които са на дъното на социалната стълбица в пастирската общност, работата при собственици на големи стада се превръща в единствената възможност за оцеляване. В нео-пастирската обстановка нарастващата бедност сред скотовъдната общност, която изтласква традиционните мигриращи пастири от бизнеса, ги прави лесна плячка за „отсъстващите собственици“ като евтина работна ръка. На някои места, където членовете на политическия кабинет притежават добитъка, членовете на пастирските общности или пастирите на специфични етнически групи, които са участвали в тази дейност от векове, често получават възнаграждението си под формата на финансиране, представено като „подкрепа за местните общности”. По този начин се легитимира незаконно придобитото богатство. Тази връзка покровител-клиент е особено разпространена в Северна Нигерия (дом на най-много традиционни мигриращи пастири, включително фулани), които се възприемат като подпомагани от властите по този начин. [5]
В този случай Аджала Олайинка използва случая с Нигерия като казус, за да проучи в дълбочина тези нови модели на конфликт, като се има предвид, че има най-голямата концентрация на добитък в региона на Западна Африка и Субсахарска Африка – около 20 милиона глави говеда. Съответно броят на скотовъдците също е много висок в сравнение с други региони, а мащабът на конфликтите в страната е много сериозен. [5]
Тук трябва да се подчертае, че става дума и за географско изместване на центъра на тежестта и на пасищното миграционно земеделие и свързаните с него конфликти от страните от Африканския рог, където в миналото е било най-предпочитано към Западна Африка и по-специално – в Нигерия. Както количеството отглеждан добитък, така и мащабът на конфликтите постепенно се пренасят от страните от Африканския рог на запад и в момента фокусът на тези проблеми е в Нигерия, Гана, Мали, Нигер, Мавритания, Кот д „Ивоар и Сенегал. Правилността на това твърдение се потвърждава напълно от данните на Проекта за данни за местоположението на въоръжените конфликти и събитията (ACLED). Отново според същия източник сблъсъците в Нигерия и последвалите смъртни случаи са пред други страни с подобни проблеми.
Констатациите на Olayinka се основават на теренни изследвания и използването на качествени методи като задълбочени интервюта, проведени в Нигерия между 2013 и 2019 г. [5]
Най-общо казано, проучването обяснява, че традиционното скотовъдство и миграционният скотовъдство постепенно отстъпват място на неопасторализма, форма на скотовъдство, която се характеризира с много по-големи стада и увеличена употреба на оръжия и боеприпаси за защитата им. [5]
Една от ключовите последици от непастирството в Нигерия е сериозното нарастване на броя на инцидентите и съответно динамиката на кражбите и отвличанията на добитък в селските райони. Това само по себе си не е ново явление и се наблюдава от дълго време. Според изследователи като Азиз Оланян и Яхая Алию в продължение на десетилетия шумоленето на добитъка е „локализирано, сезонно и се извършва с по-традиционни оръжия с ниско ниво на насилие“. (Olaniyan, Azeez и Yahaya Aliyu, Крави, бандити и насилствени конфликти: Разбиране на шумоленето на добитъка в Северна Нигерия, В: Africa Spectrum, том 51, брой 3, 2016 г., стр. 93 – 105).
Според тях, по време на този дълъг (но изглежда отдавна отминал) период, шушлякът на едър рогат добитък и благосъстоянието на мигриращите пастири са вървели ръка за ръка, а шушлякът на едър рогат добитък дори е бил разглеждан като „инструмент за преразпределение на ресурси и териториално разширяване от скотовъдните общности ”. .
За да предотвратят настъпването на анархия, лидерите на пастирските общности са създали правила за разгонване на добитъка (!), които не позволяват насилие над жени и деца. Убийствата по време на кражба на добитък също били забранени.
Тези правила са в сила не само в Западна Африка, както съобщават Olanian и Aliyu, но и в Източна Африка, на юг от Африканския рог, например в Кения, където Райън Трише съобщава за подобен подход. (Триче, Райън, Пасторален конфликт в Кения: трансформиране на миметичното насилие в миметични благословии между общностите Туркана и Покот, Африканско списание за разрешаване на конфликти, том 14, № 2, стр. 81-101).
По това време миграционното животновъдство и пастирството са били практикувани от специфични етнически групи (изтъкнатите сред тях фулани), които са живели в силно свързани и преплетени общности, споделящи обща култура, ценности и религия, което е помогнало за разрешаването на възникналите спорове и конфликти . разрешаване, без да ескалира в крайни форми на насилие. [5]
Една от основните разлики между кражбата на добитък в далечното минало, преди няколко десетилетия, и днес е логиката зад акта на кражба. В миналото мотивът за кражба на добитък е бил или възстановяване на загуби в семейното стадо, или плащане на парите за булката на сватба, или изравняване на някои разлики в богатството между отделните семейства, но образно казано „това не е било ориентирано към пазара“. и основният мотив за кражбата не е преследването на някаква икономическа цел”. И тук тази ситуация е в сила както в Западна, така и в Източна Африка. (Fleisher, Michael L., „War is good for Thieving!“: The Symbiosis of Crime and Warfare among the Kuria of Tanzania, Africa: Journal of the International African Institute, Vol. 72, No. 1, 2002, pp. 131) -149).
Точно обратното е положението през последното десетилетие, през което сме свидетели на кражби на добитък, мотивирани най-вече от съображения за икономически просперитет, които са образно казано „пазарни“. Най-често се краде за печалба, а не от завист или крайна необходимост. До известна степен разпространението на тези подходи и практики може да се отдаде и на обстоятелства като нарастващата цена на добитъка, повишеното търсене на месо поради нарастването на населението и лекотата, с която могат да се получат оръжия. [5]
Изследването на Азиз Оланян и Яхая Алию установява и доказва безспорно съществуването на пряка връзка между нео-пасторализма и увеличения обем на кражби на добитък в Нигерия. Събитията в няколко африкански страни увеличиха разпространението на оръжия (пролиферация) в региона, като наемниците нео-пастирчета се снабдяват с оръжия за „защита на стадото“, които също се използват при кражба на добитък.
Разпространение на оръжие
Това явление придоби съвсем ново измерение след 2011 г., когато десетки хиляди малки оръжия се разпространиха от Либия в редица страни в Сахел Сахара, както и в Субсахарска Африка като цяло. Тези наблюдения бяха напълно потвърдени от „експертната група“, създадена от Съвета за сигурност на ООН, която освен всичко друго разглежда и конфликта в Либия. Експертите отбелязват, че въстанието в Либия и последвалите боеве са довели до безпрецедентно разпространение на оръжия не само в съседните на Либия страни, но и в целия континент.
Според експерти от Съвета за сигурност на ООН, които са събрали подробни данни от 14 африкански страни, Нигерия е една от най-засегнатите от необузданото разпространение на оръжия с произход от Либия. Оръжията се внасят контрабандно в Нигерия и други страни през Централноафриканската република (ЦАР), като тези пратки подхранват конфликти, несигурност и тероризъм в няколко африкански страни. (Strazari, Francesco, Libyan Arms and Regional Instability, The International Spectator. Italian Journal of International Affairs, том 49, брой 3, 2014 г., стр. 54-68).
Въпреки че либийският конфликт отдавна е и продължава да бъде основният източник на разпространение на оръжие в Африка, има и други активни конфликти, които също подхранват потока на оръжие към различни групи, включително нео-пасторалистите в Нигерия и Сахел. Списъкът на тези конфликти включва Южен Судан, Сомалия, Мали, Централноафриканска република, Бурунди и Демократична република Конго. Изчислено е, че през месец март 2017 г. е имало над 100 милиона малки оръжия и леки въоръжения (SALW) в кризисни зони по света, като значителен брой от тях са били използвани в Африка.
Индустрията за незаконна търговия с оръжие процъфтява в Африка, където „порестите“ граници са често срещани около повечето страни, като оръжията се движат свободно през тях. Докато по-голямата част от контрабандните оръжия се озовават в ръцете на бунтовнически и терористични групи, мигриращите пастири също все повече използват малки оръжия и леки въоръжения (SALW). Например скотовъдците в Судан и Южен Судан показват открито своите малки оръжия и леки въоръжения (SALW) повече от 10 години. Въпреки че много традиционни пастири все още могат да бъдат видени в Нигерия да пасат добитък с тояги в ръка, редица пастири мигранти са забелязани с малки оръжия и леки въоръжения (SALW), а някои са обвинени, че са замесени в преследване на добитъка. През последното десетилетие се наблюдава значително увеличение на броя на кражбите на добитък, което води до смъртта не само на традиционни пастири, но и на фермери, агенти по сигурността и други граждани. (Adeniyi, Adesoji, Човешката цена на неконтролираното оръжие в Африка, Междунационално изследване на седем африкански държави, март 2017 г., Доклади за изследване на Oxfam).
Освен наетите пастири, които използват оръжията, с които разполагат, за да се занимават с разгонване на добитък, има и професионални бандити, които се занимават основно с въоръжени разгонване на добитък в някои части на Нигерия. Неопастирите често твърдят, че се нуждаят от защита от тези бандити, когато обясняват въоръжаването на пастирите. Някои от интервюираните животновъди заявяват, че носят оръжие, за да се предпазят от бандити, които ги нападат с намерение да им откраднат добитъка. (Куна, Мохамад Дж. и Джибрин Ибрахим (ред.), Селски бандитизъм и конфликти в северна Нигерия, Център за демокрация и развитие, Абуджа, 2015 г., ISBN: 9789789521685, 9789521685).
Националният секретар на Асоциацията на животновъдите Miyetti Allah в Нигерия (една от най-големите асоциации на животновъди в страната) заявява: „Ако видите мъж от Фулани да носи AK-47, това е защото шумоленето на добитъка е станало толкова широко разпространено, че човек се чуди дали изобщо има сигурност в страната”. (Национален лидер на Фулани: Защо нашите пастири носят AK47, 2 май 2016 г., 1:58, Новините).
Усложнението идва от факта, че оръжията, придобити за предотвратяване на шумоленето на добитъка, също се използват свободно, когато има конфликт между пастири и фермери. Този сблъсък на интереси около мигриращия добитък доведе до надпревара във въоръжаването и създаде среда, подобна на бойно поле, тъй като нарастващ брой традиционни пастири също прибягват до носенето на оръжия, за да се защитят заедно с добитъка си. Променящата се динамика води до нови вълни от насилие и често се наричат колективно „пасторален конфликт“. [5]
Увеличаването на броя и интензитета на тежките сблъсъци и насилието между фермери и пастири също се смята за следствие от разрастването на нео-пасторализма. Като се изключат смъртните случаи в резултат на терористични атаки, сблъсъците между фермери и пастири представляват най-големия брой смъртни случаи, свързани с конфликти през 2017 г. (Казим, Йоми, Нигерия сега има по-голяма вътрешна заплаха за сигурността от Боко Харам, 19 януари 2017 г., Quarz).
Въпреки че сблъсъците и враждите между фермери и мигриращи пастири са от векове, т.е. датират отпреди колониалната ера, динамиката на тези конфликти се е променила драматично. (Ajala, Olayinka, Защо се увеличават сблъсъците между фермери и пастири в Сахел, 2 май 2018 г., 2.56:XNUMX CEST, The Conversation).
В предколониалния период скотовъдци и фермери често са живели рамо до рамо в симбиоза поради формата на земеделие и размера на стадата. Животните пасат на стърнищата, оставени от фермерите след прибиране на реколтата, най-често през сухия сезон, когато мигриращите пастири преместват добитъка си на юг, за да пасат там. В замяна на осигурената паша и правото на достъп, предоставени от фермерите, екскрементите от едър рогат добитък се използват от фермерите като естествен тор за техните земеделски земи. Това бяха времена на дребни ферми и семейна собственост върху стадата и както фермерите, така и животновъдите се възползваха от тяхното разбиране. От време на време, когато пасящият добитък унищожаваше земеделската продукция и възникваха конфликти, се прилагаха местни механизми за разрешаване на конфликти и различията между фермери и скотовъдци се изглаждаха, обикновено без да се прибягва до насилие. [5] В допълнение, фермерите и мигриращите пастири често създават схеми за обмен на зърно за мляко, които укрепват техните взаимоотношения.
Този модел на селско стопанство обаче е претърпял няколко промени. Въпроси като промени в модела на селскостопанско производство, експлозия на населението, развитие на пазарни и капиталистически отношения, изменение на климата, свиване на площта на езерото Чад, конкуренция за земя и вода, правото на използване на миграционни пастирски маршрути, суша и разширяването на пустинята (опустиняване), повишената етническа диференциация и политическите манипулации са цитирани като причини за промените в динамиката на отношенията фермер-мигриращи животновъди. Дейвидхайзър и Луна определят комбинацията от колонизация и въвеждането на пазарно-капиталистически отношения в Африка като една от основните причини за конфликт между скотовъдци и фермери на континента. (Davidheiser, Mark and Aniuska Luna, From Complementarity to Conflict: A Historical Analysis of Farmet – Fulbe Relations in West Africa, African Journal on Conflict Resolution, Vol. 8, No. 1, 2008, pp. 77 – 104).
Те твърдят, че промените в законите за собственост върху земята, настъпили по време на колониалната епоха, съчетани с промени в земеделските техники след възприемането на съвременни методи на земеделие като поливно земеделие и въвеждането на „схеми за привикване на мигриращите скотовъдци към уседнал живот“, нарушават бивши симбиотични отношения между фермери и скотовъдци, което увеличава вероятността от конфликт между тези две социални групи.
Анализът, който Дейвидхайзър и Луна предлагат, твърди, че интеграцията между пазарните отношения и модерните начини на производство е довела до преминаване от „отношения, базирани на обмен“ между фермери и мигриращи пастири към „маркетизация и комерсиализация“ и комерситизация на производството), което увеличава натискът на търсенето на природни ресурси между двете страни и дестабилизира предишната симбиотична връзка.
Изменението на климата също се посочва като една от основните причини за конфликт между фермери и пастири в Западна Африка. В количествено проучване, проведено в щата Кано, Нигерия през 2010 г., Халиру идентифицира навлизането на пустинята в земеделска земя като основен източник на борба за ресурси, водеща до конфликти между скотовъдци и фермери в Северна Нигерия. (Halliru, Salisu Lawal, Последствията за сигурността от изменението на климата между фермери и животновъди в Северна Нигерия: Казус от три общности в местното правителство на Kura в щата Кано. В: Leal Filho, W. (eds) Handbook of Climate Change Adaptation, Springer, Берлин, Хайделберг, 2015).
Промените в нивата на валежите са променили миграционните модели на скотовъдците, като скотовъдците се придвижват по-на юг в райони, където стадата им обикновено не са пасли през предишните десетилетия. Пример за това е ефектът от продължителните засушавания в района на пустинята Судан-Сахел, които станаха тежки от 1970 г. (Fasona, Mayowa J. и AS Omojola, Изменение на климата, човешка сигурност и общински сблъсъци в Нигерия, 22 – 23 юни 2005 г., Доклади от Международен семинар за човешката сигурност и изменението на климата, хотел Holmen Fjord, Аскер близо до Осло, Глобални промени в околната среда и човешка сигурност (GECHS), Осло).
Този нов модел на миграция увеличава натиска върху земята и почвените ресурси, което води до конфликти между фермери и скотовъдци. В други случаи увеличаването на населението на земеделските и скотовъдните общности също е допринесло за натиска върху околната среда.
Въпреки че изброените тук проблеми допринесоха за задълбочаването на конфликта, през последните няколко години има забележима разлика по отношение на интензивността, видовете използвани оръжия, методите на нападение и броя на смъртните случаи, регистрирани в конфликта. Броят на атаките също се е увеличил значително през последното десетилетие, най-вече в Нигерия.
Данните от базата данни на ACLED показват, че конфликтът е станал по-тежък от 2011 г. насам, подчертавайки възможна връзка с либийската гражданска война и произтичащото от нея разпространение на оръжия. Въпреки че броят на атаките и броят на жертвите са се увеличили в повечето страни, засегнати от либийския конфликт, числата за Нигерия потвърждават мащаба на увеличението и важността на проблема, като подчертават необходимостта от много по-задълбочено разбиране на ключови елементи на конфликта.
Според Olayinka Ajala две основни връзки се открояват между начина и интензитета на атаките и не-пастирството. Първо, вида на оръжията и боеприпасите, използвани от пастирите, и второ, хората, участващи в нападенията. [5] Ключова констатация в неговото изследване е, че оръжията, закупени от скотовъдци, за да защитят добитъка си, се използват и за нападение върху фермери, когато има разногласия относно маршрутите за паша или унищожаването на земеделска земя от пътуващи скотовъдци. [5]
Според Олайинка Аджала в много случаи видовете оръжия, използвани от нападателите, създават впечатлението, че пастирите мигранти имат външна подкрепа. Като такъв пример се посочва щатът Тараба в Североизточна Нигерия. След продължителни атаки на пастири в щата, федералното правителство разположи войници близо до засегнатите общности, за да предотврати нови атаки. Въпреки разполагането на войски в засегнатите общности, няколко атаки все пак бяха извършени със смъртоносни оръжия, включително картечници.
Председателят на местното правителство на район Такум, щат Тараба, г-н Шибан Тикари в интервю за „Daily Post Nigeria“ заяви: „Пастирите, които сега идват в нашата общност с картечници, не са традиционните пастири, които познаваме и с които имаме работа години подред; Подозирам, че може да са били освободени членове на Боко Харам. [5]
Има много сериозни доказателства, че части от овчарските общности са напълно въоръжени и сега действат като милиции. Например, един от лидерите на овчарската общност се похвали в интервю, че неговата група успешно е извършила атаки срещу няколко земеделски общности в Северна Нигерия. Той твърди, че неговата група вече не се страхува от военните и заявява: „Имаме над 800 [полуавтоматични] пушки, картечници; сега фуланите имат бомби и военни униформи. (Салкида, Ахмад, Ексклузивно за пастирите от Фулани: „Имаме картечници, бомби и военни униформи“, Джауро Буба; 07 г.). Това твърдение беше потвърдено и от много други, интервюирани от Olayinka Ajala.
Видовете оръжия и боеприпаси, използвани при атаките на пастирите срещу фермерите, не са достъпни за традиционните пастири и това с основание хвърля подозрение върху нео-пастирите. В интервю с офицер от армията той твърди, че бедните скотовъдци с малки стада не могат да си позволят автоматични пушки и видовете оръжия, използвани от нападателите. Той каза: „като се замисля, се чудя как един беден пастир може да си позволи картечница или ръчни гранати, използвани от тези нападатели?
Всяко предприятие има собствен анализ на разходите и ползите и местните овчари не биха могли да инвестират в такива оръжия, за да защитят малките си стада. За да може някой да похарчи огромни суми пари, за да купи тези оръжия, той трябва или да е инвестирал сериозно в тези стада, или да възнамерява да открадне колкото се може повече добитък, за да възстанови инвестицията си. Това допълнително сочи факта, че организираните престъпни синдикати или картели сега са замесени в мигриращия добитък. [5]
Друг респондент заяви, че традиционните пастири не могат да си позволят цената на AK47, който се продава за 1,200 – 1,500 щатски долара на черния пазар в Нигерия. Също така през 2017 г. членът на парламента, представляващ щата Делта (регион Юг-Юг) в Камарата на събранието, Евънс Ивури, заяви, че неидентифициран хеликоптер редовно извършва доставки до някои пастири в пустинята Оуре-Абрака в щата, където те живеят с добитъка си. Според законодателя в гората живеят над 5,000 говеда и около 2,000 овчари. Тези твърдения допълнително показват, че собствеността върху тези говеда е силно съмнителна.
Според Olayinka Ajala, втората връзка между начина и интензивността на атаките и непастирството е самоличността на хората, участващи в атаките. Има няколко аргумента относно самоличността на пастирите, участващи в нападенията срещу фермери, като много от нападателите са пастири.
В много райони, където фермерите и животновъдите са съжителствали от десетилетия, фермерите познават животновъдите, чиито стада пасат около фермите им, периодите, в които носят добитъка си и средния размер на стадата. В наши дни има оплаквания, че стадата са по-големи, пастирите са непознати за фермерите и са въоръжени с опасни оръжия. Тези промени правят традиционното управление на конфликти между фермери и скотовъдци по-трудно и понякога невъзможно. [5]
Председателят на Съвета на местното управление на Уса – щат Тараба, г-н Rimamsikwe Karma, заяви, че пастирите, които са извършили поредица от атаки срещу фермери, не са обикновените пастири, които местните хора познават, казвайки, че са „непознати“. Председателят на Съвета заяви, че „овчарите, дошли след армията на територията, управлявана от нашия съвет, не са приятелски настроени към нашия народ, за нас те са неизвестни лица и убиват хора“. [5]
Това твърдение беше потвърдено от нигерийските военни, които казаха, че пастирите мигранти, които са участвали в насилие и атаки срещу фермери, са били „спонсорирани“, а не традиционни пастири. (Fabiyi, Olusola, Olaleye Aluko и John Charles, Benue: Пастирите убийци са спонсорирани, казва военни, 27 април 2018 г., Punch).
Полицейският комисар на щата Кано обясни в интервю, че много от арестуваните въоръжени пастири са от страни като Сенегал, Мали и Чад. [5] Това е още едно доказателство, че все повече наемни пастири изместват традиционните пастири.
Важно е да се отбележи, че не всички конфликти между скотовъдци и фермери в тези региони се дължат на неопасторализъм. Последните събития показват, че много традиционни мигриращи пастири вече носят оръжие. Също така някои от атаките срещу фермерите са репресии и репресии за умъртвяване на добитък от фермери. Въпреки че много основни медии в Нигерия твърдят, че пастирите са агресорите в повечето от конфликтите, задълбочени интервюта разкриват, че някои от атаките срещу установени фермери са като отмъщение за убийствата на добитъка на пастирите от фермери.
Например етническата група Бером в щата Плато (една от най-големите етнически групи в региона) никога не е крила пренебрежението си към скотовъдците и понякога е прибягвала до клане на добитъка си, за да предотврати пашата в земите им. Това доведе до отмъщение и насилие от страна на пастирите, което доведе до избиването на стотици хора от етническата общност Бером. (Idowu, Aluko Opeyemi, Измерение на градското насилие в Нигерия: Нападение на фермери и пастири, AGATHOS, том 8, брой 1 (14), 2017 г., стр. 187-206); (Аков, Емануел Теркимби, Дебатът за ресурсно-конфликтния преглед: Разплитане на случая на сблъсъци между фермери и пастири в Северния централен регион на Нигерия, том 26, 2017 г., брой 3, Преглед на сигурността в Африка, стр. 288 – 307).
В отговор на нарастващите атаки срещу фермери, няколко земеделски общности са сформирали патрули, за да предотвратят атаки срещу техните общности или са предприели контраатаки срещу овчарските общности, което допълнително увеличава враждебността между групите.
В крайна сметка, въпреки че управляващият елит като цяло разбира динамиката на този конфликт, политиците често играят значителна роля в отразяването или прикриването на този конфликт, потенциалните решения и реакцията на нигерийската държава. Въпреки че потенциални решения като разширяване на пасищата са обсъдени надълго и нашироко; обезоръжаване на въоръжените пастири; ползи за фермерите; секюритизация на земеделски общности; справяне с проблемите, свързани с изменението на климата; и борба с рогача на добитъка, конфликтът беше изпълнен с политически сметки, което естествено затрудни много неговото разрешаване.
Относно политическите сметки има няколко въпроса. Първо, свързването на този конфликт с етническа принадлежност и религия често отклонява вниманието от основните проблеми и създава разделение между интегрирани преди това общности. Въпреки че почти всички пастири са от произход фулани, повечето от нападенията са насочени срещу други етнически групи. Вместо да се занимават с проблемите, идентифицирани като лежащи в основата на конфликта, политиците често подчертават етническите мотиви за това, за да увеличат собствената си популярност и да създадат „покровителство“, както в други конфликти в Нигерия. (Berman, Bruce J., Ethnicity, Patronage and the African State: The Politics of Uncivil Nationalism, Vol. 97, Issue 388, African Affairs, юли 1998 г., стр. 305 – 341); (Ариола, Леонардо Р., Покровителство и политическа стабилност в Африка, том 42, брой 10, Сравнителни политически изследвания, октомври 2009 г.).
Освен това мощни религиозни, етнически и политически лидери често се ангажират с политически и етнически манипулации, като същевременно яростно се насочват към проблема, често подхранвайки, вместо да намалява напрежението. (Принсуил, Табия, Политиката на болката на бедния човек: пастири, фермери и елитна манипулация, 17 януари 2018 г., Vanguard).
Второ, дебатът за пашата и животновъдството често се политизира и рисува по начин, който клони към маргинализацията на фулани или преференциалното третиране на фуланите, в зависимост от това кой участва в дебатите. През юни 2018 г., след като няколко държави, засегнати от конфликта, решиха поотделно да въведат закони срещу пашата на своите територии, федералното правителство на Нигерия, в опит да сложи край на конфликта и да предложи някакво адекватно решение, обяви плановете си да похарчи 179 милиарда найри ( около 600 милиона щатски долара) за изграждането на животновъдни ферми от типа „ранчо“ в десет щата на страната. (Obogo, Chinelo, Размирици относно предложените животновъдни ферми в 10 щата. Групите Igbo, Middle Belt, Yoruba отхвърлят плана на FG, 21 юни 2018 г., The Sun).
Докато няколко групи извън скотовъдните общности твърдяха, че скотовъдството е частен бизнес и не трябва да води до публични разходи, миграционната скотовъдна общност също отхвърли идеята на основание, че тя е предназначена да потиска общността на Фулани, засягайки свободата на движение на Фулани. Няколко членове на животновъдната общност твърдят, че предложените закони за добитъка „се използват от някои хора като кампания за спечелване на гласове на изборите през 2019 г.“. [5]
Политизирането на проблема, съчетано с лежерния подход на правителството, прави всяка стъпка към разрешаването на конфликта непривлекателна за замесените страни.
Трето, нежеланието на нигерийското правителство да постави извън закона групи, които са поели отговорност за атаки срещу фермерски общности като отмъщение за убиването на добитък, е свързано със страха от разпадане на отношенията патрон-клиент. Въпреки че Нигерийската асоциация на животновъдите Miyetti Allah (MACBAN) оправда убийството на десетки хора в щата Плато през 2018 г. като отмъщение за убийството на 300 крави от фермерски общности, правителството отказа да предприеме каквито и да е действия срещу групата, твърдейки, че е социално-културна група, представляваща интересите на фуланите. (Умору, Хенри, Мари-Тереза Нанлонг, Джонбоско Агбаквуру, Джоузеф Ерунке и Дирису Якубу, клането в Плато, отмъщение за изгубените 300 крави – Миети Аллах, 26 юни 2018 г., Авангард). Това накара много нигерийци да мислят, че групата е била съзнателно взети под закрилата на правителството, тъй като действащият президент по това време (президентът Бухари) е от етническата група фулани.
Освен това неспособността на управляващия елит на Нигерия да се справи с въздействието на нео-пасторалното измерение на конфликта създава сериозни проблеми. Вместо да разгледа причините, поради които скотовъдството става все по-милитаризирано, правителството се фокусира върху етническите и религиозните измерения на конфликта. Освен това много собственици на големи стада добитък принадлежат към влиятелни елити със значително влияние, което затруднява преследването на престъпни дейности. Ако неопастирското измерение на конфликта не бъде правилно оценено и не се възприеме адекватен подход към него, вероятно няма да има промяна в ситуацията в страната и дори ще станем свидетели на влошаване на ситуацията.
Използвани източници:
Пълният списък на литературата, използвана в първата и втората част на анализа, е даден в края на първата част на анализа, публикувана под заглавието „Сахел – конфликти, преврати и миграционни бомби“. По-долу са дадени само източниците, цитирани в настоящата трета част на анализа – „Фуланите, неопасторализмът и джихадизмът в Нигерия“.
В текста са дадени допълнителни източници.
[5] Ajala, Olayinka, Нови двигатели на конфликта в Нигерия: анализ на сблъсъците между фермери и скотовъдци, Third World Quarterly, том 41, 2020 г., брой 12, (публикуван онлайн на 09 септември 2020 г.), стр. 2048-2066,
[8] Brottem, Leif и Andrew McDonnell, Pastoralism and Conflict in Sudano-Sahel: A Review of the Literature, 2020, Search for Common Ground,
[38] Народите Сангаре, Букари, Фулани и джихадизмът в Сахел и страните от Западна Африка, 8 февруари 2019 г., Обсерватория на арабско-мюсюлманския свят и Сахел, Фондацията за стратегически изследвания (FRS).
Снимка от Tope A. Asokere: https://www.pexels.com/photo/low-angle-view-of-protesters-with-a-banner-5632785/
Бележка за автора:
От 2016 г. Теодор Дечев е редовен доцент във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – Пловдив (България).
Преподавал е в Нов български университет – София и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. В момента преподава във ВУСИ, както и в УНСС. Основните му преподавателски курсове са: Индустриални отношения и сигурност, Европейски индустриални отношения, Икономическа социология (на английски и български), Етносоциология, Етнополитически и национални конфликти, Тероризъм и политически убийства – политически и социологически проблеми, Ефективно развитие на организациите.
Автор е на повече от 35 научни труда по огнеустойчивост на строителни конструкции и устойчивост на цилиндрични стоманени обвивки. Автор е на над 40 труда по социология, политология и индустриални отношения, включително монографиите: Индустриални отношения и сигурност – част 1. Социални концесии в колективното договаряне (2015); Институционално взаимодействие и индустриални отношения (2012); Социален диалог в частния охранителен сектор (2006); „Гъвкави форми на работа“ и (пост) индустриални отношения в Централна и Източна Европа (2006).
Съавтор е на книгите: Иновации в колективното договаряне. европейски и български аспекти; Български работодатели и жени на работа; Социален диалог и заетост на жените в областта на оползотворяването на биомасата в България. Съвсем наскоро той работи по въпроси на връзката между индустриалните отношения и сигурността; развитието на глобални терористични дезорганизации; етносоциологически проблеми, етнически и етно-религиозни конфликти.
Член на Международната асоциация по трудови и трудови отношения (ILERA), Американската социологическа асоциация (ASA) и Българската асоциация по политически науки (БАПН).
Социалдемократ по политически убеждения. В периода 1998 – 2001 г. е заместник-министър на труда и социалната политика. Главен редактор на в. „Свободен народ” от 1993 до 1997 г. Директор на в. „Свободен народ” през 2012 – 2013 г. Зам.-председател и председател на ССИ в периода 2003 – 2011 г. Директор „Индустриални политики” в АИКБ от 2014 г. до днес. Член на NSTS от 2003 до 2012 г.
