От Мартин Хьогер
Един от акцентите на срещата на Заедно за Европа в Тимишоара (Румъния, 16-19 ноември 2023 г.) беше семинар за мира. Той даде думата на свидетели от държави във война, като Украйна и Светите земи. Всички те имат приятели и семейство в тези региони.
Личното познаване на хора от региони в конфликт променя нашето възприятие. Имате ли приятели или роднини в тези региони? Ако е така, вече не можем да говорим за тези конфликти в теоретична гледна точка, защото хората са замесени. Друг въпрос: участвате ли в проект за взаимопомощ в конфликтни зони? Никол Гроховина от протестантската общност на Селбиц в Германия помоли участниците да отговорят на тези въпроси в началото на семинара.
Образование за мир и диалог
Донатела, италианка, живееща в Украйна, прекарала 24 години в Русия в общността на Фоколарите, казва: „Тази война е отворена рана. Има много страдание навсякъде около мен. Единственият отговор, който мога да намеря, е да гледам разпнатия Исус. Викът му ми дава смисъл; болката му е проход. Тогава разбрах, че любовта е по-силна от болката. Това ми помага да не се затварям в себе си. Толкова често се чувстваме безсилни. Всичко, което можем да направим, е да слушаме и да предложим малко надежда и усмивка. Трябва да създадем пространство в себе си, за да слушаме дълбоко и да пренесем болката в собствените си сърца, за да можем да се молим”.
Друг участник в тази кръгла маса е роден в Москва и е живял там от 30 години. Майка й е рускиня, а баща й украинец. Има приятели и в Русия, и в Украйна. Никой не вярваше, че такава война е възможна и Киев ще бъде бомбардиран! Тя се предостави да приеме бежанци. Тя обаче не се чувства комфортно с реториката на онези, които отхвърлят всички руснаци. Тя страда, защото е разкъсана между двете страни.
Маргарет Карам, председател на движението на Фоколарите – израелка от палестински произход – казва три много актуални за нея думи: „братство, мир и единство“. Дойде моментът да подчертаем нашите задължения, защото не е достатъчно да говорим за справедлив мир, трябва да образоваме хората за мир и диалог.
Родена в Хайфа, където евреи и палестинци живеят заедно, тя учи в католическа среда с мюсюлманско присъствие. В Хайфа нейните съседи бяха евреи. Нейната вяра й помогна да преодолее дискриминацията.
Тогава тя живее в Ерусалим, в град, където много разделения разделят хората. Тя беше шокирана от това и се опита да ги събере. По-късно изучава юдаизъм в САЩ. Вкъщи тя се включи в няколко междурелигиозни инициативи, особено за деца. Тя откри, че толкова много са общите и за трите религии.
Филип Макдона, директор на Центъра за религии и ценности на Европейския съюз, посочва, че член 17 от Хартата на ЕС призовава за засилване на диалога. По отношение на териториалните претенции той е убеден, че времето е по-важно от пространството и че цялото е по-голямо от сбора на неговите части.
Дипломацията на „богословските добродетели“
Силвестър Габерчек е бивш държавен секретар в Министерството на културата на Словения. Строител на мостове между много различни партии, той имаше отношения с политици от всички страни. Той откри, че е възможно да работим заедно за общото благо въпреки омразата. Той практикува това, което той нарича „дипломация на вярата, надеждата и любовта“.
Повикан в Косово и Сърбия, за да осигури обучение по диалог, той откри, че „единственото нещо, което трябваше да направя, беше да слушам и разбирам всички. „Хората бяха преобразени от това“.
Едуард Хегер, бивш президент и министър-председател на Словакия, се чуди как да се излезе от една война и да се предотврати следващата. Това е основният въпрос. Той вярва, че в основата на всяка война винаги има липса на любов и помирение.
Призванието на християните е да бъдат хора на помирението. Те трябва да съветват политическите лидери с оглед на помирението. Но помирението зависи и от нас, да бъдем смели и да говорим с любов. Хората искат това послание.
Епископ Кристиан Краузе, бивш президент на Лутеранската световна федерация, отбелязва, че приятелят може бързо да се превърне във враг. Само любовта към Исус може да преодолее тази болка. Наистина, неговите блаженства са фар от светлина. Двамата политици по-горе имаха смелостта да последват Исус, като ги живеят.
В Източна Германия, преди падането на Стената, Църквата беше място на свобода. Случи се чудо от Бога. Да, струва си да се надяваме на Бог и да го направим публично достояние. Вратите на църквите трябва да останат отворени в тези времена на трансформация. И християните да бъдат творци на помирението.
„Ние сме малцинство, но креативно“, казва той. Без пакт на взаимна любов не можем да сме сигурни, че Исус е сред нас. Но ако е, той е този, който строи къщата. И чудото на помирението ще бъде извършено... в Европа и в целия свят!
Снимка: Отляво надясно Едуард Хегер, Маргарет Каррам, Силвестър Габерчек и С. Никол Гроховина
