By св. Атанасий Александрийски
Глава 1
Антоний е египтянин по произход, от благородни и доста богати родители. А те самите бяха християни и той беше възпитан по християнски. И докато беше дете, той беше отгледан от родителите си, без да познава нищо друго освен тях и техния дом.
* * *
Когато порасна и стана млад, той не можеше да понесе да изучава светската наука, но искаше да бъде извън компанията на момчета, като имаше всяко желание да живее според това, което е писано за Яков, просто в собствения си дом.
* * *
Така той се явил в храма Господен заедно с родителите си сред вярващите. И нито беше лекомислен като момче, нито стана високомерен като мъж. Но той също се подчини на родителите си и се отдаде на четенето на книги, запазвайки ползата от тях.
* * *
Нито досаждаше на родителите си, като момче в умерени материални условия, за скъпа и разнообразна храна, нито търсеше удоволствията от нея, а се задоволяваше само с това, което получи, и не искаше нищо повече.
* * *
След смъртта на родителите си той остава сам с малката си сестра. А тогава той беше на около осемнадесет или двадесет години. И той се грижеше сам за сестра си и къщата.
* * *
Но още не бяха изминали шест месеца от смъртта на родителите му и, отивайки по обичая си в храма Господен, той размишляваше, вървейки съсредоточен в мислите си, как апостолите бяха оставили всичко и последваха Спасителя; и как тези вярващи, според написаното в Деянията, продавайки имуществото си, донесоха стойността си и я поставиха в нозете на апостолите, за да я раздадат на нуждаещите се; каква и колко голяма надежда има за такива на небето.
* * *
Като си помисли това, той влезе в храма. И се случи тогава, когато се четеше Евангелието, и той чу как Господ каза на богатия: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и раздай на бедните; и ела, последвай Ме, и ще имаш небесно съкровище'.
* * *
И сякаш приел от Бога паметта и мисълта на светите апостоли и първоверците и сякаш специално за него е било прочетено Евангелието – веднага напуснал храма и раздал на съселяните си имотите, които притежавал от предците му (имаше триста декара обработваема земя, много добра), за да не безпокоят с нищо нито него, нито сестра му. След това продал цялото останало движимо имущество, което имал, и след като събрал достатъчна сума пари, го раздал на бедните.
* * *
Запазил малко от имота за сестра си, но когато влезли отново в храма и чули Господ да говори в Евангелието: „Не се безпокойте за утрешния ден“, той не издържал повече – излязъл и раздал това за хора със средно положение. И като поверява сестра си на познати и верни девици, като я дава да бъде отгледана в дом на девици, самият той отсега нататък се отдава на аскетичен живот извън дома си, като се съсредоточава върху себе си и води строг живот. Но по това време в Египет все още нямаше постоянни манастири и никой отшелник не познаваше далечната пустиня. Всеки, който искаше да се задълбочи, практикуваше сам недалеч от селото си.
* * *
Тогава в едно близко село имаше старец, който водеше монашески живот от младостта си. Когато Антоний го видя, той започна да му съперничи в добротата. И отначало и той започва да живее в местата край селото. И когато чу там за един, който води добродетелен живот, той отиде и го потърси като мъдра пчела и не се върна на мястото си, докато не го видя; и след това, сякаш вземайки малко запаси от него по пътя си към добродетелта, се върна отново там.
* * *
Така той показа най-голямото желание и най-голямата ревност да се упражнява в суровостта на този живот. Работеше и с ръцете си, защото чу: „Който не работи, да не яде.“ И каквото печелеше, харчеше отчасти за себе си, отчасти за нуждаещите се. И той се молеше непрестанно, защото беше научил, че трябва да се молим непрестанно в себе си. Той беше толкова внимателен в четенето, че не пропусна нищо от написаното, а запази всичко в паметта си и накрая то се превърна в негова собствена мисъл.
* * *
С това поведение Антоний беше обичан от всички. И на добродетелните хора, при които отиваше, искрено се подчиняваше. Изучаваше в себе си предимствата и ползите от усилията и живота на всеки от тях. И той забеляза очарованието на един, постоянството в молитвите на друг, спокойствието на трети, човеколюбието на четвърти; обслужван на друг в бдението и на друг в четенето; се чудеха на един на неговото търпение, на друг на неговия пост и поклони; той подражаваше на друг в кротостта, друг в добротата. И той отбеляза еднакво благочестието към Христос и любовта на всички един към друг. И така изпълнен, той се върна на мястото си, където тръгна сам. Накратко, събирайки в себе си добрите неща от всички, той се опитваше да ги прояви в себе си.
Но дори към равните си по възраст той не се показваше завистлив, освен само за да не бъде по-нисък от тях по добродетели; и това той направи така, че да не натъжи никого, но и те да му се радват. Така всички добри хора от селището, с които той се сношаваше, като го видяха така, го нарекоха боголюбив и го поздравиха, едни като син, а други като брат.
Глава 2
Но врагът на доброто - завистливият дявол, виждайки такава инициатива в младежа, не можеше да я търпи. Но това, което имаше навик да прави с всички, се зае да прави и срещу него. И първо го изкуши да го отклони от пътя, по който е поел, като му внуши спомена за неговите имоти, грижите за сестра му, връзките на семейството му, любовта към парите, любовта към славата, удоволствията на разнообразната храна и другите прелести на живота и накрая – суровостта на благодетеля и колко усилия се изискват за това. Към това той добави физическата си слабост и дългото време за постигане на целта. Изобщо, той събуди в ума му цяла вихрушка от мъдрост, искайки да го откаже от правилния му избор.
* * *
Но когато нечестивият се видя безсилен срещу решението на Антоний и повече от това – победен от неговата твърдост, съборен от силната му вяра и паднал от непреклонните му молитви, тогава той пристъпи към битка с други оръжия срещу младежа, като нощта време го плашеше с всякакъв шум, а през деня го дразнеше толкова много, че онези, които гледаха отстрани, разбраха, че между двамата се води битка. Единият внушаваше нечисти мисли и идеи, а другият с помощта на молитви ги превръщаше в добри и укрепваше тялото си с пост. Това беше първата битка на Антоний с дявола и първият му подвиг, но това беше по-скоро подвиг на Спасителя в Антоний.
Но нито Антоний пуснал покорения от него зъл дух, нито врагът, бидейки победен, престанал да устройва засади. Защото последният обикаляше като лъв, търсещ повод срещу него. Ето защо Антоний реши да свикне с по-строг начин на живот. И така той се отдаде толкова много на бдението, че често прекарваше цяла нощ без сън. Яде веднъж на ден след залез слънце. Понякога дори на всеки два дни, а често веднъж на всеки четири дни той приемаше храна. В същото време храната му беше хляб и сол, а питието му беше само вода. За месо и вино няма нужда да говорим. За спане той се задоволяваше с тръстикова постелка, най-често лежаща на гола земя.
* * *
След като се въздържа така, Антоний отиде на гробището, което се намираше недалеч от селото, и като нареди на един от познатите си да му носи хляб рядко - веднъж на много дни, той влезе в една от гробовете. Неговият познат затвори вратата след него и той остана сам вътре.
* * *
Тогава нечестивият, като не можеше да понесе това, дойде една нощ с цяла тълпа зли духове и го би и блъскаше толкова много, че го остави да лежи на земята, онемял от мъка. На другия ден познатият дошъл да му занесе хляб. Но щом отвори вратата и го видя да лежи на земята като мъртъв, вдигна го и го занесе в селската църква. Там го положи на земята и много от роднините и селяните насядаха около Антоний като около мъртвец.
* * *
Когато в полунощ Антоний дойде на себе си и се събуди, видя, че всички спяха и само познатият беше буден. След това му кимна да дойде при него и го помоли да го вземе и да го върне обратно на гробището, без да събужда никого. Така той беше отнесен от този човек и след като вратата беше затворена, както преди, той отново остана сам вътре. Нямаше сили да се изправи от ударите, но легна и се молеше.
И след молитвата той каза с висок глас: “Ето ме – Антоний. Не бягам от твоите удари. Дори да ме биете още малко, нищо няма да ме отдели от любовта ми към Христос. И тогава той запя: „Даже и цял полк да се строи срещу мен, сърцето ми няма да се уплаши“.
* * *
И така, подвижникът помисли и изрече тези думи. И злият враг на доброто, удивен, че този човек дори след ударите се осмели да дойде на същото място, извика кучетата си и избухнал в гняв каза: „Вижте, че с удари не можем да го изморим, но все още се осмелява да говори против нас. Да действаме по друг начин срещу него!”.
Тогава през нощта вдигнаха толкова силен шум, че цялото място сякаш се разтресе. И демоните сякаш събориха четирите стени на жалката стаичка, създавайки впечатлението, че нахлуват през тях, преобразени във формата на животни и влечуги. И веднага мястото се изпълни с видения на лъвове, мечки, леопарди, бикове, змии, аспиди и скорпиони, вълци. И всеки от тях се движеше по свой начин: лъвът изрева и искаше да го нападне, бикът се престори, че го мушка с рогата си, змията пълзеше, без да го стигне, а вълкът се опита да се нахвърли върху него. И гласовете на всички тези призраци бяха ужасни и яростта им ужасна.
А Антоний, като бит и ужилен от тях, стенеше от телесните болки, които изпитваше. Но той запази бодър дух и като им се подиграваше, каза: „Ако имаше някаква сила във вас, щеше да е достатъчно един от вас да дойде. Но понеже Бог ви е лишил от власт, следователно, въпреки че сте толкова много, вие само се опитвате да ме уплашите. Доказателство за твоята слабост е, че си възприел образите на безмълвни същества.’ Изпълнен отново със смелост, той каза: „Ако можеш и ако наистина си придобил власт над мен, не се бави, а нападай! Ако не можете, защо да се мъчите напразно? Нашата вяра в Христос е за нас печат и крепост на сигурността”. И те, след като направиха още много опити, скърцаха със зъби срещу него.
* * *
Но и в този случай Господ не остана настрана от борбата на Антоний, а му се притече на помощ. Защото когато Антоний погледна нагоре, той видя сякаш покривът се отвори и лъч светлина се спусна към него. И в този час демоните станаха невидими. А Антоний въздъхна, облекчен от мъките си, и попита появилото се видение, казвайки: “Къде беше? Защо не дойде от самото начало, за да прекратиш мъките ми?”. И се чу глас към него: „Антони, бях тук, но чаках да видя твоята борба. И след като сте устояли смело и не сте били победени, аз винаги ще бъда ваш защитник и ще ви направя известен по цялата земя.
Като чу това, той стана и се помоли. И той укрепна толкова много, че почувства, че има повече сила в тялото си, отколкото имаше преди. А той тогава беше на тридесет и пет години.
* * *
На следващия ден той излезе от скривалището си и беше още по-добре разположен. Той отиде в гората. Но врагът отново, като видя усърдието му и искаше да му попречи, хвърли на пътя му фалшив образ на голямо сребърно блюдо. Но Антоний, като разбра коварството на лукавия, спря. И като видя дявола вътре в блюдото, той го смъмри, говорейки на блюдото: “Къде в пустинята е блюдото? Този път е неутъпкан и няма следа от човешки стъпки. Ако е паднал от някого, няма как да остане незабелязан, защото е много голям. Но и този, който го е загубил, ще се върне, ще го потърси и ще го намери, защото мястото е пусто. Този трик е от дявола. Но ти няма да пречиш на добрата ми воля, дявол! Защото това сребро трябва да отиде на гибел с вас!”. И щом Антоний каза тези думи, ястието изчезна като дим.
* * *
И следвайки решението си все по-твърдо, Антоний се отправи към планината. Той намери крепост надолу по реката, пуста и пълна с различни влечуги. Премести се там и остана там. И влечугите, сякаш бяха подгонени от някого, веднага се разбягаха. Но той огради входа и сложи там хляб за шест месеца (така правят тивианците и често хлябът остава непокътнат цяла година). Имаше и вода вътре, така че той се установи като в някакво непроницаемо светилище и остана сам вътре, без да излиза или да види някой да идва там. Само два пъти в годината той получаваше хляба отгоре, през покрива.
* * *
И понеже не позволяваше на познатите, които идваха при него, да влязат вътре, те, често дни и нощи навън, чуваха нещо като тълпи да вдигат шум, да удрят, да издават жални гласове и да викат: “Махнете се от нашите места! Какво общо имаш ти с пустинята? Не можете да понасяте нашите трикове.
Първоначално тези отвън помислиха, че това са някакви хора, които се карат с него и че са влезли в него по някакви стълби. Но когато надникнали през една дупка и не видели никого, разбрали, че са дяволи, изплашили се и повикали Антоний. Веднага ги чу, но от дяволите не се страхуваше. И като се приближи до вратата, покани хората да си отидат и да не се страхуват. Защото, каза той, дяволите обичат да си правят такива шеги с тези, които се страхуват. „Но ти се прекръсти и си тръгни тихо и ги остави да играят.“ И така те отидоха, закопчани с кръстния знак. И той остана и не беше повреден по никакъв начин от демоните.
(следва продължение)
Бележка: Това житие е написано от св. Атанасий Велики, архиепископ на Александрия, една година след смъртта на преп. Антоний Велики († 17 януари 356 г.), т.е. през 357 г. по молба на западни монаси от Галия (г. Франция) и Италия, където архиепископът е бил в изгнание. То е най-точният първоизточник за живота, подвизите, добродетелите и творенията на св. Антоний Велики и е изиграло изключително важна роля за установяването и разцвета на монашеския живот както на Изток, така и на Запад. Например Августин в своите Изповеди говори за силното влияние на този живот върху неговото обръщане и подобряване на вярата и благочестието.
