От св. Йоан Златоуст
Тогава, след смъртта на Тара, Господ каза на Аврам: излез от земята си, от семейството си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. И ще те направя на велик език, и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш благословен. И ще благословя оногова, който те благославя, и ще прокълна оногова, който те кълне: и всичките племена на земята ще бъдат благословени заради тебе (Бит. XII, 1, 2, 3). Нека внимателно разгледаме всяка от тези думи, за да видим боголюбивата душа на патриарха.
Нека не пренебрегваме тези думи, но нека помислим колко трудна е тази команда. Излез, казва той, от земята си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа. Оставете, казва той, това, което е известно и надеждно, и предпочитайте неизвестното и безпрецедентното. Вижте как от самото начало праведникът беше научен да предпочита невидимото пред видимото и бъдещето пред това, което вече беше в ръцете му. Не му беше заповядано да направи нещо маловажно; (заповяда) да напусне земята, където е живял толкова дълго, да напусне цялото си родство и целия си бащин дом и да отиде там, където не познава и не го интересува. (Бог) не каза в коя страна иска да го пресели, но с несигурността на Своята заповед изпита благочестието на патриарха: иди, казва той, в земята и аз ще ти покажа. Помислете, възлюбени, какъв възвишен дух, необладаем от никаква страст или навик, беше необходим, за да изпълни тази заповед. Всъщност, ако дори сега, когато благочестивата вяра вече се е разпространила, мнозина са толкова силно вкопчени в навика, че предпочитат да решат да прехвърлят всичко, отколкото да напуснат, дори и да е необходимо, мястото, където са живели досега, и това се случва , не само с обикновените хора, но и с онези, които са се оттеглили от шума на ежедневието и са избрали монашеския живот – тогава още по-естествено беше този праведник да се разстрои от подобна заповед и да се поколебае да изпълни то. Иди си, казва той, остави роднините си и бащината си къща и иди в земята, която ще ти покажа. Кой не би се объркал от подобни думи? Без да му обявява нито място, нито страна, (Бог) изпитва душата на праведния с такава несигурност. Ако такава команда беше дадена на някой друг, обикновен човек, той щеше да каже: така да бъде; ти ми заповядваш да напусна земята, където сега живея, моето родство, моята бащина къща; но защо не ми кажеш мястото, където трябва да отида, за да знам поне колко е голямо разстоянието? Откъде да знам, че тази земя ще бъде много по-добра и по-плодородна от тази, която ще напусна? Но праведникът не каза и не помисли нищо подобно и, като гледаше важността на заповедта, предпочете неизвестното пред това, което беше в ръцете му. Освен това, ако той нямаше възвишен дух и мъдър ум, ако нямаше умението да се покорява на Бога във всичко, той щеше да се сблъска с друго важно препятствие – смъртта на баща си. Знаете колко често, заради ковчезите на близките си, са искали да умрат на местата, където родителите им са сложили край на живота си.
4. Така че за този праведен човек, ако не беше много боголюбив, би било естествено да помисли и за това, че баща ми, от любов към мен, напусна родината си, изостави старите си навици и, като преодолее всички (препятствия), дори дойде тук и почти може да се каже, че заради мен той умря в чужда земя; и дори след смъртта му, не се опитвам да му се отплатя със същото, а се оттеглям, оставяйки заедно със семейството на баща си и неговия ковчег? Но нищо не можеше да спре решимостта му; любовта към Бог правеше всичко да му се струва лесно и удобно.
И така, възлюбени, Божието благоволение към патриарха е много голямо! Онези, казва той, ще благословя, които те благославят; И ще прокълна онези, които те проклинат, и заради теб ще бъдат благословени всички племена на земята. Ето още един подарък! Всички, казва той, племена на земята ще се опитат да бъдат благословени от твоето име и ще отдадат най-голямата си слава в носенето на твоето име.
Виждате как нито възрастта, нито нещо друго, което можеше да го свърже с домашния живот, не му послужи като пречка; напротив, любовта към Бога победи всичко. Така, когато душата е бодра и внимателна, тя преодолява всички препятствия, всичко се втурва към любимия си обект и каквито и трудности да й се излагат, тя не се забавя от тях, а всичко бяга и спира, преди да достигне това, което иска. Ето защо този праведен човек, макар да можеше да бъде възпрян от старостта и много други препятствия, все пак скъса всичките си връзки и като млад мъж, бодър и невъзпрепятстван от нищо, той бързаше и бързаше да изпълни заповедта на Господи И е невъзможно всеки, който реши да направи нещо славно и доблестно, да го направи, без да се въоръжи предварително срещу всичко, което би могло да попречи на такова начинание. Праведникът добре знаеше това и оставяйки всичко без внимание, без да мисли за навика, нито за родството, нито за бащиния си дом, нито за ковчега си (на баща си), нито дори за старостта си, той насочи всичките си мисли само към това, сякаш той да изпълни заповедта на Господа. И тогава се разкри прекрасна гледка: човек в дълбока старост, с жена си, също възрастна, и с много роби, се движеха, без дори да знаят къде ще свърши скитането му. И ако се замислите също колко трудни бяха пътищата по онова време (тогава беше невъзможно, както сега, да се досажда свободно на някого и по този начин да се направи пътуването с удобство, защото на всички места имаше различни власти и пътниците трябваше да бъдат изпращани от един собственик на друг и почти всеки ден се местеше от царство в царство), то това обстоятелство би било достатъчна пречка за праведника, ако той нямаше голяма любов (към Бога) и готовност да изпълни Неговата заповед. Но той разкъса всички тези препятствия като паяжина и... като укрепи ума си с вяра и се подчини на величието на Този, Който обеща, тръгна на път.
Виждате ли, че и добродетелта, и порокът зависят не от природата, а от нашата свободна воля?
След това, за да знаем в какво положение беше тази страна, той казва: Ханаанците тогава живееха на земята. Блажени Моисей направи тази забележка не без цел, но за да познаете мъдрата душа на патриарха и от факта, че той, тъй като тези места бяха още заети от ханаанците, трябваше да живее като скитник и скитник, като някои отхвърлен беден човек, както трябваше, като може би нямаше подслон. И все пак той не се оплака и от това и не каза: какво е това? Аз, който живях в такава почит и уважение в Харан, трябва сега, като лишен от корени, като скитник и странник, да живея тук и тук от милост, да търся мир за себе си в бедно убежище - и това също не мога да получа, но съм принуден да живея в палатки и колиби и да търпя всички други бедствия!
7. Но за да не продължим твърде много учението, нека спрем тук и да завършим думата, като молим вашата любов да подражавате на духовното разположение на този праведен човек. Наистина, ще бъде изключително странно, ако докато този праведен човек, повикан от (своята) земя в (чужда) земя, прояви такова покорство, че нито старостта, нито други препятствия, които сме броили, нито неудобствата на (тогава) времето, нито други трудности, които биха могли да го спрат, не можаха да го удържат от подчинение, но, разкъсвайки всички връзки, той, старецът, избяга и побърза, като весел младеж, с жена си, племенника и робите си, за да изпълни Божията заповед, ние, напротив, не сме призвани от земята на земята, а от земята на небето, ние няма да покажем същото усърдие в покорството като праведните, но ще представим празни и незначителни причини и ще да не се увличаме нито от величието на (Божиите) обещания, нито от маловажността на видимото, като земно и временно, нито от достойнството на Призоваващия, – напротив, ще открием такова невнимание, че ще предпочетем временното пред винаги пребъдващото, земята до небето, и ние ще поставим нещото, което никога не може да свърши, по-ниско от това, което отлита, преди да се появи.”
Източник: св. Йоан Златоуст. Разговори върху книгата Битие.
Разговор XXXI. И Тара даде вода на синовете си Аврам и Нахор, и на сина си Лот, сина на Аран, и на снаха си Сара, жената на сина му Аврам; и го изведох от земята на халдейците, и отиде в Ханаанската земя и стигна дори до Харан и заживя там (Бит. XI, 31)
Илюстративна снимка: старозаветен иврит.
