Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят

От Светия и Велик събор на Православната църква

1. Православната Църква, като Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква, в своето дълбоко църковно самосъзнание вярва непоколебимо, че тя заема централно място в делото за насърчаване на християнското единство в днешния свят.
2. Православната църква основава единството на Църквата върху факта на нейното установяване от нашия Господ Иисус Христос и върху общението в Светата Троица и в тайнствата. Това единство се изразява чрез апостолското приемство и святоотеческото предание и се живее в Църквата до наши дни. Православната църква има мисията и задължението да предава и проповядва цялата истина, съдържаща се в Свещеното Писание и Свещеното Предание, което също придава на Църквата нейния католически характер.
3. Отговорността на Православната църква за единството, както и нейната икуменическа мисия са формулирани от Вселенските събори. Те подчертаха най-вече неразривната връзка между истинската вяра и тайнственото общение.
4. Православната църква, която непрестанно се моли „за единението на всички“, винаги е култивирала диалог с отчуждените от нея, както далечните, така и близките. По-специално, тя играе водеща роля в съвременното търсене на пътища и средства за възстановяване на единството на тези, които вярват в Христос, и тя участва в Икуменическото движение от самото му начало и е допринесла за неговото формиране и по-нататъшно развитие. Нещо повече, Православната църква, благодарение на икуменическия и любящ дух, който я отличава, се моли, както божествено е заповядано, всички хора могат да бъдат спасени и да стигнат до познание на истината (1 Тим 2:4), винаги е работил за възстановяването на християнското единство. Следователно православното участие в движението за възстановяване на единството с другите християни в Едната, Свята, Католическа и Апостолска Църква по никакъв начин не е чуждо на природата и историята на Православната Църква, а по-скоро представлява последователен израз на апостолската вяра и традиция. в нови исторически обстоятелства.
5. Съвременните двустранни богословски диалози на Православната църква и нейното участие в икуменическото движение се основават на това самосъзнание на Православието и неговия икуменически дух, с цел търсене на единството на всички християни на основата на истината на вярата и традицията. на древната църква на Седемте вселенски събора.
6. В съответствие с онтологичната природа на Църквата, нейното единство никога не може да бъде нарушено. Въпреки това Православната църква приема историческото наименование на други неправославни християнски църкви и вероизповедания, които не са в общение с нея, и смята, че нейните отношения с тях трябва да се основават на възможно най-бързото и обективно изясняване на всички. еклезиологичен въпрос и най-вече на техните по-общи учения за тайнствата, благодатта, свещеничеството и апостолското приемство. По този начин тя беше благосклонно и положително настроена, както по богословски, така и по пастирски причини, към теологичния диалог с други християни на двустранно и многостранно ниво и към по-общо участие в икуменическото движение от последно време, с убеждението, че чрез диалог тя дава динамично свидетелство за пълнотата на истината в Христос и за своите духовни съкровища на тези, които са извън нея, с обективната цел да изглади пътя, водещ към единството.
7. В този дух днес всички поместни Пресвети Православни църкви участват активно в официалните богословски диалози, а мнозинството от тези църкви също участват в различни национални, регионални и международни междухристиянски организации, въпреки дълбоката криза, възникнала в икуменическото движение. Тази разнообразна дейност на Православната Църква произтича от чувството за отговорност и от убеждението, че взаимното разбирателство и сътрудничество са от основно значение, ако искаме никога да не „поставяме пречка на пътя на Христовото благовестие (1 Кор. 9:12) .
8. Разбира се, докато Православната църква води диалог с другите християни, тя не подценява трудностите, присъщи на това начинание; тя обаче усеща тези трудности по пътя към общото разбиране на традицията на древната Църква и с надеждата, че Светият Дух, Който „споява заедно цялата институция на Църквата, (Стихира на вечернята на Петдесетница), ще „допълнете това, което липсва“ (Молитва за ръкополагане). В този смисъл Православната църква в отношенията си с останалия християнски свят разчита не само на човешките усилия на участващите в диалога, но най-вече на ръководството на Светия Дух в благодатта на Господа, Който се моли „че... всички може да са едно“ (Йоан 17:21).
9. Съвременните двустранни богословски диалози, обявени от Всеправославните срещи, изразяват единодушното решение на всички поместни пресвети Православни църкви, които са призвани да участват активно и непрекъснато в тях, така че единодушното свидетелство на Православието за слава на Триединния Бог може да не бъде възпрепятствано. В случай, че дадена поместна Църква избере да не назначи представител на определен диалог или на някое от своите заседания, ако това решение не е общоправославно, диалогът продължава. Преди началото на диалога или на сесията, отсъствието на която и да е поместна църква трябва да бъде обсъдено при всяко събитие от Православната комисия на диалога, за да изрази солидарността и единството на Православната църква. Двустранните и многостранните богословски диалози трябва да бъдат обект на периодични оценки на общоправославно ниво. 
10. Проблемите, които възникват по време на богословските дискусии в Смесените богословски комисии, не винаги са достатъчно основание за която и да е поместна православна църква едностранно да отзове своите представители или окончателно да се оттегли от диалога. Като общо правило трябва да се избягва оттеглянето на Църквата от конкретен диалог; в случаите, когато това се случи, трябва да се предприемат междуправославни усилия за възстановяване на представителната пълнота в Православната богословска комисия на въпросния диалог. Ако една или повече поместни православни църкви откажат да вземат участие в заседанията на Съвместната богословска комисия на конкретен диалог, позовавайки се на сериозни еклисиологични, канонични, пастирски или етични причини, тази/тези църкви трябва да уведомят за това Вселенския патриарх и всички Православните църкви писмено, в съответствие с общоправославната практика. По време на всеправославна среща Вселенският патриарх ще търси единодушен консенсус между православните църкви относно възможните курсове на действие, които могат също така да включват —  ако това единодушно се счете за необходимо — преоценка на напредъка на въпросния богословски диалог.
11. Методологията, следвана в богословските диалози, има за цел както разрешаването на възникналите богословски различия или на евентуални нови диференциации, така и търсенето на общите елементи на християнската вяра. Този процес изисква цялата Църква да бъде информирана за различните развития на диалозите. В случай, че е невъзможно да се преодолее конкретно богословско различие, богословският диалог може да продължи, като се регистрират констатираните разногласия и се представят на вниманието на всички поместни православни църкви за тяхното разглеждане какво трябва да се направи оттук нататък.
12. Ясно е, че в богословските диалози общата цел на всички е окончателното възстановяване на единството в истинската вяра и любов. Съществуващите богословски и еклисиологични различия обаче позволяват известно йерархично подреждане на предизвикателствата, които стоят пред пътя за постигане на тази всеправославна цел. Характерните проблеми на всеки двустранен диалог налагат диференциация на следваната в него методология, но не и диференциация на целта, тъй като целта е една във всички диалози.
13. Въпреки това е от съществено значение, ако е необходимо, да се направи опит за координиране на работата на различните междуправославни богословски комисии, като се има предвид, че съществуващото единство на Православната църква трябва да бъде разкрито и проявено и в тази област на тези диалози.
14. Приключването на всеки официален богословски диалог става с приключването на работата на съответната смесена богословска комисия. След това председателят на Междуправославната комисия представя доклад на Вселенския патриарх, който със съгласието на предстоятелите на поместните православни църкви обявява приключването на диалога. Нито един диалог не се счита за завършен, преди да бъде провъзгласен чрез такова общоправославно решение.
15. След успешното приключване на работата на всеки богословски диалог всеправославното решение за възстановяване на църковното общение трябва обаче да се основава на единодушието на всички поместни православни църкви.
16. Един от основните органи в историята на икуменическото движение е Световният съвет на църквите (ССЦ). Някои православни църкви бяха сред учредителите на Съвета, а по-късно всички поместни православни църкви станаха членове. ССЦ е структуриран междухристиянски орган, въпреки факта, че не включва всички неправославни християнски църкви и вероизповедания. В същото време има и други междухристиянски организации и регионални органи, като Конференцията на европейските църкви, Близкоизточния съвет на църквите и Африканския съвет на църквите. Те, заедно със ССЦ, изпълняват важна мисия, като насърчават единството на християнския свят. Православните църкви на Грузия и България се оттеглиха от ССЦ, първата през 1997 г., а втората през 1998 г. Те имат свое особено мнение относно работата на Световния съвет на църквите и следователно не участват в неговите дейности и тези на други междухристиянски организации.
17. Поместните православни църкви, които са членове на ССЦ, участват пълноценно и равноправно в ССЦ, като допринасят с всички средства, с които разполагат, за напредъка на мирното съвместно съществуване и сътрудничество в големите обществено-политически предизвикателства. Православната църква с готовност прие решението на ССЦ да отговори на нейното искане относно създаването на Специална комисия за православното участие в Световния съвет на църквите, която беше упълномощена от Междуправославната конференция, проведена в Солун през 1998 г. Установените критерии на Специална комисия, предложена от православните и приета от ССЦ, доведе до формирането на Постоянния комитет за консенсус и сътрудничество. Критериите бяха одобрени и включени в конституцията и правилника на Световния съвет на църквите.
18. Оставайки вярна на своята еклисиология, на идентичността на своята вътрешна структура и на учението на древната Църква на Седемте вселенски събора, участието на Православната църква в ССЦ не означава, че тя приема идеята за „равенството на изповеданията, ” и по никакъв начин не може да приеме единството на Църквата като междуконфесионален компромис. В този дух единството, което се търси в рамките на ССЦ, не може да бъде просто продукт на богословски споразумения, но трябва също да се основава на единството на вярата, съхранено в тайнствата и изживяно в Православната църква.
19. Православните църкви, които са членове на ССЦ, считат за задължително условие за участието си в ССЦ основополагащия член на неговия Устав, според който негови членове могат да бъдат само тези, които вярват в Господ Исус Христос като Бог и Спасител в съответствие с с Писанието и които изповядват Триединния Бог, Отец, Син и Свети Дух, в съответствие с Никео-Константинополския символ на вярата. Тяхното дълбоко убеждение е, че еклисиологичните предпоставки на Декларацията от Торонто от 1950 г. За Църквата, църквите и Световния съвет на църквите, са от първостепенно значение за православното участие в събора. Следователно е много ясно, че WCC по никакъв начин не представлява „супер-църква“. Целта на Световния съвет на църквите не е да договаря съюзи между църквите, което може да бъде направено само от самите църкви, действащи по собствена инициатива, а да доведе църквите в жив контакт помежду си и да насърчи изучаването и обсъждането на въпроси на църковното единство. Никоя Църква не е задължена да променя своята еклисиология при присъединяването си към Събора... Освен това от факта на нейното включване в Събора не следва, че всяка Църква е длъжна да разглежда другите Църкви като Църкви в истинския и пълен смисъл на срокът. (Декларация от Торонто, § 2). 
20. Перспективите за водене на богословски диалози между Православната църква и останалия християнски свят винаги се определят въз основа на каноничните принципи на православната еклисиология и каноничните критерии на вече установеното църковно Предание (Правило 7 на Втория вселенски събор и Кан. 95 от Куиншестия вселенски събор).
21. Православната църква желае да подкрепи работата на Комисията „Вяра и устройство” и следи богословския й принос и до днес с особен интерес. Той гледа положително на богословските документи на Комисията, които са разработени със значителното участие на православни богослови и представляват похвална стъпка в икуменическото движение за сближаване на християните. Независимо от това, Православната църква поддържа резерви по отношение на първостепенни въпроси на вярата и реда, тъй като неправославните църкви и вероизповедания са се отклонили от истинската вяра на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква.
22. Православната църква счита за достойни за осъждане всички усилия за нарушаване на единството на Църквата, предприети от отделни лица или групи под предлог за поддържане или уж защита на истинското православие. Както се вижда от живота на Православната църква, запазването на истинската православна вяра се осигурява само чрез съборната система, която винаги е представлявала най-висшата власт в Църквата по въпросите на вярата и каноничните постановления. (Канон 6 2-ри Вселенски събор)
23. Православната църква има общо съзнание за необходимостта от водене на междухристиянски богословски диалог. Следователно вярва, че този диалог винаги трябва да бъде придружен от свидетелство на света чрез действия, изразяващи взаимно разбирателство и любов, които изразяват „неизразимата радост“ на Евангелието (1 Петр. 1:8), избягвайки всеки акт на прозелитизъм, униатизъм или друг провокативен акт на междуконфесионална конкуренция. В този дух Православната църква смята за важно всички християни, вдъхновени от общите фундаментални принципи на Евангелието, да се опитат да предложат с охота и солидарност отговор на острите проблеми на съвременния свят, основан на първообраза на новия човек. в Христос.  
24. Православната църква е наясно, че движението за възстановяване на християнското единство придобива нови форми, за да отговори на новите обстоятелства и да се справи с новите предизвикателства на съвременния свят. Непрекъснатото свидетелство на Православната църква пред разделения християнски свят на основата на апостолското предание и вяра е наложително.

Молим се всички християни да работят заедно, за да може скоро да дойде денят, когато Господ ще изпълни надеждата на православните църкви и ще има „едно стадо и един пастир“ (Йоан 10:16).

† Вартоломей от Константинопол, председател

† Теодорос от Александрия

† Теофил Йерусалимски

† Ириней Сръбски

† Даниел от Румъния

† Хризостом Кипърски

† Йероним Атински и цяла Гърция

† Савва от Варшава и цяла Полша

† Анастасий от Тирана, Дуръс и цяла Албания

† Растислав от Прешов, Чехия и Словакия

Делегация на Вселенската патриаршия

† Лъв Карелски и цяла Финландия

† Стефан от Талин и цяла Естония

† Пергамски старец митрополит Йоан

† Старейшина архиепископ Димитрий от Америка

† Августин от Германия

† Ириней от Крит

† Исая от Денвър

† Алексий от Атланта

† Яков от Принцовите острови

† Йосиф от Пройконисос

† Мелитон от Филаделфия

† Емануел от Франция

† Никита от Дарданелите

† Николай от Детройт

† Герасим от Сан Франциско

† Амфилохий от Кисамос и Селинос

† Амвросий Корейски

† Максим Селиврийски

† Амфилохий Адрианополски

† Калист от Диоклея

† Антоний Йераполски, Глава на украинската православна църква в САЩ

† Работа на Телмесос

† Жан Хариуполски, ръководител на Патриаршеската екзархия за православните енории на руската традиция в Западна Европа

† Григорий Нисийски, глава на Карпато-Руската православна църква в САЩ

Делегация на Александрийската патриаршия

† Гавраил от Леонтополис

† Макарий от Найроби

† Йона от Кампала

† Серафим от Зимбабве и Ангола

† Александрос от Нигерия

† Теофилакт от Триполи

† Сергий от Добра надежда

† Атанасий Киренски

† Алексий от Картаген

† Йероним от Мванза

† Георги Гвинейски

† Николай Ермополски

† Димитрий Иринополски

† Дамаскинос от Йоханесбург и Претория

† Наркисос от Акра

† Емануил от Птолемаид

† Грегориус от Камерун

† Никодим от Мемфис

† Мелетий от Катанга

† Пантелеймон Бразавилски и Габонски

† Инокентиос от Буруди и Руанда

† Крисостом от Мозамбик

† Неофит от Ниери и планината Кения

Делегация на Йерусалимската патриаршия

† Бенедикт от Филаделфия

† Аристарх от Константин

† Теофилакт Йордански

† Нектарий Антидонски

† Филумен от Пела

Делегация на Сръбската църква

† Йован Охридски и Скопски

† Амфилохий Черногорски и Приморски

† Порфирий от Загреб и Любляна

† Василий от Сирмиум

† Лукиян от Будим

† Лонгин от Нова Грачаница

† Ириней Бачки

† Зворнишки и Тузленски Хризостом

† Юстин от Жика

† Пахомий от Враня

† Йован Шумадийски

† Игнатий от Браничево

† Фотий от Далмация

† Атанасий Бихацки и Петровацки

† Йоаникий от Никшич и Будимле

† Григорий Захумски и Херцеговински

† Милутин от Валево

† Максим в Западна Америка

† Ириней в Австралия и Нова Зеландия

† Давид от Крушевац

† Йован от Славония

† Андрей в Австрия и Швейцария

† Сергие от Франкфурт и в Германия

† Иларион Тимошки

Делегация на Румънската църква

† Теофан от Яш, Молдова и Буковина

† Лаврентий от Сибиу и Трансилвания

† Андрей от Вад, Фелеак, Клуж, Алба, Крисана и Марамуреш

† Ириней от Крайова и Олтения

† Йоан Тимишварски и Банатски

† Йосиф в Западна и Южна Европа

† Серафим в Германия и Централна Европа

† Нифон Търговищки

† Ириней от Алба Юлия

† Йоаким Римски и Бакауски

† Касиан от Долен Дунав

† Тимотей от Арад

† Николай в Америка

† Софроний от Орадя

† Никодим от Стрехая и Северин

† Висарион Тулчански

† Петроний от Салаж

† Силуан в Унгария

† Силуан в Италия

† Тимотей в Испания и Португалия

† Макарие в Северна Европа

† Варлаам Плоестянул, помощник-епископ на патриарха

† Емилиан Ловистеанул, помощник-епископ на архиепископията на Рамник

† Йоан Касиан от Вичина, помощник-епископ на Румънската православна архиепископия на Америка

Делегация на Кипърската църква

† Георги от Пафос

† Хризостом от Китион

† Хризостом от Кирения

† Атанасий от Лимасол

† Неофит от Морфу

† Василей от Констанция и Амохост

† Никифор от Кикос и Тилирия

† Исая от Тамасос ​​и Орейни

† Варнава от Тремитуса и Левкара

† Христофор от Карпасион

† Нектарий от Арсиноя

† Николаос от Аматус

† Епифаний от Ледра

† Леонтий от Хитрон

† Порфирий от Неапол

† Григорий Месаорийски

Делегация на Гръцката църква

† Прокопий от Филипи, Неапол и Тасос

† Хризостом от Перистерион

† Герман от Елея

† Александрос от Мантинея и Кинурия

† Игнаций от Арта

† Дамаскинос от Дидимотейксон, Орестия и Суфли

† Алексий от Никея

† Йеротей от Навпакт и Агиос Власий

† Евсевий от Самос и Икария

† Серафим Касторийски

† Игнатий от Деметрия и Алмирос

† Никодим от Касандрия

† Ефрем от Хидра, Спецес и Егина

† Теолози от Серес и Нигрита

† Макарий от Сидирокастрон

† Антим от Александруполис

† Варнава Неаполски и Ставруполски

† Хризостом от Месения

† Атинагор от Илион, Ахарнон и Петруполи

† Йоанис от Лагкада, Литис и Рентинис

† Гавраил от Нова Йония и Филаделфия

† Хризостом от Никопол и Превеза

† Теоклит от Йерисос, Света гора и Ардамери

Делегация на Полската църква

† Симон от Лодз и Познан

† Абел от Люблин и Хелм

† Яков от Бялисток и Гданск

† Георги от Семятиче

† Паисий Горлицки

Делегация на Албанската църква

† Йоанна от Корица

† Деметрий от Аргирокастрон

† Никола от Аполония и Фиер

† Андон от Елбасан

† Натанаил от Амантия

† Асти от Билис

Делегация на Църквата на Чехия и Словакия

† Михал от Прага

† Исая от Шумперк

Снимка: логото на Съвета

Бележка относно Светия и Велик Събор на Православната Църква: Предвид трудната политическа ситуация в Близкия изток, Синаксисът на Предстоятелите от януари 2016 г. реши да не свиква Събора в Константинопол и накрая реши да свика Светия и Велик Събор на Православна академия на Крит от 18 до 27 юни 2016 г. Откриването на събора се състоя след Божествената литургия на празника Петдесетница, а закриването – в Неделя на всички светии по православния календар. Синаксисът на Предстоятелите от януари 2016 г. одобри съответните текстове като шест точки от дневния ред на Събора: Мисията на Православната църква в съвременния свят; Православната диаспора; Автономия и начин на нейното провъзгласяване; Тайнството на брака и неговите пречки; Значението на поста и неговото спазване днес; Отношенията на православната църква с останалия християнски свят.