От св. Василий Велики
Морално правило 80
Глава 22
Какво е характерно за християнина? Вяра, която действа чрез любов (Гал. 5:6).
Какво е присъщо на вярата? Безпристрастна увереност в истинността на Божиите вдъхновени думи, която не се разклаща нито от мисъл, произтичаща от естествена необходимост, нито от привидно благочестие.
Какво е характерно за вярващите? Да живееш в тази увереност чрез силата на казаното, без да смееш да премахваш или добавяш нещо. Защото ако „всичко, което не е от вяра, е грях“ (Рим. 14:23), според казаното от апостола „и вярата е от слушане, а слушането от Божието слово“ (Рим. 10:17), тогава всичко извън вдъхновените Писания, което не е от вяра, е грях.
Какво е характерно за Божията любов? Спазвайки Неговите заповеди, докато търсим Неговата слава.
Какво е характерно за любовта към ближния? Не да търси своето, а това, което е от духовна и физическа полза за любимия човек.
Какво е характерно за християнина? Да бъдеш новороден чрез кръщението с вода и Духа.
Какво е характерно за роденото във водата? Че, както Христос умря за греха веднъж завинаги, така че да бъде мъртъв и неподатлив на всяко престъпление, според написаното: „всички, които се кръстихме в Христос Исус, ние се кръстихме в Неговата смърт; и така ние бяхме погребани с Него чрез кръщението в смъртта, знаейки това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, така че грешното тяло да бъде унищожено, така че да не бъдем вече роби на греха” (Рим. 6:3- 4а, 6).
Какво е характерно за това да си роден от Духа? Да стане според мярката, която му е дадена, какъвто е роден, според писаното „роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6).
Какво е характерно за родените отгоре? Да съблече стария човек с неговите дела и копнежи и да облече новия човек, който е обновен в знанието, по образа на своя Създател (вж. Кол. 3:9-10), според казаното: „ всички, които се кръстихте в Христа, в Тебе се облякоха в Христа” (Гал. 3:27).
Какво е характерно за християнина? Очистване от всяка плътска и духовна нечистота чрез кръвта на Христос и извършване на свети дела със страх Божий и с любов към Христос (вж. 2 Кор. 7:1), и без петно или порок или нещо подобно, но да бъде свят и непорочен (Еф. 5:27), и по този начин да яде тялото Христово и да пие кръвта, „защото всеки, който яде и пие недостойно, яде и пие осъждане” (1 Кор. 11:29).
Какво е характерно за онези, които ядат хляба и пият чашата Господна? Постоянното съхраняване на спомена за Този, Който за нас умря и възкръсна.
Какво е характерно за тези, които съхраняват тази памет? Че живеят не за себе си, а за Онзи, който умря и възкръсна за тях (2 Кор. 5:15).
Какво е характерно за християнина? Да надмине по правда във всичко книжниците и фарисеите (Мат. 5:20), според мярката на учението Господне според Евангелието.
Какво е характерно за християнина? Обичайте се един друг, както Христос ни възлюби (Еф. 5:2).
Какво е характерно за християнина? Винаги да вижда Господ пред себе си (Пс. 15:8).
Какво е характерно за християнина? Да бъдеш буден всеки ден и час и винаги готов в най-голямото съвършенство да угодиш на Бога, знаейки, че Господ ще дойде в час, който не очаква (вж. Лука 12:40).
Забележка: Нравствените правила (Regulae morales; Ἀρχή τῶν ἠθικῶν) са съчинение на св. Василий Велики, в което той изпълнява според силите си обещанието си, дадено на подвижниците в района на Понт: да събере на едно място забраните и задължения, разпръснати тук и там в Новия завет за този, който живее според Божиите заповеди. Това са духовни наставления, които до известна степен приличат на удобен справочник към новозаветните текстове. Те съдържат осемдесет правила, като всяко правило е разделено на различен брой глави.
Последното правило 80 съдържа двадесет и две глави, разглеждащи най-общо какви трябва да бъдат християните, както и тези, на които е поверено проповядването на Евангелието.
Това правило завършва с глава 22, която обаче е различна от останалите. Може би трябва да се разглежда като епилог на всички Морални правила. Разбира се, и в него светецът остава верен на себе си, изпълвайки го с цитати и алюзии към библейски текстове, но в същото време при четенето му остава усещането за едно постоянно извисяване, в което всеки отговор води до следващият въпрос.
Източник: Patrologia Graeca 31, 868C-869C.
