Европейският съд по правата на човека реши да не приеме искането за консултативно становище, подадено от Комитета по биоетика на Съвета на Европа (DH-BIO) съгласно член 29 от Конвенция за правата на човека и биомедицината („Конвенцията от Овиедо“). В решение е окончателен. DH-BIO поиска от Европейския съд по правата на човека да даде консултативно становище по два въпроса относно защитата на правата на човека и достойнството на лицата с психични разстройства в условията на принудително настаняване и/или лечение. Съдът отхвърли искането, тъй като, въпреки че потвърди като цяло своята юрисдикция да дава консултативни становища съгласно член 29 от Конвенцията от Овиедо, повдигнатите въпроси не попадат в компетентността на Съда.
Това беше първият път, когато Европейският съд получи искане за консултативно становище съгласно член 29 от Конвенцията от Овиедо. Такива искания не трябва да се бъркат с искания за консултативно становище съгласно Протокол № 16, който позволява на висшите съдилища и трибунали, както е посочено от държавите-членки, които са го ратифицирали, да изискват консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, определени в Европейската конвенция за правата на човека или нейните протоколи.
История
Искането за консултативно становище е внесено на 3 декември 2019 г.
Въпросите, поставени от Комитета по биоетика, имаха за цел да получат яснота по някои аспекти на правното тълкуване на член 7 от Конвенцията от Овиедо, с оглед предоставяне на насоки за текущата и бъдещата си работа в тази област. Въпросите бяха както следва:
(1) В светлината на целта на Конвенцията от Овиедо „да гарантира на всеки, без дискриминация, зачитане на тяхната неприкосновеност“ (член 1 от Конвенцията от Овиедо), кои „условия за защита“, посочени в член 7 от Конвенцията от Овиедо, държавата-членка трябва да регулира, за да изпълни минималните изисквания за закрила?
(2) При лечение на психично разстройство да се извършва без съгласието на лицето и с цел защита на другите от сериозна вреда (което не е обхванато от член 7, но попада в обхвата на член 26 (1) от Конвенцията от Овиедо), трябва ли да се прилагат същите защитни условия като тези, посочени във въпрос 1?
През юни 2020 г. договарящите се страни по Европейската конвенция за правата на човека („Европейската конвенция“) бяха поканени да разгледат въпроса за юрисдикцията на Съда, да дадат своите коментари по искането на DH-BIO и да предоставят информация относно съответните вътрешното право и практика. Следните организации на гражданското общество получиха разрешение да се намесят в производството: валидност; на Международен алианс на хората с увреждания- Европейски форум на хората с увреждания, Inclusion Europe, Аутизъм Европа намлява Mental Health Europe (съвместно); и на Център за човешки права на потребителите и преживелите психиатрия.
Искането за тълкуване беше разгледано от Голямата камара.
Решение на Съда
Съдът признава, че е компетентен да дава консултативни становища съгласно член 29 от Конвенцията от Овиедо, и определя естеството, обхвата и границите на тази юрисдикция. Член 29 от Конвенцията от Овиедо предвижда, че Съдът може да дава консултативни становища по „правни въпроси“, които се отнасят до „тълкуването“ на „настоящата конвенция“. Тази терминология може ясно да се проследи до 1995 г., когато Съдът подкрепи идеята за поемане на тълкувателна функция, черпейки от формулировката на сегашния член 47 § 1 от Европейската конвенция. Тъй като използването на прилагателното „законен“ в този член обозначава намерението да се изключи всякаква юрисдикция от страна на Съда по въпроси на политиката и всякакви въпроси, които надхвърлят простото тълкуване на текста, искане по член 29 трябва да бъде предмет на подобен следователно всички поставени въпроси трябва да бъдат от „правен” характер.
Тази процедура включва тълкуване на договори, като се прилагат методите, посочени в членове 31-33 от Виенската конвенция. Докато Съдът третира Конвенцията като жив инструмент за да се тълкува в светлината на днешните условия, той счита, че няма подобна основа в член 29 за възприемане на същия подход към Конвенцията от Овиедо. В сравнение с Европейската конвенция, Конвенцията от Овиедо е моделирана като рамков инструмент/договор, определящ най-важните човешки права и принципи в областта на биомедицината, които трябва да бъдат доразвити по отношение на специфични области чрез протоколи.
По-специално, докато съответните разпоредби на Конвенцията не изключват предоставянето на съдебна функция на Съда във връзка с други договори за правата на човека, сключени в рамките на Съвета на Европа, това е предмет на уговорката, че неговата юрисдикция съгласно неговият учредителен инструмент остава незасегнат. Той не може да изпълнява процедурата, предвидена в член 29 от Конвенцията от Овиедо, по начин, несъвместим с целта на член 47 § 2 от Конвенцията, която е да запази основната си съдебна функция като международен съд, раздаващ правосъдие съгласно Конвенцията.
В коментарите, получени от правителствата, някои смятат, че Съдът не е компетентен да отговори на въпросите по силата на член 47 § 2 от Европейската конвенция. Някои дадоха различни предложения за това какви „условия за защита“ трябва да бъдат регулирани от държавите, страни по Конвенцията от Овиедо. Повечето от тях посочиха, че тяхното вътрешно законодателство предвижда принудителни интервенции по отношение на лица, страдащи от психично разстройство, когато това е необходимо, за да се предпазят другите от сериозни наранявания. Като цяло подобни интервенции се уреждат от същите разпоредби и са обект на същите защитни условия като интервенциите, насочени към защита на засегнатите лица от причиняване на вреда на самите тях. Опитът да се разграничат двете основания за неволна намеса беше много труден, като се има предвид, че много патологии представляват риск както за засегнатото лице, така и за трети страни.
Общата тема на трите приноса, получени от встъпилите организации, беше, че членове 7 и 26 от Конвенцията от Овиедо не са съвместими с Конвенция за правата на хората с увреждания (CRPD). Идеята за налагане на лечение без съгласие е в противоречие с CRPD. Подобна практика противоречи на принципите на достойнство, недискриминация и свободата и сигурността на личността и нарушава редица разпоредби на CRPD, по-специално член 14 от този инструмент. Всички страни по Конвенцията от Овиедо са ратифицирали CRPD, както и всички до една от 47-те договарящи се държави по Европейската конвенция. Съдът трябва да се стреми към хармонично тълкуване между съответните разпоредби на Европейската конвенция, Конвенцията от Овиедо и CRPD.
По мнение на Съда обаче „условията за защита“, които държавите-членки „трябва да регулират, за да изпълнят минималните изисквания за защита“ съгласно член 7 от Конвенцията от Овиедо, не могат да бъдат допълнително уточнени чрез абстрактно съдебно тълкуване. Беше ясно, че тази разпоредба отразява преднамерения избор да се остави известна свобода на държавите-страни да определят по-подробно защитните условия, приложими в тяхното вътрешно законодателство в този контекст. Що се отнася до предложението да се основава на съответните принципи на Конвенцията, Съдът повтори, че неговата съвещателна юрисдикция съгласно Конвенцията от Овиедо трябва да действа в хармония с и да запази своята юрисдикция съгласно Европейската конвенция, преди всичко с основната си съдебна функция като международен съд, администриращ справедливост. Следователно той не трябва да тълкува в този контекст никакви материалноправни разпоредби или юриспруденционни принципи на Конвенцията. Въпреки че становищата на Съда по член 29 са препоръчителни и следователно необвързващи, отговорът все пак ще бъде авторитетен и ще се съсредоточи поне толкова върху самата Европейска конвенция, колкото и върху Конвенцията от Овиедо и рискува да възпрепятства неговата първостепенна спорна юрисдикция.
Въпреки това Съдът посочи, че въпреки отличителния характер на Конвенцията от Овиедо, изискванията за държавите по нейния член 7 на практика съответстват на тези по Европейската конвенция, тъй като в момента всички държави, които са ратифицирали първата, също са обвързани от последното. Съответно, гаранциите във вътрешното право, които отговарят на „условията за защита“ на член 7 от Конвенцията от Овиедо, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на Европейската конвенция, разработени от Съда чрез неговата обширна съдебна практика във връзка с лечение на психично разстройство. Освен това тази съдебна практика се характеризира с динамичния подход на Съда към тълкуването на Конвенцията, който се ръководи и от развиващите се национални и международни правни и медицински стандарти. Следователно компетентните национални органи трябва да гарантират, че националното законодателство е и остава напълно съвместимо със съответните стандарти съгласно Европейската конвенция, включително тези, които налагат положителни задължения на държавите да гарантират ефективно упражняване на основните права.
Поради тези причини, нито установяването на минималните изисквания за „регулация“ съгласно член 7 от Конвенцията от Овиедо, нито „постигането на яснота“ по отношение на тези изисквания въз основа на решенията и решенията на Съда относно принудителни интервенции по отношение на лица с психично разстройство биха могли да бъде предмет на консултативно становище, поискано съгласно член 29 от този инструмент. Следователно въпрос 1 не е от компетентността на съда. Що се отнася до въпрос 2, който следва от първия и е тясно свързан с него, Съдът също така счита, че не е в неговата компетентност да отговори на него.
