- Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) е широко признат като важен и ефективен международен договор за защита на правата на човека. Той изигра важна роля в развитието и повишаването на осведомеността относно правата на човека в Европа. И има значително влияние върху законотворчеството в повечето европейски страни. Трудно е да се надценява значението му. Европа в много аспекти се превърна в по-добро място за живеене през последния половин век и ЕКПЧ изигра важна роля за постигането на това.
Правата на човека бяха разглеждани като основен инструмент от водещите сили след Втората световна война за предотвратяване на най-сериозните нарушения на правата на човека, настъпили по време на войната, да се повторят.
Изготвянето на първите инструменти за правата на човека, в Всеобща декларация за правата на човека, а впоследствие и Международният пакт за правата на човека, беше иницииран в сферата на Организацията на обединените нации малко след края на Втората световна война. Той обаче напредва бавно, отчасти поради различните гледни точки за това какви права на човека са или могат да бъдат договорени. Това може да е допринесъл силно за това, че беше решено да се продължи напред в дневния ред за правата на човека за Европа със и на Конгреса на Европа, проведен през май 1948 г.
На конгреса беше издадена декларация и ангажимент за създаване на Европейска конвенция. Вторият и третият член на обещанието гласи: „Ние желаем Харта на Човешки права гарантиране на свободата на мисълта, събранията и изразяването, както и правото на формиране на политическа опозиция. Желаем Съд на Европейските общности с адекватни санкции за прилагането на тази Харта."
През лятото на 1949 г. повече от 100 парламентаристи от тогавашните дванадесет държави-членки на Съвета на Европа се срещнаха в Страсбург за първото по рода си заседание на Консултативната асамблея на Съвета (асамблеята на парламентаристите, която днес е известна като Парламентарна асамблея). Те се срещнаха, за да изготвят „харта на правата на човека“ и второ, за да създадат съд, който да я прилага.
След продължителни дебати, Асамблеята изпрати окончателното си предложение до органа за вземане на решения на Съвета – Комитета на министрите. Министрите свикаха група от експерти за преглед и финализиране на самата конвенция.
Европейската конвенция беше обсъдена и нейният окончателен текст беше формулиран от тази експертна група, която отчасти се състоеше от дипломати от министерствата на страните-членки. Те се стремяха да включат традиционен подход за граждански свободи за осигуряване на „ефективна политическа демокрация” от традициите в Обединеното кралство, Франция и други държави-членки на новосформирания Съвет на Европа.
Европейската конвенция за правата на човека беше открита за подписване на 4 ноември 1950 г. в Рим и влезе в сила на 3 септември 1953 г.
