„Вярвам в един Бог Отец, Всемогъщият,
Създател на небето и земята,
на всичко видимо и невидимо"
(Символ на вярата)
Под думата невидим в първия член на Символа на вярата трябва да разбираме невидимия или духовен свят, към който принадлежат ангелите.
Ангелите са духове, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувства. Те са служебни духове (Евреи 1:14), които са по-съвършени от човека по ум, сила и сила, но все пак са ограничени.
Думата ангел е гръцка и означава пратеник. Безплътните духове се наричат така, защото Бог ги изпраща да информират хората за Неговата воля. Например архангел Гавриил е изпратен от Бога при Света Дева Мария, за да й съобщи, че ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35).
Божественото Откровение показва, че броят на ангелите е твърде голям. Така в едно от виденията си пророк Даниил отбелязва:
„Бяха поставени престоли и Старият по дни седна... хиляди хиляди Му служеха и десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него; съдиите седнаха и книгите се разтвориха” (Дан. 7:9-10)
При залавянето на Исус Христос, когато един от учениците Му извади нож, за да Го защити, Той му каза:
„Върни ножа си на мястото му… или мислиш, че сега не мога да помоля Моя Отец и Той ще ми даде повече от дванадесет легиона ангели?“ (Мат. 26:52-53).
Ангели пазители
Според учението на православната църква всеки човек има свой ангел-хранител (Ангел-хранител), който невидимо пребъдва с него от люлката до гроба, помага му в доброто и го пази от злото. Можем да се уверим в тази истина от думите на самия Исус Христос:
„Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Небесен Отец” (Мат. 18:10).
„Внимавайте да не презирате нито един от тези малките; защото ви казвам, че на небесата техните ангели винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата” (KJV Мат 18:10).
„Вижте, не презирайте нито един от тези малките; защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на моя небесен Отец” (Мат. 18:10)
По малко първо трябва да разбираме децата, а след това и всички истински християни, които в своята кротост и смирение приличат на деца. Това, че ангелите винаги гледат лицето на небесния Отец, означава, че те са особено близки до Бога и тяхната близост се определя от тяхната морална чистота.
Очевидно вярващите в ранната християнска църква също са вярвали в реалното съществуване на ангела пазител. След като Ангел Господен предаде св. ап. Петър от затвора, той отиде в дома на Йоан Марко и майка му, „където мнозина бяха събрани и се молеха“.
„Когато Петър чукна врага по пътя, една прислужница на име Рода отиде да слуша. И като разпозна гласа на Петър, тя не отвори вратата от радост, но изтича и извика, че Петър стои на вратата. И те й казаха: ти си луда! Но тя твърдеше, че е така. И казаха: това е неговият ангел. В това време Петър продължаваше да чука. И като отвориха, видяха го и се смаяха” (Деяния 12:13-15).
Това, че са използвали притежателното местоимение „негов” със сигурност показва тяхната вяра, че Свети Петър е имал свой личен ангел.
Снимка: Икона на Синаксиса на ангелите (Е. Цанес, 1666 г.)
