„Бог е любов“ (1 Йоан 4:8)
Като скрит. Виждате ли и запазвате всичко? Как, не се виждаме. Виждаш ли ни всички? Но Ти, Боже мой, не познаваш всички, които виждаш, но като обичаш познаваш само онези, които Те обичат, и само на тях се показваш. Да бъдеш Слънцето, скрито за всяка смъртна природа. Ти се издигаш в Твоите слуги, ние виждаме, че са те, и те се издигат в Теб, които преди бяха помрачени: блудници, прелюбодейци, развратници, грешници, бирници. Чрез покаянието те стават синове на Твоята Божествена Светлина. В края на краищата Светлината, разбира се, ражда светлина, следователно и те стават светлина, деца Божии, както е писано (Пс. 81, 6), и богове по благодат, тези, които се отказват от суетния и измамен свят, мразят своите родители и братя без омраза, считайки себе си за скитници и странници в живота; тези, които ще се лишат от богатства и притежания, като напълно отхвърлят пристрастяването към тях; онези, които заради небесната слава от душата си се гнусят от празна слава и човешки похвали; онези, които отсякоха волята си и станаха за пастирите като че ли безобидни овце; тези, които са станали мъртви по тяло за всяко зло дело, трудейки се да се потят върху култивирането на добродетели и са ръководени в живота само от волята на кормчията, умират чрез послушание и възкръсват отново; онези, които благодарение на страха от Бога и паметта на смъртта, проливат сълзи през целия ден и нощ и умно падат в нозете на Господа, молейки за милост и прошка на греховете. Такива чрез всяко добро дело достигат до добро състояние и, подобно на тези, които всеки ден плачат и чукат усърдно, привличат към себе си милост. С чести молитви, неизказани въздишки и потоци от сълзи те очистват душата и, виждайки нейното пречистване, възприемат огъня на любовта и огъня на желанието да я видят напълно пречистена. Но тъй като е невъзможно да намерят края на света, пречистването им е безкрайно. Защото колкото и аз, жалкият, да се очиствам и просветлявам, колкото и да виждам Святия Дух да ме очиства, винаги ще ми се струва, че това е само началото на очистването и прозрението, защото в безграничната дълбочина и в безмерната височина кой ще намери средата или края? Знам, че има много Светлина, но не знам колко. Желаейки още и още, постоянно въздишам, че ми е дадено малко (макар да ми се струва много) в сравнение с това, което, както предполагам, е далеч от мен, което копнея, когато видя и си помисля, че нищо не правя нямам, защото изобщо не усещам даденото ми богатство, въпреки че виждам слънцето, не го смятам за такова. По какъв начин? – слушайте и вярвайте. Това, което виждам, е Слънцето, което е неизразимо приятно за сетивата; Тя тегли душата към неизразимата и божествена Любов. Душата, виждайки Го, се възпламенява и пламва от любов, желаейки напълно да има в себе си това, което е, но не може и затова се натъжава и вече не смята за добре да Го вижда и чувства. Когато Този, когото виждам и не мога да бъда задържан от никого, като наистина непревземаем, благоволи да се смили над моята разкаяна и смирена душа, тогава като ми се яви, сияещ пред лицето ми, Той става същият светещ в мен, изпълвайки ме напълно, смирен, с цялата радост, всяко желание и божествена сладост. Това е внезапна трансформация и прекрасна промяна, а това, което се случва в мен, е неизразимо с думи. В края на краищата, ако някой види, че това слънце, видимо за всички, слиза в сърцето му и всичко се настанява в него, и също ще свети, няма ли да умре от чудо и да онемее, и няма ли всички, които виждат това? Но ако някой види Твореца на слънцето, като светило, да свети в себе си, да действа и да говори, как няма да се учуди и да потрепери от такова видение? Как може да не обича своя Дарител на живота? Хората обичат хора като себе си, когато им изглеждат малко по-добри от другите; Създателят на всичко, единственият безсмъртен и всемогъщ, който, като Го види, няма да обича? Ако мнозина, вярвайки чрез слушане, Го възлюбиха и светиите дори умряха за Него, и въпреки това са живи, то онези, които участват във виденията за Него и Светлината, познати от Него и Го познаващи, как няма да Го обичат ? Кажи ми как заради Него няма да плачат непрестанно? Как няма да презрат света и това, което е в света? Как няма да се отрекат от всяка почит и слава онези, които, като се издигнаха над всяка слава и земна чест и възлюбиха Господа, намериха Онзи, Който е отвъд земята и всичко видимо, Този, Който създаде всичко видимо и невидимо, и получи безсмъртна Слава, имайки в Без липса ли е всяко добро нещо? Също така, всяко опрощение на греховете и всяко желание за вечни благословения и божествени неща, като някакво богатство, те черпеха от същия вечно жив източник, който ни дава, Господи, и всички онези, които Те търсят и страстно обичат, така че ние също и със светиите Твоите вечни благословии се радват завинаги.
Кой може, Учителю, да разкаже за Теб?
Тези, които не Те познават, са измамени, не знаят нищо;
Тези, които са познали чрез вяра Твоята божественост
Те са обладани от голям страх и ужасени от трепет,
Не знаейки какво да им кажа за Теб, защото Ти си отвъд ума,
И всичко при Тебе е неизчерпаемо от мисълта и непонятно:
Дела и Твоята слава, и Твоето знание.
Ние знаем, че Ти си Бог и виждаме Твоята светлина,
Но какъв си и какъв си, никой не знае със сигурност.
Все пак имаме надежда, имаме вяра
И ние знаем любовта, която ти ни даде,
Безграничен, неизразим, в никакъв случай непонятен,
което е Светлина,
Светлината е непревземаема и прави всичко.
Понякога се нарича Твоята ръка, понякога окото,
Сега със свети устни, после със сила, после със слава,
Това е известно като най-красивото лице.
Той е незалязващото слънце за възвишените в познанието на Божественото,
Той е вечно светеща звезда за тях
които не съдържат нищо повече.
Това е обратното на тъгата, прогонва враждебността
И напълно унищожава сатанинската завист.
В началото Той омекотява и пречиствайки, пречиства,
Прогонва мислите и намалява движението.
Той тайно учи да бъдем смирени
И не позволява да се разпилява и залита.
От друга страна. Ясно се отделя от света
И те кара да забравиш всички тъжни неща в живота.
Той подхранва и утолява жаждата по различни начини,
И дава сила на тези, които работят добре.
Той отплаща раздразнението и тъгата на сърцето,
Абсолютно недопускане да се ядосвате или възмущавате.
Когато Той бяга, ранените от Него Го гонят.
И с голяма любов от сърце те Го търсят.
Когато Той се завърне, появи се и заблести с любов,
То насърчава онези, които гонят, да се отвърнат от Него и да се смирят.
И като се търси многократно, насърчава да се отдалечим от страха
Колко недостойно за такова добро, превъзхождащо всяко създание.
О, неизразим и непонятен Дар!
За какво ли не прави и какво ли не става!
Той е наслада и радост, кротост и мир,
Милостта е безгранична, бездната на човеколюбието.
Той се вижда невидимо, пасва не на място
И се съдържа в съзнанието ми неприкосновено и нематериално.
Имайки Го, аз не съзерцавам, но съзерцавам, докато Той си отиде,
Стремя се бързо да Го сграбча, но Той отлита.
Объркан и разпален, научавам се да питам
И Го търсете с плач и голямо смирение
И не си мислете, че свръхестественото е възможно
За моята сила или човешки усилия,
Но – за Божията доброта и безграничната милост.
Появява се за кратко и се укрива. Той
Една по една той изгонва страстите от сърцето.
Защото човек не може да победи страстта,
Ако Той не дойде на помощ;
И отново, не всичко веднага изгонва,
Защото е невъзможно да се възприеме целият Дух наведнъж
Човек на душата и да стане безстрастен.
Но когато направи всичко възможно:
Непридобиване, безпристрастност, отстраняване от собственото,
Отрязване на волята и отказ от света,
Търпение на изкушенията, молитва и плач,
Бедност и смирение, доколкото има сили,
Тогава за кратко време, така да се каже, най-фината и най-малката Светлина,
Изненадващо обкръжавайки ума му, той ще го увлече в лудост,
Но, за да не умре, скоро ще го напусне
С толкова голяма скорост, без значение какво мислите,
Невъзможно е за този, който вижда, да запомни красотата на Светлината,
Да не би той като дете да вкуси храната на съвършените хора
И веднага той не беше разтворен или наранен от повръщането й.
И така, оттогава Светлината ръководи, укрепва и наставлява;
Когато имаме нужда от Него
Той се появява и бяга;
Не когато пожелаем, защото това е дело на съвършените,
Но когато сме в затруднение и сме напълно безсилни,
Той идва на помощ, издигайки се отдалеч,
И ме кара да се чувствам в сърцето си
Поразен, задъхан, искам да Го прегърна.
Но наоколо е нощ. С празни и жалки ръце,
Забравил всичко, седя и плача
Без да се надявам друг път да Го видя по същия начин.
Когато, след като плача достатъчно, искам да спра,
Тогава Той, идвайки, мистериозно докосва короната ми,
Избухнах в сълзи, без да знам кой е;
И тогава Той осветява ума ми с най-сладката Светлина.
Кога ще разбера. Кой е. Той веднага лети
Оставяйки в мен огъня на божествената любов към Себе Си,
Което не ви позволява да се смеете или да гледате хората,
Нито приемайте желанието за всичко видяно.
Малко по малко, чрез търпение, пламва и набъбва,
Превръщайки се в голям пламък, достигащ до Небето.
Утолява се от почивка и развлечения с домакинска работа,
Защото в началото също има грижа за светските неща;
Връща мълчанието и омразата към цялата слава
Скитайки се по земята и тъпчейки се като тор,
Защото в това Той се наслаждава и след това се радва да присъства,
Като преподава това всемогъщо смирение.
Така че, когато го разбера и стана смирен,
Тогава Той е неразделен от мен:
Говори ми, просветлява ме,
Гледа ме и аз гледам Него.
Той е в сърцето ми и е в Рая.
Той ми обяснява Писанията и увеличава знанията ми,
Той ме учи на мистерии, които не мога да изрека.
Той показва как ме взе от света,
И той ми заповядва да бъда милостив към всички, които са в света.
Значи стените ме държат и тялото ме държи
Но аз наистина, без съмнение, съм извън тях.
Не усещам звуци и не чувам гласове.
Не се страхувам от смъртта, защото и нея съм надминал.
Не знам какво е мъка, въпреки че всеки ме натъжава.
Горчиви са ми удоволствията, всички страсти бягат от мен
И аз постоянно виждам Светлината нощ и ден,
Денят е нощ за мен и нощта е ден.
Дори не искам да спя, защото това е загуба за мен.
Когато ме заобикалят всякакви неприятности
И, изглежда, те ще бъдат низвергнати и ще ме победят;
Тогава аз внезапно се озовах със Светлината отвъд всичко
Радостни и тъжни, и светски удоволствия,
Наслаждавам се на неизразима и божествена радост,
Радвам се на Неговата красота, често Го прегръщам,
Целувам и се покланям с голяма благодарност
На тези, които ми дадоха възможност да видя това, което желая,
И вземете участие в неизразимата Светлина и станете светлина,
И дарбата му да се присъедини от тук,
И придобийте Дарителя на всички благословии,
И да не бъдем лишени от духовни дарби.
Кой ме привлече и насочи към тези благословии?
Кой ме извади от дълбините на светската заблуда?
Който ме раздели от баща ми и братя, приятели
А роднини, удоволствия и радости на света?
Който ми показа пътя на покаянието и плача,
С което намерих ден без край?
Това беше ангел, а не човек, * Но такъв човек,
Който се смее на света и тъпче змея,
от чието присъствие треперят демоните.
Както ти казвам, братко, какво видях в Египет,
За знаменията и чудесата, които извърши?
Засега ще ти кажа едно, защото не мога да ти кажа всичко.
Той слезе и ме намери роб и странник в Египет.
Ела тук, дете мое, каза той, аз ще те заведа при Бога.
И от голямо недоверие му отговорих:
Какъв знак ще ми покажеш, за да ме увериш
Че ти сам можеш да ме освободиш от Египет
И откраднете от ръцете на ласкателния фараон,
Така че, следвайки те, да не съм в още по-голяма опасност?
Запалете, каза той, голям огън, за да мога да вляза в средата,
И ако не остана неопарен, тогава не ме последвайте.
Тези думи ме поразиха. Направих каквото ми беше наредено.
Запалил се пламък, а самият той застанал в средата.
Жив и здрав покани и мен.
Страхувам се, сър, казах, защото съм грешник.
Излизайки от огъня, той се приближи до мен и ме целуна.
Защо се страхуваш, каза ми той, защо си плах и трепериш?
Голямо и страшно ли е това чудо? - ще видите повече от това.
Ужасен съм, сър, казах аз, и не смея да се доближа до вас,
Не искайки да бъдеш по-смел от огъня,
Защото виждам, че ти си човек над човека,
И не смея да те погледна, от когото огънят се срамува.
Той ме придърпа по-близо и ме прегърна
И отново ме целуна със свята целувка,
Самият той ухае целия аромат на безсмъртието.
След това повярвах и го последвах с любов,
Искайки да станеш роб само на него.
Фараонът ме държеше във властта си. и неговите ужасни помощници
Принуди ме да се грижа за тухли и слама
Аз сам не можах да избягам, защото нямах оръжие.
Моисей ** помоли Бог да помогне
Христос поразява Египет с десетократни язви.
Но фараонът не се подчини и не ме пусна.
Бащата се моли, а Бог го слуша и казва на слугата Си да хване ръката ми,
Обещавайки си да тръгне с нас;
За да ме избави от фараона и от бедствията на Египет.
Той вложи дързост в сърцето ми
И ми даде куража да не се страхувам от фараона.
Така направи и Божият слуга:
Хващайки ръката ми, той вървеше пред мен
И така започнахме да пътуваме.
Дай ми. Господи, чрез молитвите на баща ми, разбиране
И една дума за чудните дела на Твоята ръка,
което Ти направи за мен, изгубения и блудния,
С ръката на Твоя слуга, който ме изведе от Египет.
След като научи за моето заминаване, царят на Египет
Той ме пренебрегна като един и не излезе сам.
Но той изпрати роби, подвластни му.
Те се затичаха и ме настигнаха в пределите на Египет,
Но всички се върнаха без нищо и съкрушени:
Счупиха мечовете си, разклатиха стрелите си,
Ръцете им са отслабени, действат срещу нас,
И бяхме напълно невредими.
Огнен стълб гореше пред нас и облак беше над нас;
И сами минахме в чужда страна
Сред разбойниците, сред великите народи и царе.
Когато царят също научи за поражението на своя народ,
Тогава той изпадна в ярост, смятайки това за голямо безчестие
Да бъдеш малтретиран и победен от един човек.
Впрегна колесниците си, вдигна хората
И се подгони с големи хвалби.
Когато дойде, намери ме сам да лежа от умора;
Моисей беше буден и говореше с Бог.
Той заповяда да ме вържат ръцете и краката,
И като ме държаха в ума, те се опитаха да плетат;
Аз, легнал, се смеех и въоръжен с молитва
И с кръстния знак ги отрази всички.
Без да смееш да ме докоснеш или да се доближиш до мен,
Те, застанали някъде надалеч, мислеха да ме уплашат:
Държейки огън в ръцете си, те ме заплашиха да ме изгорят
Те надигнаха силен вик и вдигнаха шум.
За да не се хвалят, че са направили нещо велико,
Те видяха, че и аз станах светлина, чрез молитвите на моя баща,
И засрамени, изведнъж си тръгнаха всички заедно.
Моисей излезе от Бога и като ме намери смел,
Щастлив и треперещ от това чудотворство,
Попита какво се е случило? Казах му всичко това:
Че имало фараон, царят на Египет;
Идва сега с безброй хора,
Не можа да ме върже; искаше да ме изгори
И всички, които дойдоха с него, се превърнаха в пламък,
Изпуска огън от устата си срещу мен;
Но тъй като видяха, че станах светлина, чрез вашите молитви,
Тогава всичко се превърна в тъмнина; и сега съм сам.
Виж, Моисей ми отговори, не бъди самонадеян,
Не гледайте на очевидното, особено се страхувайте от тайното.
побързайте! да се възползваме от бягството, както Бог заповядва;
И Христос ще победи египтяните вместо нас.
Елате, господине, казах, няма да се отделя от вас.
Няма да престъпя Твоите заповеди, но ще пазя всичко. амин
* Тук св. Симеон говори за своя духовен отец, Симеон Студит, или Преп.
** Тоест духовният отец на св. Симеон, за който стана дума по-горе.—Бел.
Източник: Свети Симеон Нови Богослов (59, 157-164). – Химн 37. Поучаване с богословие за действията на Светата Любов, тоест самата Светлина на Светия Дух.
Снимка Игор Старков:
