С времето броят на руските кореспонденти на Балканския театър нараства. Към 5 юли 1877 г. техният състав е следният [14]:
Таблица 1.
Периодично издание / Кореспондент
„Биржевые ведомости” – Н. В. Максимов
„Световна илюстрация” – Н. Н. Каразин; HP Федоров
„Глас” – П. П. Сокалски
“Московские ведомости” – Л. В. Шаховская; МФ Мец
“Нашият век” – Г. Стамболов; В. И. Немирович-Данченко
“Новое время” – А. А. Суворин; М. П. Федоров; В. П. Буренин; Н. Н. Каразин; П. П. Сокалски; АД Иванов; NN Россоловски; В. И. Немирович-Данченко
“Одесски вестник” – П. П. Сокалски
„Държавен вестник“ – В. В. Крестовски
„Руски мир“ – Е. К. Рап
„Санкт-Петербургские ведомости“ – М. П. Федоров; Х. В. Максимов; А. Теохаров
“Северный вестник” – DK Gears
„Тифлисский вестник” – Н.Я. Николадзе
“Sankt-Peterburger Zeitung” – Н. В. Максимов
Трябва да се отбележи, че по време на войната В. И. Немирович-Данченко премина към "Ново време" и започна да изпраща кореспонденцията си в този вестник. В щаба на Действащата армия, освен В. В. Крестовски, в качеството му на официален кореспондент на „Държавен вестник“ са включени художникът Е. К. Макаров, както и известният майстор на бойните изкуства В. В. Верещагин. през юли 1877 г. броят на художниците се увеличава. П. Соколов, Буткевич, М. Малишев пристигат в Главния квартал, а П. О. Ковалевски – в отряда на великия княз Владимир Александрович. Известният художник VD Polenov. Заедно с руската армия той участва в битките, вижда подвига на войниците, страданията на българите и всичко това е запечатал както в живопис, така и в акварел („Позиция”, „Артилерия в планината”, „Български”). село” и др.). [15]
Най-пълният списък на кореспондентите, включили се в театъра на военните действия, е даден от Н. В. Максимов. [16] В него са изброени всички, чиито снимки са залепени в албума за кореспонденция. Както бе споменато по-горе, кореспондентите трябваше да носят по две снимки. Единият се оставяше в Полевия щаб, където се съхраняваше в специален албум, а вторият, с пропуска и печата, се носеше със себе си като лично удостоверение.
Таблица 2. Руски кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
„Държавен вестник“ – В. В. Крестовски
„Санкт-Петербургские ведомости“ – Модзолевски; Комаров
“Новое время” А. А. Суворин; М. П. Федоров; В. П. Буренин; Н. Н. Каразин; АД Иванов; NN Россоловски; В. И. Немирович-Данченко; Маслов
„Руски инвалид” – М. П. Федоров (художник); Сухотин (лейтенант от руската армия)
„Световна илюстрация” – М. П. Федоров (художник)
„Глас” – П. П. Сокалски
“Северный вестник” – ДК Гирс; Байков (подполковник от руската армия)
„Руски мир” – Е. К. Рап; Георгиевич
“Московские ведомости” Л. В. Шаховская; MF Metz; Иловайски (професор, бивш временен кореспондент)
“Русские ведомости” – А. Теохаров
„Биржевые ведомости” – Н. В. Максимов
Сред кореспондентите на „Ново време” Н. В. Максимов не споменава имената на Н. Н. Россоловски и П. П. Сокалски, въпреки че В. В. Крестовски ги приписва на това издание. ПП В началото на кампанията Сокалски беше кореспондент на в. “Голос”, но по-късно беше заменен от американците Мак Гахан и Стенли. Що се отнася до В. И. Немирович-Данченко, в началото на войната той е кореспондент на вестник „Наш век“, а след това започва да пише за „Новое время“. АД Иванов е бил и фотограф.
Що се отнася до чуждестранните кореспонденти, допуснати в началото на войната на театъра на военните действия, техният състав първоначално е малък, като правило, един или двама от големите европейски държави. Към 5 юли имаше следното представителство. [17]
Таблица 3
Държава / Периодично издание / Кореспондент
Австро-Унгария „News Wiener Tagblatt“ – Не е в списъка
Великобритания “Daily News” – Макгахан
Прусия „Militär Wochenblatt“ – капитан Даннгауер
Прусия „Kölnische Zeitung” – доктор Шнайдер
Северноамерикански Съединени щати „Ню Йорк Хералд“ – Макгахан
Франция „Фигаро“ – де Уестин
По правило като кореспонденти чуждестранните издания изпращат офицери от Генералните щабове, които в същото време се явяват като неофициални военни агенти с руските войски. Официални военни агенти също бяха прикрепени като кореспонденти, като например пруския майор фон Лигниц. Той изпраща писмата си до „Северногермански универсален вестник“.
Чуждестранните кореспонденти влязоха в театъра на военните действия по препоръки на руските посолства и високопоставени служители. В същото време чуждестранните вестници спешно се обръщат към дипломатическите мисии за допускане на техни кореспонденти. [18] Не всички желаещи получиха достъп до армията. Така на 28 април MA Gasenkampf е принуден да откаже двама кореспондента – немски и английски. Английският подполковник Хауърд Винсент пристигна, според свидетелството на MA Gasenkampf, с маса препоръчителни писма. Но княз В. А. Черкаски, началник на руската гражданска администрация в България, случайно се запознал с него и го препоръчал, изпратил го като потенциален британски шпионин. Това била причината великият княз да препоръча на англичанина да се откаже, което и било направено. [19]
В крайна сметка представителството на чуждестранните кореспонденти, според Н. В. Максимов, е следното. [20]
Таблица 4. Английски кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
“Daily News” – А. Форбс; Мак Гахан (американски)
“Times” – Грант Брекенбъри (полковник на активна служба в английската армия, който е бил в отпуск)
“Grafic” (илюстровано списание) – Villers (художник)
„Illustrated London News“ (илюстровано списание) – Гейл (художник)
“Стандарт” – Ф. Бойл
“The Skotsman” – DL Carrick (лекар, живеещ в Санкт Петербург); Роза
„Манчестър гардиън“ – Стенли (американец)
“Freemens” (ирландско списание) – Стенли (американски)
Mac Gahan също пише за руския вестник Golos, както и Stanley. Хавелок също принадлежи към корпуса на английските журналисти, но няма информация за кой вестник е работил в нито един от източниците, които обработихме.
Таблица 5. Американски кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
“Ню-Йорк Хералд” – Доканкоз
“Boston Jornal” – крал
Вестникът не уточнява Джексън
В. В. Крестовски, в качеството си на американски кореспондент, също споменава Millet, без да уточнява към кой вестник принадлежи последният. [21]
Таблица 6. Пруски кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
„Militär Wochenblatt“ – Danngauer
„Hambourger Nachrichten“ – Danngauer
“National Zeitung” – Danngauer
“Ausburger Allgemeine Zeitung” – фон Маре (или фон Маре)
„Üeber Land und Meer” – И. Шьонберг (художник)
„Поща“ – фон Браухич
„Neue Militäriche Blatt“ – фон Браухич
„Berliner Tagblatt“ – Бета
Таблица 7. Австрийски кореспонденти
Кореспондент на периодично издание
“Neues Wiener Tagblatt” – Lukesch
“Политик” (пражки вестник) – Райнщайн (пенсиониран лейтенант); Лахман
“Преса” – Лихтенщат
Таблица 8. Френски кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
“XX Siècle” – Бребан
“Национал” – Бребан
“Jornal d'Odessa” – Бребан
“Фигаро” – И. дьо Вестен
„Moniteur Universel“ – Д. де Лонле (или Лоне [22])
“Monde Illustré” – Д. дьо Лонле
“Estafette” – Белина
„Независимост на Белгия“ – Кон-Абрест
„Темпс“ – Ламонт
“Republique Française” – Гранет
„Ла Франс“ – Фарей
В. В. Крестовски също споменава Паньон сред френските кореспонденти, но без да уточнява на кой вестник е принадлежал. [23]
Таблица 9. Шведски кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
„Stockgolms Dagblad“ – Берлинг (лейтенант от шведския генерален щаб)
Таблица 10. Италиански кореспонденти
Периодично издание / Кореспондент
“Мнение” – М.-А. Кучешки зъби
“Pungolo di Napoli” – М.-А. Кучешки зъби
“Gazetta Piemontaise” – M.-A. Кучешки зъби
“Courier du soir de Milan” – M.-A. Кучешки зъби
„Фанфула“ – Маркоти
“Roma di Napoli” – Лазаро (художник)
„Италианска илюстрация на Милано“ – Лазаро
Румъния беше представена от личния художник на принца Карл Сатмари и княжеския фотограф Дюшен. [24]
Испанският художник Хосе Луис Пелисер от Мадрид пристигна в руската армия от испанското илюстровано списание „La Ilustración Española y Americana”. [25]
Кореспондентите на „Дейли Телеграф“ и повечето виенски вестници не бяха приети в армията, тъй като представляваха враждебни издания. Поради този факт те живееха в Букурещ, използваха информация от втора ръка, включително от колеги по професия, а понякога и „от собствени заключения“.
Освен това Погенпол е изпратен на театъра на военните действия като представител на телеграфните агенции Agence Havas, Reiter, Wolf и Vienne. [26]
Войната 1877-1878 г. става дата на раждане на руската военна кореспонденция. Тук бяха направени първите стъпки (и трябва да се отбележи – успешни) в работата на военните с кореспондентите: подкупване, дозиране на информацията, поверена на кореспондентите. Въпреки че нямаше пряка цензура, за да се получи информация, човек трябваше да бъде директно на фронта, тъй като щабът не беше склонен да я споделя с кореспондентите.
Руската кореспонденция възниква спонтанно и нейното възникване е свързано с необходимостта на руското общество да знае за хода на военните действия, за живота на войската, за бита и живота на местното българско население и пр. Тази потребност се обяснява с голям интерес в руските обществени среди към съдбата на славянските народи на Балканския полуостров. За разлика от чуждите кореспонденти, руските кореспонденти нямаха много привилегии. Въпреки факта, че приемането в театъра на военните действия беше централизирано и се извършваше от полевия щаб на армията на полето, отношението към кореспондентите и тяхното положение беше различно. Ако чуждите кореспонденти бяха добре подготвени за работата си, ползваха се с подкрепата не само на вестниците, които ги изпращаха, но и на своите правителства, то руските нямаха такава.
Въпреки че чуждестранните кореспонденти пристигнаха на театъра на войната не по-малко от руските, повечето от тях дори не се появиха на бойното поле. Руските кореспонденти в по-голямата си част пряко участваха в битките, наблюдаваха живота на армията.
Условно кореспондентите, които отразяват войната на Балканския театър, могат да бъдат разделени на три групи: пишещи от тила, пишещи в полевия щаб и пишещи кореспонденции от собствен опит. Кореспондентите на тези групи бяха както сред чужденци, така и сред руснаци. Вярно е, че сред последните представители на третата група имаше повече. От чуждестранните в това отношение могат да се разграничат германските кореспонденти, които са били освободени от военна служба и са наблюдавали войната не само като кореспонденти, но и като военни специалисти.
В своите писма, дневници, бележки руските кореспонденти от втората група описват всички „прелести“ на войната, без да я идеализират и без да я свеждат до сухо описание на военните действия и живота на кралските хора. Понякога те са строги, прекалено критични в заключенията си, но това, което видяха, ги направи такива: смърт, наранявания, глупост на висшите командни чинове, често безсмислен героизъм на войниците и т.н.
Въпреки трудностите, много руски кореспонденти показаха най-добрата си страна, давайки значителен принос за развитието на руската военна журналистика и правдивото отразяване на войната.
(следва продължение)
Забележки:
[14] Съставено въз основа на: Апушкин В., „Войната от 1877-78 г. в кореспонденции и романи”, Военен сборник, № 7 (1902), с. 202; Газенкампф М., Моят дневник 1877-78, стр. 33-34; Крестовски В., Двадесет месеца в действащата армия…, т. 1, с. 170-172.
[15] Виноградов В. И., Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на България, (М.: Мысл, 1978), с. 187.
[16] Максимов Н. В., „За Дунава”, № 5 (1878), стр. 176-177.
[17] Апушкин В., „Войната от 1877-78 г. в кореспонденция и романи”, Военен сборник, № 7 (1902), с. 201.
[18] Апушкин В., „Войната от 1877-78 г. в кореспонденции и романи”, Военен сборник, № 7 (1902), с. 196.
[19] Газенкампф М., Моят дневник 1877-78, стр. 13-14.
[20] Максимов Н. В., „За Дунава”, № 5 (1878), стр. 175-176.
[21] Крестовски В. В., Два месеца в действащата армия…, т. 2, с. 177.
[22] Ibid., Стp. 177.
[23] Пак там.
[24] Максимов Н.В., „За Дунава”, № 5 (1878), с. 175.
[25] БП, „С Шипки и Плевни”, Международен живот, № 3 (2003), стр. 128.
[26] Максимов Н.В., „За Дунава”, № 5 (1878), с. 176.
Със съкращения от: Canadian American Slavic Studies. – 2007. – кн. 41. – No 2. – Р. 127-186; портал „Русия в цветове“: https://ricolor.org/about/avtori/gokov/
Източник на илюстрацията: Виноградов VI Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на България. – М.: Мисъл, 1978. – С. 6-7 (на руски).
