Чудили ли сте се как мирише луната?
В статия за списание Nature френският „скулптор на аромати“ и пенсиониран научен консултант Майкъл Моисеев казва, че последното му творение е вдъхновено от описание на лунната повърхност от един от първите хора, стъпили на Луната преди повече от половин век.
„Аз основах миризмата, която издадох – като тази на пасивно пушене – на описанието на Бъз Олдрин за това, което е почувствал, когато свали шлема си в лунния модул на Луната през 1969 г.“, пише Моисеев.
Консултантът работи върху аромата за музея Space City в Тулуза, Франция, който е близо до мястото, където живее и работи.
В книгата си „Великолепно пустош“ от 2009 г. Бъз Олдрин, който беше вторият човек, стъпил на лунната повърхност, си спомня, че когато той и неговият колега пионер астронавт Нийл Армстронг се върнаха в своя спускаем апарат и разбраха, че са покрити с лунен прах, бяха посрещнати от „остра метална миризма, нещо като дим или миризмата във въздуха след гръмване на петарда“.
В интервю за Space.com от 2015 г. Олдрин доразви описанието си на лунния аромат, описвайки го като миришещ „като изгорял въглен или като пепелта, която е в камина, особено ако поръсите малко вода върху нея“.
Олдрин не е единственият астронавт от Аполо, коментирал димната миризма на лунния реголит, пише hicomm.bg.
„Всичко, което мога да кажа е, че незабавното впечатление на всички беше, че миризмата беше дим, а не че беше „метална“ или „остра“, Харисън „Джак“ Шмид, астронавт от „Аполо 17“, който участва в един от последните мисии до Луната през 1972 г. „Миризмата на вторичен дим вероятно е по-запечатана в спомените ни, отколкото други подобни миризми.“
Освен ако технологията за космически полети бързо не стане по-евтина и по-достъпна през следващите няколко десетилетия, повечето от нас няма да имат шанса някога да помиришат Луната сами. Но за щастие може да успеем да надушим имитация в Тулуза, Франция или където и да е другаде, където квалифицирани „скулптори на аромати“ симулират аромата на лунен прах.
Снимка от Joonas kääriäinen:
