Студено е, Париж по това време на годината е хладен, влажността е 83 процента, а температурата е едва три градуса. За щастие обичайното ми кафе с мляко и тост с масло и конфитюр ми позволяват да сложа компютъра на масата, за да се доближа до една история, която отново ни отвежда в опустошителния свят на смъртта и медицинското заведение.
В един вестник, на 22 септември 2001 г., преди много години, попаднах на малък рекламен анонс, нали разбирате, онези кратки новини, които се появяват под формата на колони и които се използват от редакторите на вестници, за да запълнят страницата, които гласят следното:
Риск от кървене с нови антидепресанти:
Проучване, публикувано в последното издание на British Medical Journal, казва, че антидепресантите от ново поколение, които инхибират реабсорбцията на серотонин в мозъка, увеличават риска от стомашно-чревно кървене при по-възрастните хора. Изследването, проведено в няколко канадски болници, установи по-специално, че шансът да страдате от такова заболяване се увеличава с 10 процента.
Въпреки че изследването е проведено в канадска болница, реалността е, че през последните двадесет години приемът на антидепресанти сред населението на света е бил и продължава да бъде тревожен. Големите фармацевтични индустрии, подпомогнати от общопрактикуващи лекари, медии и психиатри, имплантираха идеята, че всяко емоционално състояние, което ни разстройва, може да бъде обявено за „психично заболяване“ и лекувано с известна радост с антидепресанти от ново поколение.
Аз самият бях на лекар през 2010 г. и лекарката, която ме лекуваше, когато й казах за моето душевно състояние, на известна апатия, защото току-що бях преминал през процес на дълбок траур, в който все още бях потопен, без да се съобразявам какъвто и да е друг вид лечение, предписаха ми антидепресанти, които разбира се не приемах. Въпреки това, всеки път, когато посещавам моя лекар за какъвто и да е документ, свързан с каквото и да е изследване, с учудване виждам, че медицинските ми досиета ме показват като човек, страдащ от депресия. Ако тогава бях решил да пия лекарства, днес щях да съм хронично болен човек, натъпкан с хапчета за лечение на „депресията“.
През ноември 2022 г. гериатричен портал публикува доклад с опустошително заглавие: Случаите на инсулт ще се увеличат с 34% през следващото десетилетие в Европа. Испанското дружество по неврология (SEN) посочи това 12.2 милиона души в света ще получат инсулт през 2022 г., а 6.5 милиона ще умрат. Освен това се посочва, че повече от 110 милиона души, които са претърпели инсулт, са били в състояние на увреждане.
Според асоциацията и други консултирани възможните причини за инсулт включват високо кръвно налягане, тютюнопушене, липса на физическа активност, нездравословна диета, затлъстяване, прекомерна консумация на алкохол, предсърдно мъждене, високи нива на липидите в кръвта, захарен диабет, генетика, стрес и др.. Изглежда, че животът като цяло причинява инсулт. Отново медицината поставя огромно тесте карти на масата, така че каквато и карта да ви бъде раздадена, нямате друг избор, освен да се лекувате. И особено при стрес или напрежение, анксиолитици и антидепресанти.
В моето скромно изследване на връзката между старостта и инсулта се натъкнах на някои наистина ужасяващи статии, които хвърлят цялата вина, според справедливостта, за изпитанието върху възрастния човек (аз самият съм възрастен човек). В статия, публикувана на 28 ноември тази година (2023 г.) и озаглавена: La depresión, un problema de salud pública entre la población mayor (Депресия, проблем на общественото здраве сред възрастните хора). Сред плашещите симптоми, които могат да диагностицират такова хронично заболяване, може да се прочете следното:
Депресията се превърна в проблем на общественото здраве който заслужава специално внимание поради своята ефекти върху когнитивния спад при възрастни хора. Симптомите му могат да варират и да засегнат както физическото, така и емоционалното благосъстояние на страдащите.
Чести симптоми включват загуба на енергия или постоянна умора, скука, тъга или апатия, ниско самочувствие, нервност, безпокойство, заблуди, неоправдан страх, чувство за безполезност, леко когнитивно увреждане, необяснима или хронична болка и някои поведенчески смущения.
Социални фактори, които в никакъв случай не трябва да се лекуват с антидепресанти. Да се етикетират такива проблеми като случай на обществено здраве е позор, който се налага, за да се лекуват завинаги хора, на които трябва само да се помогне да се почувстват отново полезни. Да твърдиш, че такива хора са „тежест“, означава да ги лишиш от основните им права, особено когато се окажат в старчески домове не за социална и емоционална реинтеграция, а само като „говеда“, които да бъдат хранени и тъпчени с лекарства, докато умрат и вече не са неудобство.
Прекомерното лечение е рисков фактор, особено при хора, които вече са побелели. Проучванията за това какво причинява определено заболяване, проведени в който и да е университет в света или „акредитиран“ орган, не анализират непременно кой го причинява, ако изобщо го правят. Ето защо, когато ни предписват нещо, не трябва да се уморяваме да питаме по всяко време, дори и интернет търсачките да ни покажат и изяснят всяка частица съмнение, което имаме. И ако не, препоръчвам да похарчите няколко долара (евро), за да си купите една или две книги, критикуващи медицинската система. Винаги препоръчвам, заради автора и неговото медицинско образование, една от тези две книги: Как да оцелеем в свят с прекалено много лекарства или Лекарства, които убиват и организирана престъпност.
Глобалната система на здравеопазване иска да бъдем прекомерно лекувани. Лекарството трябва да се използва много от време на време. Ако трябва постоянно да сме на лекар, значи нещо не е наред, нека прочетем хапчетата, които пием, страничните ефекти, които причиняват и може да се окаже, че попадаме в саморазрушителна спирала, водена от едноокия водещ Слепият.
Но както винаги казвам, докато си допивам вече студеното кафе, моите статии, моите наблюдения нямат нищо общо с честното медицинско съсловие, което се опитва да ни сближи, за да става здравето ни все по-добро и по-стабилно. И по същия начин ни е удобно да сме наясно с живота, който водим. Здравословно ли е? Ако не е, нека го променим.
Литература:
Los casos de ictus aumentarán un 34% en la póxima década en Europa (geriatricarea.com)
La depresión, un problem de salud pública entre la población mayor (geriatricarea.com)
Diario La Razón, събота, 22/IX/2021 г., стр. 35 (Испания)
