От Сергий Шумило
Характерна черта на имперската култура е усвояването на духовните, интелектуални и творчески сили и наследство на покорените народи. Украйна не е изключение. Отнемете от културата на Руската империя този украински принос и той ще престане да бъде толкова „величествен“ и „светски“, колкото обикновено се възприема.
Денационализацията, размиването на националното съзнание и идентичност е характерно явление сред покорените народи в границите на всяка империя. Руската империя в продължение на векове следва този път на общо обединение, в което няма място за отделна украинска нация и култура. Вместо това трябваше да се появи „обединен руски народ“.
Цели поколения украинци са възпитавани под влияние на подобни разкази. В условията на загуба на собствената си украинска държавност, без перспективи за самореализация и кариерно израстване в колонизираната, разделена и опустошена от безкрайни войни родина, много млади, образовани и амбициозни украинци са принудени да търсят по-добра съдба в столицата и в пространството на империята, в което имало търсене на образовани кадри. При такива обстоятелства те са били принудени да посветят енергията и таланта си на развитието на културата на една чужда империя.
В Московското царство през 16-ти и първата половина на 17-ти век, преди украинската творческа и интелектуална инжекция, местната култура е доста незабележимо явление. Въпреки това, от втората половина на 17 век много образовани украинци допринасят за образователната мисия (т.нар. „Киевско-Могилянска експанзия“) в Московия. Под влиянието на жителите на Киев-Могила и с тяхното пряко участие в Московия е въведено образование, създадени са образователни институции, написани са нови литературни произведения и е извършена мащабна църковна реформа. Голям брой украински интелектуалци допринесоха за създаването на новата имперска култура, която според техния замисъл трябваше да бъде донякъде „украинизирана“. Още в руския книжовен език от края на XVII – началото на XVIII век започват да се усещат известни влияния на украинизацията. Същото се случва и в изкуството. И църковният живот за дълго време попада под „малоруското влияние“, срещу което местните московчани започват да се съпротивляват.
Намирайки себереализация в безкрайните и полудиви простори на северната империя, много украинци искрено вярваха, че по този начин прославят собствената си „малка родина“. Има цяла плеяда видни хора, дошли от Украйна, които се смятат за „руснаци“. Това показва цялата трагедия на един пленен народ, чиито талантливи и ярки представители нямаха перспектива в собствената си родина, погълната от империята и изкуствено превърната в глуха провинция. Често са били принудени да дадат своя гений и талант на чуждата страна и култура и много често не са имали друг избор. В същото време, под влиянието на имперското образование, те често губят собствените си национални корени и идентичност.
Тази трагедия най-ярко се проявява в съдбата и творчеството на рускоезичния украински писател Микола Гогол (1809-1852). Но много други видни дейци на културата, религията и науката в Руската империя през 18-19 век са били принудени да преживеят това вътрешно разделение и противоречие между собствения си украински произход и имперското единно образование, което отрича самото право да бъдеш украинец. Тук можем да изброим много имена – от видни църковни йерарси, до философи, художници и учени. Имперската пропаганда работи усилено, за да ги представи на света като „руснаци“, а в действителност те бяха украинци. Решаващо влияние върху развитието на образованието, литературата и изкуството в империята оказват многобройни студенти и преподаватели от Киево-Могилянската академия през 18 век.
Украинецът Григорий Сковорода (1722-1794) оказва влияние върху формирането на философска школа в империята като такава, а Паисий Величковски (1722-1794) оказва влияние върху възраждането и обновяването на православното монашество. По същия начин Полтавецът Памфил Юркевич (1826-1874) продължава да полага основите на християнския платонизъм и кордоцентризма във философията. Негов ученик е известният руски философ Владимир Соловьов (1853-1900), който от своя страна е пра-правнук на украинския пътуващ философ Григорий Сковорода. Украински корени има дори писателят Фьодор Достоевски (1821-1881), чийто дядо Андрей Достоевски е бил украински свещеник от Волин и се е подписвал на украински. Изключителният композитор Пьотър Чайковски (1840-1893), художникът Иля Репин (1844-1930), изобретателят на хеликоптера Игор Сикорски (1889-1972), основоположникът на практическата космонавтика Сергей Королев (1906-1966), певецът и Украински корени имат и композиторът Александър Вертински (1889-1957), поетесата Анна Ахматова (истинското й име е Горенко, 1889-1966), балетмайсторът Серж Лифар (1905-1986). Известните философи и теолози също са родом от Украйна: о. прот. Георги Флоровски (1893-1979), о. протопрезв. Василий Зенковски (1881-1962), Николай Бердяев (1874-1948) и много други. и т.н.
Знаейки за световната слава и признание, малко внимание се обръща на страната на произход и корените на тези видни личности. Обикновено биографите се ограничават до краткото споменаване, че са родени в Руската империя или СССР, без да уточняват, че това всъщност е Украйна, която по това време е под руско управление. В същото време в живота на всеки човек средата, в която е роден и израснал, е важна за формирането на характера, съзнанието и нагласите. Несъмнено менталните, културни и духовни характеристики на украинския народ, неговите традиции и наследство по един или друг начин са оставили своето влияние върху тези, които са родени или живели в Украйна. Този аспект е важно да се има предвид, когато става дума за феномен или гений на определена личност.
Тук като пример искам да спомена известната „френска” светица Мария (Скобцова) Парижка (1891-1945) – православна монахиня от Константинополската патриаршия, поетеса, писателка, участничка във Френската съпротива, спасявала еврейски деца от Холокоста и е екзекутиран от нацистите в газовата камера на концентрационния лагер Равенсбрюк на 31 март 1945 г.
През 1985 г. мемориалният център Яд Вашем я удостоява посмъртно с титлата „Праведница на света“, а през 2004 г. Вселенската патриаршия в Константинопол я канонизира като преподобномъченица Мария Парижка. В същото време римокатолическият архиепископ на Париж, кардинал Жан-Мари Люстигер отбеляза, че Римокатолическата църква също ще почете Майка Мария като света мъченица и покровителка на Франция. На 31 март 2016 г. в Париж се състоя церемонията по откриването на улица „Майка Мария Скобцова“, която е в съседство с улица „Лурмел“ в Петнадесети арондисман, където майка Мария е живяла и работила. На табелата под името на новата улица е изписано на френски език: „Улица „Майка Мария Скобцова“: 1891-1945. Руска поетеса и художничка. православна монахиня. Член на Съпротивата. Убит при Равенсбрюк.
Французите се гордеят с това име. Малко хора обаче обръщат внимание на факта, че майката Мария е украинка по рождение. Всички са подведени от чисто руската й фамилия Скобцова. Всъщност обаче това е фамилното име на втория й съпруг. Женена е два пъти, като в първия си брак носи фамилията Кузмина-Караваева, а във втория се омъжва за видния деец на кубанското казашко движение Скобцов, с когото по-късно се разделят и приемат монашеството.
Като момиче Мария носи фамилията Пиленко и принадлежи към известния украински стар казашки род Пиленко, чиито представители са потомци на запорожките казаци. Нейният дядо Дмитро Василиевич Пиленко (1830-1895) е роден в Южна Украйна, бил е началник-щаб на Кубанската казашка армия и началник на Черноморския регион. Нейният прадядо Василий Василиевич Пиленко е роден в Полтавска област (Полтавска област), бил е инженер в леярната в Луганск и ръководител на въгледобива в Лисичанск, за първи път е открил находища на желязна руда в Кривий Рог, а по-късно е бил ръководител на добива на сол в Крим . Нейният пра-пра-дядо Васил Пиленко е бил войник и полков знаменосец от Персозинковската сотня на Хадяшкия казашки полк, а по-късно получава чин втори майор, а през 1788 г. е назначен за касиер на Зинковския уезд в Полтава. Регион. Умира през 1794 г. Бащата на Васил Пиленко също служи в Первозинковската сотня на Хадячкия полк, а дядо му Михайло Филипович Пиленко служи в същия полк.
„Родовото гнездо” на казаците Пиленко е град Зенков – столетният център на Хадяшкия казашки полк в Полтавска област.
Както се вижда, Света Богородица Парижка е украинка по рождение, въпреки че е възпитана в руската традиция. Скобцова е нейното фамилно име от втория й брак, който по-късно прекратява с приемане на монашество.
След канонизирането на мъченика тя често продължава да бъде наричана със светското фамилно име на втория си съпруг - Скобцова, дори само за да подчертае своите "руски корени". Ето как, според общоприетата погрешна практика, тя дори е записана в календара на църковните светци в Украйна. По-конкретно, в приложението към решение № 25 на Синода на ПЦУ от 14 юли 2023 г., § 7 се казва: „… да се добави към църковния календар прпмчца Мария (Скобцова) Парижка (1945) – да се установи 31 март като ден за помен по новоюлианския календар, в деня на нейната мъченическа кончина”.
В същото време тази широко разпространена практика напоследък буди известни съмнения. Въпреки че след развода по граждански документи във Франция Мария не промени фамилното си име (по това време това беше доста сложна бюрократична процедура), не е съвсем правилно да я наричат в женски манастир със светското фамилно име на втория си съпруг. Освен това светците обикновено не се наричат със светско фамилно име.
Вероятно би било по-правилно да я наричаме с моминското й име Пиленко или поне с двойното фамилно име Пиленко-Скобцова, което би било по-достоверно от историко-биографична гледна точка.
Във всеки случай Света Богородица Парижка е наследник на славния украински казашки старейшина. И това си струва да се помни както в Украйна, така и във Франция.
В този пример виждаме как обединяващото руско имперско влияние продължава подсъзнателно да съществува в наше време дори в други страни. Доскоро малко хора в света познаваха и обръщаха внимание на Украйна, нейната уникалност, история и наследство. Украинците се възприемат главно под влиянието на руските имперски наративи като част от „руския свят“.
Войната на Русия срещу Украйна, героичната и самопожертвователна съпротива на украинците срещу руската агресия, отчаяната борба за собствената им свобода, независимост и идентичност накараха света да разбере, че хората не знаят почти нищо за украинците, включително тези, които са живели сред тях и са станали известни в различни области. Тези украинци, макар и русифицирани и възпитани в чужда традиция, си остават видни представители на Украйна. Нямаме право да се отречем от тях и тяхното наследство. Те също са украшение на Украйна и нейната цветна и многостранна култура, еквивалентна на великите култури на други народи по света. Филтрирането на определени имперски влияния в тяхното наследство, възникнали някога чрез подходящо възпитание в отсъствието на собствена държавност, трябва да върне тези имена в украинската съкровищница на световната култура.
Снимка: Мати Мария (Пиленко-Скобцова).
Бележка към статията: Шумило, С. „Забравените украински корени на известния „френски” светец като пример за имперско обединение и денационализация” (Шумило, С. „Забытые украинские корни известной „французской“ святой как пример имперской унификации и денационализации“ (Религиозно-информационная служба Украины)– на страницата risu.ua (Религиозно-информационна служба на Украйна).
Забележка аза автора: Сергей Шумило, кандидат на историческите науки, доктор по теология, директор на Международния институт за атонско наследство, научен сътрудник в Университета на Ексетър (Великобритания), заслужил деятел на културата на Украйна.
