От о. Алексей Умински
За автора: Московската патриаршия наложи забрана на служението на о. Алексей Умински, който вече не е глава на църквата „Света Троица“ на улица „Хохловска“ в руската столица. Това съобщиха руските опозиционни медии „Радио Свобода“ и телевизионният канал „Дождь“, като се позоваха на журналистката Ксения Лученко и енориаши от храма, където о. Алексей. Според информация на същата медия вместо о. Умински църквата „Света Троица“ назначи за ректор скандалния свещеник Андрей Ткачев, известен с подкрепата си за войната на Русия срещу Украйна и съветите си относно насилието над жени.
Имам чувството, че нивото на агресия не намалява. Агресията е вълнообразна. Не се нуждае от поводи, за него винаги се търсят и намират обекти. Агресията в обществото винаги прелива, пренасочва се от един канал в друг. Възниква обект на някаква омраза, затова трябва да насочим агресията в тази посока.
Когато нивото на агресия достигне такова повишено ниво, тогава тя вече се излива върху конкретни хора. Тогава хората започват просто да се унищожават един друг – по най-бруталния, най-нечовешкия начин. След това си отива. Агресията винаги присъства в нашето общество и е нелечима. Никой не се занимава с това да лекува обществото от агресия.
Агресивното общество е много удобно, лесно се контролира отгоре. Просто трябва да намерите обект на агресията. В държавен мащаб агресията може да бъде много „полезно“ нещо. Той заразява хората, тълпи ги, лишава ги от индивидуалното им съзнание и ги превръща в колективно несъзнавано.
И този начин на мислене човекът след това носи със себе си в Църквата. Много е удобно за живеене. Неотдавна прочетох едно от писмата на апостол Павел, в което имаше такива думи: „Заявявам ви, братя, че благовестието, което проповядвах, не е човешко, защото нито съм го приел, нито съм го научил от човек, а чрез откровение Исус Христос” (Гал. 1:11-12). Много важни думи за това с какво си имаме работа ние християните, че там няма нищо измислено от човека.
Само по себе си Евангелието е много неудобна книга, която не позволява на човек да живее в онези парадигми, в които може да съществува само агресия: „свой-чужд“, „приятел-враг“, „близък-далечен“. Ако беше човешка книга, като много от религиозните човешки книги, тогава врагът щеше да бъде посочен. „Своят-чужденец“ определено ще бъде ясно описан. Ясно ще бъде посочено кой е „свой” и кой е „чужд”, какви са параметрите на „своя”, на кого трябва да се помага, на кого да се обслужва, с кого да се споделя и кой не трябва. да бъде споделено с кого можем да излъжем, когото е необходимо да унищожим.
Така че Евангелието е такава книга, която не дава на човека човешки начини да храни своята агресия и да я умножава. Но често в Църквата идват хора, които не са преобразени или живеят с идеолози, с идеологии вместо с жива вяра. Идеологията винаги е човешко нещо, а християнската вяра не е човешка. Това е дар Божий, дар от непостижимия Бог, който стана Човек. И е много неудобно да се занимаваш с такава нечовешка религия и затова непрекъснато се появява желанието да се замени християнската вяра, да се замени Евангелието с някаква идеология.
Където и да се появи идеология, дори под знака на християнството, под знака на православието, каквото и да е, веднага се появяват враговете – на тази идеология, на тази вяра, на Църквата.
И има твърде много врагове - не е нужно да ги търсите, те ще бъдат намерени веднага. И тогава тази агресия, която може да бъде излекувана от Христовата милост, от Христовата любов, включително и от нашето покаяние, нашата промяна, не може да бъде като отрова, изстискана от човека. Точно обратното – изведнъж тази агресия придобива своето добро значение, става благо, придобива сила, защото може да се използва срещу общия враг. След това не отива никъде, просто получава друго име.
Те не бяха класовите врагове, не бяха враговете на народа – враговете веднага се появяват в Църквата, нейните врагове: чуждите, чуждите, които винаги можеш да разделиш. Някой за вас е фундаменталист, а вие за него сте либерал. И в този момент хората изведнъж започват да изпитват толкова много „обич“ един към друг, толкова готови да произнесат гадни, гнусни ругатни и обидни имена, забравяйки, че участват в една и съща Чаша.
Сред тях дори възниква въпросът: „Може ли да пием чача с такива хора?“ Могат ли хора, ако не ни харесват, да бъдат християни изобщо?”.
Така че тази агресия напълно може да съществува и в Църквата. След това се влива в агресивно и злонамерено деклариране на собствената вяра, което се прави с почти блага цел – защитата на нашите светини.
Видяхме как миналата година цялата тази ужасна, греховна агресия изведнъж започна да се разбира от някои хора като начин за защита на вярата, като християнско поведение.
Напомням, че Евангелието, което ни е завещано, не е човешко евангелие, там няма никакви идеологии. Следователно агресията няма място в Евангелието и затова само християнинът е в състояние да излекува тази агресия в обществото, който може да обича врага си, така че да не отговаря на удара с удар, а на омразата с омраза. Имаме тази възможност.
Можем да дадем на света пример за това как агресията лекува, но уви, все още не сме го направили.
Източник: протойерей Алексий Умински, Оксана Головко, протойерей Алексий Умински – за агресията в Църквата (И защо Евангелието не дели света на „нас“ и „чужди“), 14 април 2021 г. Четете на Pravmir: https:/ /www.pravmir.ru /agressiya-i-xristianstvo-kak-my-sovmeshhaem-nesovmestimoe-video-1/ : „Гневът, грубостта – към познати и напълно непознати – като че ли това се е превърнало почти в норма на общуване в социалните мрежи мрежи. Повиши ли се нивото на агресия в обществото? Или, напротив, излива се в интернет, оставяйки реалния живот? Какво се случва с нас, защо разделяме всички на лагери, групи от „свои“ и „чужди“, разсъждава протойерей Алексий Умински. “Правмир” отново публикува видеозапис от 2013 г.”
Забележка: До момента няма официално съобщение от РПЦ за отстраняването на прот. Алексей Умински и наложената му забрана. Отец Алексей е председател на храм „Света Троица“ повече от тридесет години. Репресиите срещу него започнаха миналата година, когато той даде интервю, в което не скри антивоенните си възгледи. Той е известен публицист, автор на голям брой статии на различни теми: от пастирско служение през християнска педагогика до коментари за актуални събития. Известен е с активната си гражданска позиция по редица важни обществени въпроси, защитава преследваните по политически причини, критикува властта за нарушаване правата на гражданите.
В своето обръщение на енорийско събрание в края на декември о. Алексей засяга въпроса за християнското миротворчество, което е „непоносимо да се чуе в свят, в който хората разкъсват сърцата си в търсене на справедливост и което винаги се постига чрез насилието на едни над други. Само насилието трябва да победи другото насилие, иначе не е справедливо. Да бъдеш християнин означава да вземеш решение. Никой не може да принуди човек да стане християнин. Но ако веднъж сме решили това, нека го направим както трябва. Дори и да не се получи напълно... Иначе ще трябва да разделим Евангелието, да го направим удобна за нас книга и да кажем, че сме православни, без да добавяме – християни. Нека преди всичко бъдем християни, а след това непременно ще бъдем православни. И ако за нас външната идеологическа форма е по-важна от евангелските слова – значи тук нещо не е наред”.
Социалните медии цитират друго съобщение на журналистката Ксения Лученко, че друг известен московски свещеник Владимир Лапшин също е бил отстранен от длъжността председател на църквата „Успение Богородично“ в Москва, което се случи в края на декември. Владимир е известен като един от последните ученици на о. Александър Мен. Тази смяна в ръководството на този храм не е обявена официално на сайта на Московската патриаршия.
Тези действия на патриарх Кирил са знак, че репресиите срещу противниците на войната сред свещениците се задълбочават и засягат емблематични духовници, известни не само в Москва, но в цяла Русия и чужбина. Смяната на о. Алексей Умински с Андрей Ткачев е ясна демонстрация на линията, поддържана от ръководството на Московската патриаршия – налагане на агресивно и насилствено християнство, несъвместимо с образа на Христос, но пасващо на държавната политика на Русия на Путин.
