Отделяне от езичниците – Великият Изход

От св. Ириней Лионски

1. Тези, които упрекват факта, че преди тяхното изселване, по заповед на Бог, хората взеха от египтяните съдове от всякакъв вид и дрехи и така тръгнаха (с тези неща), от които беше направена скинията в пустинята, тогава те обвиняват себе си в неведение за Божиите оправдания и Неговите заповеди, както казва и презвитерът. Защото, ако Бог не беше благоволил да направи това в представителния изход, тогава никой не би могъл да бъде спасен в нашия истински изход, т.е. във вярата, в която стоим и чрез която бяхме отделени от средите на езичниците. Защото всички ние принадлежим или към малка, или към голяма собственост, която сме придобили „от мамона на неправдата“. Защото откъде да вземем къщите, в които живеем, дрехите, с които се покриваме, съдовете, с които си служим, и всичко останало необходимо за всекидневния ни живот, ако не от това, което, бидейки езичници, сме придобили от собствените си алчност или получени от нашите езически родители? , роднини или приятели, придобили го с неистина? – Не казвам, че го печелим сега, след като сме станали вярващи. Защото кой продава и не иска да печели от купувача? И който купува и не иска. да закупите изгодно нещо от продавач? Кой индустриалец се занимава със занаята си не за да се храни от него? И вярващите, които са в царския двор, не използват ли доставки от имота на Цезар и не се ли грижи всеки от тях според възможностите си за бедните? Египтяните бяха задължени на народа (еврейския), според предишната доброта на патриарх Йосиф, не само с имуществото си, но и с живота си; и за какво ни дължат езичниците, от които получаваме и печалби, и облаги? Това, което те придобиват с мъка, ние, вярващите, използваме без затруднение.

2. Дотогава народът на египтяните беше в най-тежко робство, както казва Писанието: „Египтяните извършиха голямо насилие над израилтяните и направиха живота им омразен с упорит труд, правене на глина и кал , и цялата работа на полето и всякакъв вид работа, с която те много ги потискаха”; Те построиха укрепени градове за тях, работиха усилено и увеличиха богатството си в продължение на много години и всякакви робства, въпреки че не само не им бяха благодарни, но и искаха да ги унищожат всички. Каква несправедливост беше извършена, ако взеха малко от много? и кога бихме могли да имаме голямо богатство, ако не бяхме в робство и не бяхме излезли богати, получихме много малка награда за нашето голямо робство и излязохме бедни? Сякаш някой свободен, насилствено отнет от друг, му е служил много години и е увеличил богатството му, а след това е получил някаква надбавка и, очевидно, е имал нещо от неговото богатство, но всъщност от многото си трудове и от голямото си придобиване, той взе малко и си отиде и някой би го обвинил за това, сякаш беше постъпил несправедливо; тогава самият съдия по-скоро ще изглежда несправедлив към онзи, който е бил насилствено отведен в робство. Такива са и онези, които обвиняват хората, които са взели малко от многото, а не обвиняват самите онези, които не са отдали никаква благодарност за заслугите на родителите си, а дори са ги докарали в най-тежко робство и са получили най-голяма полза от тях. Тези (обвинителите) казват, че (израилтяните) са действали несправедливо, като са взели за своя труд, както казах, несечено злато и сребро в няколко съда, а за себе си казват, че те – ние трябва да кажем истината, въпреки че това може да изглежда смешно на едни – те постъпват справедливо, когато за труда на други носят в кесиите си сечено злато, сребро и мед с надпис и образ на Цезар.

3. Ако направим съпоставка между нас и тях, тогава кой ще получи по-справедливо – народът (Израел) от египтяните, които са им били длъжници във всичко, или ние от римляните и други народи, които не ни дължат нищо? И светът се радва на мир чрез тях (римляните), и ние вървим по пътищата без страх и плаваме, където си поискаме. Срещу такива хора ще бъдат много полезни думите на Господа: „Лицемерецо, първо извади гредата от окото си и тогава ще видиш (как) да извадиш съчицата от окото на брат си.“ Защото ако този, който ви обвинява в това и се хвали със знанията си, се е отделил от обществото на езичниците и не е имал нищо чуждо, а е бил буквално гол и бос и е живял бездомен в планината, като някакво животно, което яде билки , тогава заслужава снизхождение, защото не познава нуждите на нашата общност. Ако той използва това, което хората наричат ​​чуждо, и (в същото време) осъжда прототипа на това, тогава той се показва като много несправедлив и обръща такова обвинение срещу себе си. Защото той ще открие, че носи със себе си нещо, което не е негово, и ще желае това, което не е негово; и затова Господ е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени, защото със съда, който съдите, ще бъдете съдени.” Не че не наказваме онези, които съгрешават или одобряват зли дела, но че не осъждаме несправедливо Божиите заповеди, тъй като Той е справедливо загрижен (^с всичко, което ще служи за добро. Защото, тъй като Той знаеше, че ние ще използваме добре нашето имущество, което трябва да получим от другиго, казва: „Който има две дрехи, дай на бедните, и който има храна, направи същото.“ И: „Гладен бях и Ми дадохте; Гол бях и Ме облякохте.“ И: „Когато правиш милостиня, да не разбере лявата ти ръка какво прави дясната ти.“ И ние се оказваме прави, когато правим каквото и да е добро, сякаш изкупуване на нашите от ръцете на някой друг: казвам „от ръцете на някой друг“ не в смисъл, че светът би бил чужд на Бог, а защото ние получаваме дарове от този вид от други, като тези (израилтяните) от египтяните, които направиха не познаваме Бога – и именно чрез това ние изграждаме обиталището на Бога в себе си, защото с Бог живее в онези, които вършат добро, както казва Господ: „Намери си приятели с неправедно богатство, та когато бягаш, приемете ви във вечни жилища.” За това, което сме придобили чрез неправда, докато сме били езичници, след като сме станали вярващи, обръщаме се в полза на Господа и се оправдаваме.

4. И така, това беше необходимо първо в ума по време на това трансформиращо действие и от тези неща е изградена Божията скиния, защото тези (израилтяните) получиха справедливо, както показах, и в тях ние бяхме предобразени, които тогава трябваше да служете на Бога чрез нещата на другите „Защото цялото шествие на хората от Египет, според Божията диспенсация, беше типът и образът на произхода на Църквата, която трябваше да произхожда от езичниците, и следователно Той на краят (на времето) я извежда оттук в нейното наследство, което не Мойсей, слугата на Бога, но Исус, Синът на Бога, дава като наследство. И ако някой се вгледа по-внимателно в думите на пророците за края и това, което Господният ученик Йоан видя в откровението, ще открие, че народите ще приемат като цяло същите язви, които тогава поразиха Египет на парче.

Източник: Св. Ириней Лионски. 5 книги срещу ересите. Книга 4. Гл. 30.