Основни понятия и определение за здраве: Способността на човек да се адаптира към околната среда.
Определението за здраве е формулирано от Световната здравна организация и звучи така: „Здравето не е просто липса на болест, а състояние на физическо, психическо и социално благополучие“.
В общата концепция за здраве се разграничават два компонента: духовно здраве и физическо здраве.
Духовното здраве на човека е системата на неговото разбиране и отношение към света около него. Зависи от способността да се изграждат взаимоотношения с други хора, способността да се анализира ситуацията, да се предвиди развитието на различни ситуации и в съответствие с това да се изградят модели на поведение.
Духовно-нравственото здраве има едно от основните значения за човека, семейството, обществото и държавата.
Духовното здраве се осигурява и постига чрез способността да се живее в хармония със себе си, с близките, приятелите и обществото.
Такова състояние на духовната сфера на човека, което му позволява да трансформира реалността в съответствие с моралните, културни и религиозни ценности, за да запази живота на човека и света като цяло.
Духовната сфера на личността е областта на идеалите и ценностите, които представляват ориентации на цялата жизнена дейност. Тези идеали и ценности могат да бъдат различни по морални критерии и да се отнасят както към доброто, така и към злото.
Моралното здраве се определя от онези принципи, които са в основата на социалния живот на човешкото общество.
Социалното здраве е състояние на социалната активност на човека към света, способността му да установява и поддържа социални връзки и отношения. Качественото съдържание на тази социална дейност, нивото на нейната градивност или деструктивност се определя от нивото на духовното здраве на човека.
И докато процесът на промяна във физическото здраве е само в низходяща крива, в духовното (социално и психическо) той се променя неравномерно, преминавайки през възходи и падения повече от веднъж.
Така че общото здравословно състояние се оказва трудно постижимо и е много нестабилно във времето поради променливостта на всички тези форми на здраве. Състоянието на абсолютно здраве при човека е рядко явление и е по-скоро идеално, отколкото реално явление.
Идеята на човека за здравето е отражение на съществуващите в обществото теоретични модели за здраве.
Хармоничен модел на здравето – основан на разбирането за здравето като хармония между човека и света.
Адаптационен модел за здраве – подобен на първия, но с акцент върху механизмите на адаптиране към променящите се условия на вътрешната и външната биосоциална среда.
Антропоцентричен модел на човешкото здраве – основан на идеята за висшето (духовно) предназначение на човека и съответно водещата роля на духовното здраве сред всички компоненти на този многостранен феномен.
Човекът се признава като притежаващ неограничени възможности за подобряване на своя вътрешен мир и, като следствие, за качествено подобряване на своето физическо и социално здраве.
Илюстрация: Запазени стенописи в църквата "Св. Георги" в с. Орешец – Белоградчишка духовна околия, България.
