Компилация от Св. Епископ Теофан, Вишски затворник
Св. Григорий Нисийски:
„Кой би ми дал гълъбови криле?“ – казал псалмопевецът Давид (Пс. 54:7). Смея да кажа същото: кой би ми дал тези крила, за да мога да издигна ума си до висотата на тези думи и, напускайки земята, да премина през въздуха, да стигна до звездите и да видя цялата им красота, но без спиране и за тях, отвъд всичко, което е подвижно и променливо, да достигнат до постоянната природа, до неподвижната сила, ръководеща и поддържаща всичко, което съществува; всичко зависи от неизразимата воля на Божията Мъдрост. Отдалечавайки се мислено от това, което е изменчиво и извратено, аз за първи път ще мога да се съединя мислено с Неизменното и Неизменното и с най-близкото име, като кажа: Отче!”.
Св. Киприан Картагенски:
„О, какво снизхождение към нас, какво изобилие от благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, когато извършваме молитвата пред Божието лице, да наричаме Бог Отец и да се наричаме синове Божии, просто тъй като Христос е Божият син! Никой от нас не би дръзнал да използва това име в молитва, ако Самият Той не ни беше позволил да се молим по този начин.
Св. Кирил Йерусалимски:
„В молитвата, на която ни научи Спасителят чрез Своите ученици, ние с чиста съвест наричаме Бог Отец, казвайки: „Отче наш!“. Колко велико е Божието човеколюбие! На онези, които са отпаднали от Него и които са достигнали крайния предел в злото, им се дава такова общение в благодатта, че Го наричат Отец: Отче наш!”.
св. Йоан Златоуст:
"Отче наш! О, каква необикновена филантропия! Каква висока чест! С какви думи да благодаря на Подателя на тези стоки? Виж, възлюбени, нищожността на твоята и моята природа, погледни в нейния произход – в тази земя, прах, кал, глина, пепел, защото ние сме създадени от земята и накрая се разпадаме в земята. И когато си представите това, възхитете се от неизмеримото богатство на великата Божия благост към нас, чрез която ви е заповядано да Го наричате Отец, земен – Небесен, смъртен – Безсмъртен, тленен – Нетленен, временен – Вечен, вчера и преди, съществуващи векове преди'.
Августин:
„Във всяка петиция първо се търси благоволението на молителя, а след това се излага същността на петицията. Обикновено се иска услуга с похвала на този, от когото се иска, която се поставя в началото на молбата. В този смисъл и Господ ни заповяда в началото на молитвата да възкликнем: “Отче наш!”. В Писанието има много изрази, чрез които се изразява хвалението на Бог, но не намираме предписание към Израел да се обръщаме с „Отче наш!“. Наистина, пророците наричат Бог Бащата на израилтяните, например: „Отгледах и отгледах синове, но те се разбунтуваха против мене” (Ис. 1:2); „Ако съм баща, къде е честта за Мен?“ (Мал. 1:6). Пророците наричаха Бог по този начин, очевидно за да разкрият израилтяните, че не искат да бъдат Божии синове, защото са извършили грехове. Самите пророци не смеят да се обръщат към Бога като към Отец, тъй като все още са в положението на роби, въпреки че са предназначени за синовство, както казва апостолът: „наследникът, докато е млад, не се отличава с нищо от роб” (Гал. 4:1). Това право е дадено на новия Израел – на християните; те са предназначени да бъдат Божии деца (вж. Йоан 1:12) и са получили духа на синовството, поради което възкликват: Авва, Отче!” (Рим. 8:15)”.
Тертулиан:
„Господ често наричаше Бога наш Отец, дори ни заповяда да не наричаме никого на земята Отец, освен Този, Когото имаме на небесата (срв. Мат. 23:9). Така, отправяйки тези думи в молитва, ние изпълняваме заповедта. Блажени са онези, които познават Бога, своя Отец. Името на Бог Отец не е било разкрито на никого досега – дори на питащия Мойсей е казано друго име на Бог, докато на нас то е разкрито в Сина. Самото име Син вече води до новото име на Бога – името Отец. Но Той също говори директно: „Аз дойдох в името на Отца” (Йоан 5:43) и отново: „Отче, прослави името Си” (Йоан 12:28) и още по-ясно: „Аз разкрих Твоето име за хората ” (Йоан 17:6)”.
Св. Йоан Касиан Римлянин:
„Молитвата Господня предполага у молещия се най-възвишеното и най-съвършено състояние, което се изразява в съзерцанието на Единия Бог и в пламенна любов към Него и в което нашият ум, проникнат от тази любов, разговаря с Бога в най-близкото общение и с особена искреност, както със своя Отец. Думите на молитвата ни подсказват усърдно да копнеем за постигането на такова състояние. "Нашият баща!" – ако по такъв начин Бог, Господарят на вселената, със собствените Си уста изповядва Своя Отец, то в същото време Той изповядва и следното: че сме напълно издигнати от състояние на робство до състояние на осиновени деца на Бога.
Св. Теофилакт, архиеп. Български:
„Учениците на Христос се състезаваха с учениците на Йоан и искаха да се научат да се молят. Спасителят не отхвърля желанието им и ги учи да се молят. Отче наш, който си на небесата – забележете силата на молитвата! Това незабавно ви издига до възвишеното и доколкото наричате Бог Отец, вие се убеждавате да положите всички усилия да не загубите подобието на Отца, а да заприличате на Него. Думата „Отец” ти показва с какви блага си бил удостоен, като си станал Божи син”.
Св. Симеон Солунски:
"Отче наш! – Понеже Той е нашият Създател, Който ни доведе от небитие в битие, и понеже по благодат е наш Отец чрез Сина, по естество Той стана подобен на нас”.
Св. Тихон Задонски:
„От думите „Отче наш! научаваме, че Бог е истинският Баща на християните и те са „Божии синове чрез вяра в Христос Исус” (Гал. 3:26). Затова, като наш Баща, трябва с увереност да Го призоваваме, както децата на плътски родители ги призовават и им протягат ръце при всяка нужда.
Забележка: Св. Теофан, затворник Виша (10 януари 1815 г. – 6 януари 1894 г.) се чества на 10 януари (23 януари стар стил) и на 16 юни (Пренасяне мощите на св. Теофан).
