Прот. 373
Номер 204
Атина, 29 януари 2024 г
ЕЦИКЛИОС 3 0 8 5
До християните от гръцката църква
Родени в Господа, възлюбени,
Както бяхте информирани, само преди няколко дни, тоест на 23 януари 2024 г., Йерархията на Гръцката Църква, която е върховната власт на нашата Църква, проучи възникналия в наши дни въпрос, а именно създаването на на „граждански брак” на хомосексуалисти, с всички произтичащи от това последици за семейното право.
Йерархията обсъди този въпрос достатъчно отговорно и трезво, доказвайки още веднъж своето единство, след което единодушно реши необходимите неща, които бяха обявени.
Едно от решенията, които тя е взела, е да информира паството си, което иска да чуе нейните решения и позиции.
В този контекст Йерархията призовава всички вас да формулирате истината по този сериозен въпрос.
1. Делото на Църквата през вековете е двустранно, т.е. богословско, като изповядва своята вяра, разкрита от Христос и живяно от нейните светии, и пастирско, като проповядва и води хората към живия Христос. Това нейно дело може да се види в Свещеното писание и в решенията на Вселенския и Поместния Синод, които установяват условията за православната вяра и свещените правила и определят границите, в които всички нейни членове, клирици, монаси и миряни, трябва да наблюдавайте. По този начин Църквата пастирства, т. е. лекува духовните болести на хората, за да живеят християните в общение с Христос и своите братя, да се освободят от себелюбието и да развият човеколюбие и човеколюбие, т. е. егоистичната, егоистичната любов да стане безкористна любов.
2. Бог обича всички хора, праведни и неправедни, добри и лоши, светии и грешници, както и Църквата. В края на краищата Църквата е духовна болница, която лекува хората, без да изключва никого, както показва притчата за добрия самарянин, разказана от Христос (Лука I', 3037). Болниците и лекарите правят същото за физически заболявания. Когато лекарите оперират хора, никой не може да твърди, че няма любов.
Но хората реагират различно на тази любов към Църквата; някои го искат, други не. Слънцето изпраща своите лъчи към цялото творение, но някои светят, други изгарят и това зависи от природата на тези, които приемат слънчевите лъчи. Така Църквата обича всичките си кръстени деца и всички хора, които са Божии творения, млади и стари, несемейни и женени, духовници, монаси и миряни, учени и неучени, принцове и бедни, хетеросексуални и хомосексуални, и практикува любовта си филантропски, тя е достатъчно, разбира се, те самите да го искат и наистина да живеят в Църквата.
3. Богословието на Църквата по отношение на брака произлиза от Светата Библия, учението на отците на Църквата и осигуряването на Тайнството на брака. В книгата Битие е написано: „27. И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28. И Бог ги благослови, като им каза: плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я притежавайте и владейте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над целия добитък, над цялата земя) и над всички животни, които пълзят по земята” (Битие, 1, 27-28). Това означава, че „двойствеността на двете природи и взаимното им допълване не са социални изобретения, а са дадени от Бога”; „светостта на съюза на мъжа и жената се отнася до връзката между Христос и Църквата“; „Християнският брак не е просто споразумение за съжителство, а свещено Тайнство, чрез което мъжът и жената получават Божията благодат, за да продължат към своето обожение”; „бащата и майката са съставни елементи на детството и зрелия живот“.
Цялото богословие на брака ясно се вижда в последователността на тайнството на брака, в обредите и благословиите. В тази тайна съюзът на мъжа и жената е провъзгласен в Христос Исус, с необходимите условия. Резултатите от Брака в Христос са създаването на добър брак и семейство, раждането на деца, като плод на любовта на двамата съпрузи, мъжът и жената, и връзката им с църковния живот. Бездетността, без вина на съпрузите, не разрушава брака в Христос.
Традиционното християнско семейство се състои от баща, майка и деца и в това семейство децата растат, познавайки майчинството и бащинството, което ще бъде съществен елемент в по-нататъшното им развитие.
От друга страна, както се вижда от „Требника” на Църквата, има ясна връзка между Тайните на Кръщението, Миропомазването, Венчанието, Изповедта и Светото Причастие на Тялото и Кръвта Христови. Всяко прекъсване на тази връзка създава църковни проблеми.
Ето защо ние сме кръстени и помазани за участие в Тялото и Кръвта Христови. Брачната церемония се провежда, за да могат съпрузите и семейството да участват в Тайната на Евхаристията и да се причастят с Тялото и Кръвта Христови. Всяко прекъсване на тази връзка на мистериите е отпадане.
Църквата се основава на тази традиция, която е дадена от Бога на светиите и не може да приеме друга форма на брак, още по-малко така наречения „хомосексуален брак“.
4. В една правова държава държавата със своите институции има властта да изготвя законопроекти и да приема закони, така че да има единство, мир и любов в обществото.
Църквата обаче е древна институция, тя има вековни традиции, тя е участвала във всички изпитания на народа през всички времена, тя е изиграла решаваща роля за неговата свобода, както се вижда от историята, най-старата и най- скорошно и всеки трябва да му отдаде дължимото, уважение. В крайна сметка всички владетели, с изключение на малцина, са нейни членове по сила и благословия. Църквата нито подкрепя, нито се противопоставя, а управлява според Бога и пасти над всички. Следователно то има специално основание да бъде уважавано.
По темата за т. нар. „политически брак на хомосексуалисти” Светият Синод не само не може да мълчи, но трябва да говори от любов и милост към всички. Ето защо йерархията на Гръцката църква в своето неотдавнашно решение, по единодушен и обединяващ начин, по аргументирани от нея причини, обяви, че „напълно и категорично се противопоставя на предложения законопроект“.
И това ясно решение се основава на факта, че „инициаторите на законопроекта и съгласните с него насърчават премахването на бащинството и майчинството и превръщането им в неутрално родителство, изчезването на ролите на двата пола в семейството и мястото над него, защитата на интересите на бъдещите деца и сексуалния избор на хомосексуалните възрастни“.
Освен това установяването на „осиновяване на деца“ осъжда бъдещите деца да растат без баща или майка в среда на объркване на родителските роли, оставяйки отворен прозорец за така наречената „сурогатна бременност“, която ще осигури стимули за експлоатация на уязвими жени и промяна на свещената институция на семейството.
Църквата, която трябва да изразява Божията воля и да ръководи своите членове православно, не може да приеме всичко това, защото в противен случай ще предаде мисията си. И прави това не само от любов към своите членове, но и от любов към самата държава и нейните институции, така че да допринасят за обществото и да допринасят за неговото единство.
Ние, разбира се, приемаме правата на хората, ако се движат в допустими граници, съчетани със задълженията им, но легализирането на абсолютното „право“ да бъдат практически обожествявани предизвиква самото общество.
5. Църквата се интересува от семейството, което е клетката на Църквата, обществото и нацията. Държавата също трябва да подкрепя това, тъй като в действащата Конституция се разбира, че „семейството като основа за поддържане и развитие на нацията, както и бракът, майчинството и детството са под закрилата на държавата“ (чл. 21). ) .
Съгласно Уставната харта на Гръцката църква, която е държавен закон (590/1977), „Гръцката църква си сътрудничи след държавата по въпроси от общ интерес като... насърчаването на институцията на брака и семейството“ (№ 2).
Затова призоваваме държавата да се справи с демографския проблем, който се превръща в бомба, готова да избухне и е първостепенният национален проблем на нашето време, чието решение е подкопано от законопроекта, който предстои да бъде приет, и призоваваме да подпомага многодетните семейства, които предлагат много на обществото и нацията.
Всичко гореизложено йерархията на Гръцката църква съобщава на всичките си членове с чувство на пастирска отговорност и любов, защото не само така нареченият „хомосексуален брак” е подкопаване на християнския брак и институцията на традиционното гръцко семейство, но и , което променя своя стандарт, но и защото хомосексуалността се осъжда от цялата църковна традиция, започвайки с апостол Павел (Рим. 1, 2432), и се занимава с покаянието, което е промяна в начина на живот.
Разбира се, съществува основният принцип, че докато Църквата осъжда всеки грях като отчуждаващ човека от Светлината и Божията любов, в същото време тя обича всеки грешник, защото той също има „образа на Бога“ и може да постигне „подобие“ . ако той сътрудничи на Божията благодат.
Светият Синод отправя това отговорно слово към вас, блажени християни, своите членове и всички, които очакват неговото слово, защото Църквата „говори истината с любов” (Еф. 4, 15) и „люби с истина”. (2 Йоан 1, 1).
† JEROMEN от Атина, президент
† Серафим от Каристиас и Скирос
† Евстатий от Монемвасия и Спарта
† Алексий от Никея †
Хризостом от Никопол и Превеза
† Теоклит от Йерисос, Агиос Йорос и Ардамериос
† Теоклит от Маркония и Комотина Пантелеймон
† Георги от Китруси и Катерина
† Максим от Янина
† Еласон от Харито
† Амфилохий от Тир, Аморгос и островите
† Никифор от Гортин и Мегалопол
† Дамаскин от Етолия и Акарнания
Генерален секретар:
архим. Йоанис Карамузис
Източник:тук
