By Св. Николай Кавасила, Из „Три беседи оn Богородица”
Забележителният исихастки автор от 14 век св. Николай Кавасила (1332-1371) посвещава това проповед до Благовещение на Света Богородица, разкриващи пред нас византийския човек към Богородица. Проповед, изпълнена не само с пламенно религиозно чувство, но и с дълбока догматика.
На Благовещение на Пресвета Богородица и Пресвета Богородица (Три Богородици)
Ако човек някога трябва да се радва и трепери, пейте с благодарност, ако има период, който изисква от човека да желае най-великото и най-доброто и го кара да се стреми към възможно най-широката връзка, най-красивото изказване и най-силната дума, за да възпее неговото величие , не виждам кой друг може да е освен днешния празник. Защото сякаш днес ангел дойде от небето и възвести началото на всички добри неща. Днес небето е увеличено. Днес земята ликува. Днес цялото творение се радва. И отвъд този празник не остава този, който държи небето в ръцете си. Защото това, което се случва днес, е истински празник. Всички се срещат в него, с еднаква радост. Всички живеят и ни дават една и съща радост: Творецът, всички творения, самата майка на Твореца, която е създала нашата природа и така Го е направила участник в нашите радостни събирания и празници. Преди всичко Създателят се радва. Защото той е благодетел от самото начало и от началото на творението неговата работа е да прави добро. Той никога не се нуждае от нищо и не знае нищо друго освен да дава и да е доброжелателен. Днес обаче, без да спира Своето спасително дело, Той преминава на второ място и идва сред облагодетелстваните. И той се радва не толкова за големите дарове, които дарява на творението и които разкриват Неговата щедрост, а за малките неща, които е получил от облагодетелстваните, защото така става ясно, че Той е човеколюбец. И Той смята, че се прославя не само от онези неща, които Самият Той е дал на бедните роби, но и от тези, които бедните са Му дали. Защото дори ако Той избра умаление пред божествената слава и се съгласи да приеме като дар от нас нашата човешка бедност, Неговото богатство остана непроменено и превърна нашия дар в украшение и царство.
За творението също – и под творение имам предвид не само това, което е видимо, но и това, което е отвъд човешкото око – какво би могло да бъде по-голям повод за благодарност от това да видиш неговия Създател да влиза в него и Господарят на всичко да вземе място сред робите? И това, без да се изпразни от Неговата власт, но да стане роб, да не отхвърли (Неговото) богатство, но да го даде на бедните и без да падне от Неговите височини, издига смирените.
Радва се и Девата, заради която всички тези дарове са дадени на хората. И той е щастлив по пет причини. Преди всичко като човек, който участва като всички останали в общите блага. Тя обаче се радва и на това, че благата са й дадени още преди, още по-съвършени от другите, и още повече, защото тя е причината тези подаръци да се дават на всички. Петата и най-голяма причина за радостта на Девата е, че не само чрез нея Бог, но самата тя, благодарение на даровете, които тя познаваше и виждаше за пръв път, донесе възкресението на хората.
2. Защото Богородица не е като земята, която е създала човека, но самата тя не е направила нищо за неговото творение и която е използвана като обикновен материал от Създателя и просто е „станала“, без да „прави“ нищо. Девата осъзна в себе си и предаде на Бога всичко онова, което привлече Създателя на земята, което подтикна Неговата творческа ръка. И какви са тези неща? Живот непорочен, живот чист, отричане на всяко зло, упражняване на всички добродетели, душа по-чиста от светлината, тяло съвършено духовно, по-ярко от слънцето, по-чисто от небето, по-свято от херувимските престоли. Полет на ума, който не спира пред никаква висота, който надминава и крилете на ангелите. Божествен ерос, който е погълнал всяко друго желание на душата. Божията земя, единство с Бог, което не побира човешка мисъл.
Така, украсявайки тялото и душата си с такава добродетел, тя успя да привлече погледа на Бога. Благодарение на красотата си тя разкри красива обща човешка природа. И победи хитреца. И той стана човек поради Девата, която беше мразена сред хората поради греха.
3. И „стената на враждата“ и „преградата“ не означаваха нищо за Девата, но всичко, което разделяше човечеството от Бог, беше премахнато, що се отнася до нея. Така още преди всеобщото помирение между Бог и Богородица се възцарил мир. Нещо повече, тя никога не е имала нужда да прави жертви за мира и помирението, тъй като от самото начало тя е била първа сред приятелите. Всички тези неща се случиха заради другите. И той беше ходатаят, „беше застъпник за нас пред Бога“, ако използваме израза на Павел, издигайки към Бог за хората не ръцете си, а самия си живот. И добродетелта на една душа беше достатъчна, за да спре злото на хората от всички епохи. Както ковчегът спаси човека при всеобщия потоп на вселената, не участва в бедствията и запази на човешкия род възможността да продължи, същото се случи и с Девата. Тя винаги пазеше мисълта си като недокосната и свята, сякаш никакъв грях не беше докосвал земята, сякаш всички оставаха верни на това, което трябваше, сякаш всички все още живееха в рая. Той дори не усещаше злото, което се разливаше по цялата земя. И потопът на греха, който се разля навсякъде и затвори рая, и отвори ада, и въввлече хората във война с Бога, и изгони Доброто от земята, водейки на Негово място нечестивите, дори малко не докосна Пресветата Дева. И докато властваше над цялата вселена и смущаваше и унищожаваше всичко, злото беше победено от една единствена мисъл, от една единствена душа. И не само беше завладян от Девата, но благодарение на нейния грях се оттегли от целия човешки род.
Това беше приносът на Девата в делото на спасението, преди да дойде денят, когато Бог трябваше, според вечния Си план, да огъне небесата и да слезе на земята: от момента, в който се роди, тя изграждаше подслон за Този, който можеше за да спаси човека, той се постара да направи самата Божия обител красива, така че да бъде достойна за Него. Така не се намери нищо, което да укори царския дворец. Нещо повече, Девата не само Му подари царско жилище, достойно за Неговото величие, но и Му приготви от Себе Си царска дреха и пояс, както казва Давид, „благоволение“, „сила“ и самото „царство“. Като прекрасна държава, която превъзхожда всички останали по своя размер и красота, по своя висок идеал и брой жители, по богатство и сила, тя не се ограничава до приемането на краля и гостоприемството му, но става негова страна и сила, и чест, и сила, и оръжие. Така и Девата, като прие Бога в себе си и Му даде плътта си, направи така, че Бог се появи в света и стана за враговете неразрушимо поражение, а за приятелите спасение и източник на всички блага.
4. По този начин тя облагодетелства човешката раса още преди да дойде времето на общото спасение: Но когато дойде времето и се появи небесният пратеник, тя отново взе активно участие в спасението, като повярва на думите му и се съгласи да приеме служението, каквото Бог поиска от нея. Защото и това беше необходимо и несъмнено необходимо за нашето спасение. Ако Девата не се беше държала така, нямаше да остане надежда за хората. Както казах по-рано, не би било възможно Бог да погледне благосклонно на човешката раса и да пожелае да слезе на земята, ако Девата не се беше подготвила, ако не беше там, която трябваше да Го посрещне и кой можеше служат за спасение. И отново, не беше възможно волята Божия да се изпълни за нашето спасение, ако Девата не беше повярвала в това и ако не беше приела да му служи. Това става видимо от „радвай се”, което Гавриил каза на Девата и от факта, че я нарече „благодатна”, с което завърши мисията си, разкри цялата тайна. Въпреки това, докато Девата искаше да разбере начина, по който ще се случи зачеването, Бог не слезе. Докато в момента, в който тя беше убедена и прие поканата, цялата работа беше незабавно завършена: Бог взе върху себе си като дреха човек и Девата стана майка на Създателя.
Още по-удивителното е това: Бог нито е предупредил Адам, нито го е убедил да даде реброто си, от което е трябвало да бъде създадена Ева. Приспа го и така, като му отне сетивата, отне и неговата част. Докато, за да създаде Новия Адам, Той научи Девата предварително и изчака нейната вяра и приемане. При създаването на Адам, Той отново се допитва до Своя единороден Син, казвайки: „Ние създадохме човека“. Но когато първородният трябваше да „влезе“, този „чудесен Съветник“ „във вселената“, както казва Павел, и да създаде втория Адам, той взе Девата за свой съработник в своето решение. Така това велико „решение” на Бога, за което говори Исая, е обявено от Бога и потвърдено от Девата. Така Въплъщението на Словото беше дело не само на Отец, който „благосклонства“, и на Неговата Сила, която „осени“, и на Светия Дух, който „обитаваше“, но и на желанието и вярата на Богородица. Защото без тях не беше възможно да съществуваме и да предложим на хората решението за въплъщението на Словото, така и без желанието и вярата на Пречистия не беше възможно да се осъществи Божието решение.
5. След като Бог я беше напътствал и убедил по този начин, Той я направил Своя майка. Така плътта беше дадена от човек, който искаше да я даде и знаеше защо го прави. Защото същото, което се случи с Него, трябваше да се случи и с Девата. Както Той пожела и „слезе“, така че тя трябваше да зачене и да стане майка, не по принуда, а с цялата си свободна воля. Защото тя трябваше – и това е много по-важно – не само да участва в изграждането на нашето спасение като нещо преместено отвън, което просто се използва, но да предложи себе си и да стане Божий съработник в грижата за човешкия род, така че , за да може тя да има дял с Него и да бъде участник в славата, произтичаща от тази любов към човечеството. Тогава, тъй като Спасителят беше не само човек по плът и син човешки, но имаше и душа, и ум, и воля, и всичко човешко, беше необходимо да има съвършена майка, която да служи не само на Неговото раждане с природата на тялото, но и с ума и волята, и цялото й същество: да бъде майка и по плът, и по душа, за да въведе целия човек в неизказаното раждане.
Това е причината, поради която Девата, преди да се отдаде на служба на Божията тайна, вярва, иска и желае да я изпълни. Но това стана и защото Бог искаше да направи видима добродетелта на Девата. С други думи, колко голяма беше нейната вяра и колко висок беше нейният начин на мислене, колко незасегнат беше нейният ум и колко велика беше нейната душа - неща, които бяха разкрити от начина, по който Девата прие и повярва в парадоксалното слово на Ангел: че Бог наистина ще дойде на земята и лично ще се погрижи за нашето спасение и че тя ще може да служи, вземайки активно участие в това дело. Фактът, че тя първа поиска обяснение и се убеди, е блестящо доказателство, че тя се познава много добре и не вижда нищо по-велико, нищо по-достойно за желанието си. Освен това фактът, че Бог пожела да разкрие нейната добродетел, доказва, че Девата много добре е знаела величието на Божията доброта и човеколюбие. Ясно е, че именно поради това тя не е била пряко просветена от Бога, за да се открие напълно, че нейната вяра, чрез която живееше близо до Бога, е нейна доброволна проява и да не мислят, че всичко това, което се случи, беше резултат от силата на убедителния Бог. Защото както онези, които вярват, които не са видели и са повярвали, са по-блажени от тези, които искат да видят, така и тези, които са повярвали на посланията, които Господ им е изпратил чрез Своите слуги, имат повече ревност от онези, които са имали нужда Той да ги убеди лично . Съзнанието, че в душата й няма нищо, което да не е подходящо за тайнството, и че нейният нрав и обичаи са напълно подходящи за това, така че тя не споменава никаква човешка слабост, нито се съмнява как всичко това ще се случи, нито изобщо обсъжда пътищата, които биха я довели до чистота, нито се нуждаеше от таен водач - всички тези неща не знам дали можем да ги считаме за принадлежащи на сътворената природа.
Защото дори да беше херувим или серафим, или нещо много по-чисто от тези ангелски създания, как би могъл да понесе този глас? Как би могъл да си помисли, че е възможно да направи това, което му беше казано? Как би намерила достатъчно сили за тези могъщи дела? И Йоан, от когото „нямаше по-велик” сред хората, според оценката на самия Спасител, не се сметна за достоен да се докосне дори до обувките Му, и то, когато Спасителят се яви в бедна човешка природа. Докато Непорочната се осмели да приеме в утробата си самото Слово на Отца, самата ипостас на Бога, преди още да е намаляла. „Какво съм аз и бащиният ми дом? Ще спасиш ли Израел чрез мен, Господи? Тези думи можете да чуете от праведните, въпреки че много пъти са били призовавани към дела и мнозина са ги извършили. Докато ангелът призовава Пресвета Богородица да направи нещо доста необичайно, нещо, което не е в съответствие с човешката природа, което надхвърля логичното разбиране. И наистина, какво друго поиска тя, освен да издигне земята до небето, да раздвижи и промени, използвайки себе си като средство, вселената? Но умът й не беше обезпокоен, нито се смяташе за недостойна за тази работа. Но както нищо не смущава очите, когато светлината се приближи, и както не е странно някой да каже, че щом слънцето изгрее, настъпва ден, така и Девата никак не се смути, когато разбра, че ще може да получи и замислете неподходящия на всички места Бог. И той не остави думите на ангела да останат неизследвани, нито се увлече от многото хвалебствия. Но той съсредоточи молитвата си и изучи поздрава с цялото си внимание, желаейки да разбере точно начина на зачатието, както и всичко, свързано с него. Но освен това тя изобщо не се интересува от въпроса дали самата тя е способна и подходяща за такова високо служение, дали тялото и душата й са толкова пречистени. Той се възхищава на чудесата, които надминават природата, и пренебрегва всичко, свързано с нейната подготовка. Затова той поиска обяснение за първото от Габриел, докато тя самата знаеше второто. Богородица намерила смелост към Бога в себе си, защото, както казва Йоан, „сърцето й не я осъди”, а „свидетелстваше” за нея.
6. „Как ще стане това?“ тя попита. Не защото аз самият се нуждая от повече чистота и по-голяма святост, а защото това е закон на природата, който тези, които като мен са избрали пътя на девството, не могат да замислят. „Как ще стане това, попита той, когато не съм във връзка с мъж?“ Аз, разбира се, продължава тя, съм готова да приема Бог. Приготвила съм достатъчно. Но кажи ми ще се съгласи ли природата и по какъв начин? И тогава, щом Гавраил й разказа за пътя на парадоксалното зачатие с известните думи: „Дух Свети ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени“ и й обясни всичко, Девата не вече се съмнява в посланието на ангела, че тя е благословена, както за онези толкова прекрасни неща, на които е служила, така и за тези, в които е вярвала, а именно, че ще бъде достойна да приеме това служение. И това не беше плод на лекомислие. Това беше проява на чудното и тайно съкровище, което Девата криеше в себе си, съкровище, изпълнено с висше благоразумие, вяра и чистота. Това разкрил Светият Дух, наричайки Девата „блажена” – именно защото приела вестта и никак не й било трудно да повярва на небесните вести.
Майката на Йоан, веднага щом душата й се изпълни със Светия Дух, я утеши, като каза: „Блажена е тази, която вярва, че това, което Господ й каза, ще се сбъдне. И самата Дева каза за себе си, отговаряйки на ангела: „Ето слугинята Господня“. Защото тя наистина е слуга на Господа, който толкова дълбоко е разбрал тайната на това, което предстои. Тя, която „веднага щом дойде Господ“, веднага отвори дома на душата и тялото си и даде на Този, който преди нея беше истински бездомен, истинско жилище сред хората.
В този момент се случи нещо подобно на случилото се с Адам. Докато цялата видима вселена беше създадена заради него и всички други създания бяха намерили своя подходящ спътник, само Адам не намери подходящ помощник преди Ева. Така и за Словото, което създаде всички неща и определи на всяко създание правилното му място, нямаше място, нямаше обиталище пред Девата. Девицата обаче не даде „сън на очите си, нито умора на клепачите си“, докато не Му даде подслон и място. Защото думите, изречени от устата на Давид, трябва да считаме за глас на Пречистия, защото той е родоначалникът на нейния род.
7. Но най-голямото и най-парадоксалното от всичко е, че без да знае нищо предварително, без никакво предупреждение, тя беше толкова добре подготвена за тайнството, че веднага щом Бог внезапно се появи, тя успя да Го приеме както трябва – с готова, будна и непоклатима душа. Всички хора трябваше да знаят за нейното благоразумие, с което пресветата Дева винаги е живяла, и колко по-висока от човешката природа беше тя, колко уникална, колко по-велика от всичко, което хората могат да разберат - тя, която запали в душата си толкова силна любов към Бог, не защото е била предупредена за това, което щяло да й се случи и в което щяла да вземе участие, а поради общите дарове, които са били дадени или ще бъдат дадени от Бог на хората. Тъй като Йов беше облагодетелстван не толкова заради търпението, което показа в страданията си, колкото защото не знаеше какво ще му бъде дадено в отплата за тази борба на търпение, така че тя се показа достойна да получи даровете, които надминават човешката логика, защото не знаеше (за тях предварително). Това беше брачно ложе без чакане на Младоженеца. Беше небето, въпреки че не знаеше, че Слънцето ще изгрее от него.
Кой може да си представи това величие? А каква би била тя, ако знаеше всичко предварително и имаше крилата на надеждата? Но защо не е била информирана предварително? Може би защото по този начин става ясно, че не е имало къде другаде да отиде, тъй като е изкачила всички върхове на святостта и че не е могла да добави нищо към това, което вече има, нито е могла да стане по-добра в добродетелта, тъй като тя беше стигнала до самия връх? Защото, ако имаше такива неща и те бяха практически осъществими, ако имаше още един връх на добродетелта, Девата щеше да го знае, защото това беше причината, поради която се роди, и защото Бог я учи, за да може да покори това срещата на върха също. , за да бъдат по-добре подготвени за служението на тайнството. Това беше нейното невежество, което разкри нейното превъзходство - тя, която, въпреки че нямаше нещата, които биха могли да я подтикнат към добродетел, толкова усъвършенства душата си, че беше избрана от праведния Бог от цялата човешка природа. Нито е естествено Бог да не украси майка Си с всички добри неща и да не я създаде по най-добрия и съвършен начин.
8. Фактът, че Той запази мълчание и не й каза нищо за това, което щеше да се случи, доказва, че Той не знаеше нищо по-добро или по-велико от това, което беше видял да постига Девата. И тук отново виждаме, че Той избра за Своя майка не просто най-добрата сред другите жени, а съвършената. Тя не просто беше по-подходяща от останалата човешка раса, но тя беше тази, която беше напълно подходяща да бъде Негова майка. Защото несъмнено някога е било необходимо естеството на хората да стане годно за работата, за която е създадено. С други думи, да се роди човек, който да може да служи достойно на целта на Създателя. На нас, разбира се, не ни е трудно да нарушим целта, за която са създадени различните инструменти, като ги използваме за една или друга дейност. Творецът обаче не е поставил цел пред човешката природа в началото, която след това е променил. От първия момент той я създаде така, че когато трябва да се роди, да я вземе за майка за себе си. И след като първоначално е дал тази задача на човешката природа, той впоследствие е създал човека, използвайки тази ясна цел като правило. Следователно беше необходимо някой ден да се появи човек, който да изпълни тази цел. Не е позволено да не считаме за цел на човешкото творение най-добрия от всички, този, който ще отдаде най-голямата чест и хвала на Създателя, нито можем да мислим, че Бог може по някакъв начин да се провали в нещата, които създава . Това със сигурност е изключено, тъй като дори зидари, шивачи и обущари успяват да създадат своите творения винаги според целта, която искат, въпреки че нямат пълен контрол над материята. И въпреки че материалът, който използват, не винаги им се подчинява, макар понякога да им се съпротивлява, те успяват с изкуството си да го подчинят и да го тласнат към целта си. Ако те успеят, колко по-естествено е Бог да успее, Който не е просто владетел на материята, а неин Създател, Който, когато я е създал, е знаел как ще я използва. Какво може да попречи на човешката природа да се съобрази във всичко с целта, за която Бог я е създал? Бог е този, който управлява домакинството. И това е именно Неговото най-велико дело, превъзходното дело на ръцете Му. И изпълнението му Той не повери на никой човек или Ангел, а го запази за Себе Си. Не е ли логично Бог да се грижи повече от всеки друг занаятчия да спазва необходимите правила в творението? И когато става въпрос не за какво да е, а за най-доброто от Неговите творения? На кого друг би дал Бог, ако не на Себе Си? И наистина Павел моли епископа (който е, както е известно, образ на Бога), преди да се погрижи за общото благо, да уреди всичко, което има връзка с него и неговия дом.
9. Когато всички тези неща се случиха на едно място: най-справедливият Владетел на вселената, най-подходящият служител на Божия план, най-доброто от всички дела на Създателя през вековете – как би могло да липсва нещо необходимо? Защото е необходимо да се запази хармонията и пълната симфония във всичко и нищо не трябва да бъде неподходящо за това велико и прекрасно произведение. Защото Бог е изключително справедлив. Този, Който е създал всички неща, както трябва, и „претегля всички неща на везните на Своята справедливост“. В отговор на всичко, което искаше Божието правосъдие, Девата, единствената годна за това, даде своя Син. И тя стана майка на Онзи, за когото беше честно да стане майка. И дори ако не е имало друга полза от факта, че Бог стана човешки син, можем да твърдим, че фактът, че е напълно справедливо Девата да стане майка на Бог, е достатъчен, за да предизвика въплъщението на Словото. И че Бог не може да не даде на всяко от своите създания това, което му е удобно, т.е. винаги постъпва според своята справедливост, само този факт беше достатъчна причина да се създаде този нов начин на съществуване на двете природи.
Защото, ако Непорочният спазваше всички неща, които беше длъжна да спазва, ако тя се разкри като човек, толкова благодарен, че не пропусна нищо от това, което дължеше, тогава как би могъл Бог да бъде също толкова справедлив? Ако Девата не пропусна нито едно от онези неща, които могат да разкрият Божията майка, и Го обичаше с такава силна любов, разбира се, би било съвършено невероятно Бог да не смята за Свой дълг да й даде равно възнаграждение, да стане нейна син И пак да кажем, ако Бог дава на злите господари според желанието им, как няма да вземе за Своя майка онази, която винаги и във всичко е била съгласна с Неговото желание? Този подарък беше толкова мил и подходящ за благословения. Затова, когато Гавраил ясно й каза, че тя ще роди самия Бог – защото това беше ясно от думите му, че Този, който ще се роди, „ще царува над Якововия дом до века и царството му няма да има край“ и Девата прие новината с радост, сякаш чуваше нещо обичайно, нещо, което изобщо не беше странно, нито несъвместимо с това, което обикновено се случва. И така, с благословен език, с душа свободна от тревоги, с мисли, пълни с мир, тя каза: „Ето рабинята Господня, да ми бъде според думата ти“.
10. Той каза това и веднага всичко се случи. „И Словото стана плът и живя между нас.” Така, щом Девата отговори на Бога, тя веднага получи от Него Духа, Който създава тази богоподобна плът. Гласът й беше „гласът на силата“, както казва Дейвид. И така, с майчино слово се оформи Словото на Отца. И с гласа на творението Творецът гради. И точно както, когато Бог каза „да бъде светлина“, веднага имаше светлина, така веднага с гласа на Девата истинската Светлина възникна и се съедини с човешката плът, и Този, който просветлява „всеки човек, идващ на света“, беше заченат. О, свят глас! О, думи, че си направил такова величие! О, благословен език, който в един миг извика цялата вселена от изгнание! О, съкровище на чистата душа, която с малкото си думи разпръсна над нас такива нетленни блага! Защото тези думи превърнаха земята в небе и опразниха ада, освобождавайки затворниците. Те направиха небето населено с хора и доведоха ангелите толкова близо до хората, че сплетоха небето и човешката раса в уникален танц около Този, който е и двете едновременно, около Този, който, бидейки Бог, стана човек.
Заради тези твои думи каква благодарност ще бъде достоен да ти предложим? Как да те наречем, след като между хората няма равен на теб? Защото нашите думи са земни, докато не преминеш всички върхове на света. Следователно, ако трябва да бъдат отправени думи на хваление към вас, това трябва да е дело на ангелите, ума на херувимите, в огнен език. Затова и ние, след като си спомнихме, доколкото можахме, вашите постижения и възпяхме по най-добрия начин за вас, нашето спасение, сега искаме да намерим ангелски глас. И стигаме до поздрава на Гавриил, като по този начин почитаме цялата си проповед: „Радвай се, благодатна, Господ е с теб!”.
Но дай ни, Дево, не само да говорим за нещата, които носят чест и слава на Него и на теб, която си Го родила, но и да ги вършим. Пригответе ни да станем Негови обиталища, защото на Него принадлежи славата през вековете. амин
