От св. Анастасий Синайски, църковен писател, известен още като Анастасий III, митрополит на Никея, живял през 8 век.
Въпрос 16: Когато апостолът казва, че властите на този свят са поставени от Бога, означава ли това, че всеки владетел, цар и епископ са издигнати от Бога?
Отговор: От това, което Бог каза в Закона, „И ще ви дам пастири в сърцата ви“ (Еремия 3:15), става ясно, че тези князе и царе, които са достойни за тази чест, са назначени от Бог; докато тези, които не са достойни, те са поставени над недостойните хора според тяхното недостойнство, по Божие позволение или воля. Чуйте някои истории за това.
Когато тиранинът Фока стана цар и започна да извършва кръвопролитието чрез палача Восоний, един монах от Константинопол, който беше свят човек и имаше голяма смелост пред Бога, се обърна към Него с простота, казвайки: „Господи, защо направи той крал?”. И след като той повтаряше това в продължение на много дни, дойде отговор от Бог, който гласеше: „Защото не намерих по-лош“.
Около Тиваида имаше още един много грешен град, в който се случиха много гнусни и неприлични неща. В този град един много развратен негов жител внезапно се влюби, отиде, подстрига се и се облече в монашество, но не спря да върши злините си. Затова се случи така, че епископът на този град умря. Ангел Господен се явил на един свят човек и му казал: „Иди и подготви града, за да изберат за епископ някой, който идва от миряните“. Светият човек отиде и направи това, което беше заповядано. И щом се ръкоположи този, който идваше от ранга на миряните, т. е. същият мирянин, за когото споменахме, в съзнанието на (новия епископ) се появиха мечти и високоумие. Тогава му се яви ангел Господен и му каза: „Защо се мислиш високо за себе си, нещастнико? Ти не стана епископ, защото си бил достоен за свещеничеството, а защото този град е достоен за такъв епископ.”
Затова, ако видите някой недостоен и нечестив цар, вожд или епископ, не се чудете, нито обвинявайте Божието провидение, но се научете и вярвайте, че поради нашите грехове сме предадени на такива тирани. Но въпреки това ние не се отдалечаваме от злините.
Източник: Φιλοκαλία τῶν Νηπτικῶν καί Ἀσκητῶν (Ἀναστάσιος ὁ Σιναΐτης), τόμ. 13В, Ε.Π.Ε., ἐκδ. “Γρηγοριος ὁ Παλαμᾶς”, Солун 1998, σ. 225 ἑξ.
