Съветът на Европа изпадна в сериозна дилема между две свои собствени конвенции, които съдържат текстове, базирани на остарели дискриминационни политики от първата половина на 1900-те години и съвременните права на човека, насърчавани от ООН. Това става все по-ясно, тъй като противоречив текст, изготвен от комисията по биоетика към Съвета на Европа, трябваше да бъде окончателно прегледан. Изглежда, че комитетите на Съвета на Европа са били обвързани с необходимостта да прилагат текст на конвенцията, който на практика увековечава Призрак на евгеника в Европа.
Ръководният комитет по правата на човека на Съвета на Европа се срещна в четвъртък, 25 ноември, за да се информира наред с работата на своя непосредствен подчинен орган, Комисията по биоетика. По-конкретно, Комисията по биоетика в продължение на Съвета на Европа Конвенция за правата на човека и биомедицината е изготвил възможен нов правен инструмент, регламентиращ защитата на лицата при прилагане на принудителни мерки в психиатрията. Той трябваше да бъде финализиран на заседанието на комисията на 2 ноември.
В процеса на изготвяне на този възможен нов правен инструмент (технически това е протокол към конвенция), той беше подложен на непрекъснати критики и протести от широка гама от партита. Това включва специалните процедури на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Съвета и множество организации и експерти, защитаващи правата на хората с психосоциални увреждания.
Изготвен текст, представен на Управителния комитет по правата на човека
Секретарят на комисията по биоетика, г-жа Лорънс Луоф, този четвъртък представи на Управителния комитет по правата на човека решението на комисията по биоетика да не прави окончателно обсъждане на текста и да гласува за неговата необходимост и съответствие с международните права на човека. Официално това беше обяснено като промяна на вота. Вместо да се вземе окончателна позиция относно одобряването или приемането на изготвения протокол, беше решено комисията да гласува дали да изпрати или не изготвения текст до органа за вземане на решения на Съвета, Комитета на министрите, „с оглед на решението." Това бе отбелязано от Управителния комитет по правата на човека.
Комисията по биоетика одобри това с мнозинство по време на своето гласуване среща на 2 ноември. Не мина и без коментари. Финландският член на комисията, г-жа Миа Споландер, гласува в подкрепа на прехвърлянето на изготвения протокол, но посочи, че „Това не е гласуване за приемане на текста на проекта на допълнителен протокол. Тази делегация гласува в подкрепа на прехвърлянето, защото виждаме, че при сегашните обстоятелства тази комисия не може да продължи напред без допълнителни насоки от Комитета на министрите.
Тя добави, че макар да има нужда от необходимите правни гаранции за лицата, подложени на принудително настаняване и принудително лечение в служби за психично здраве, „не може да се пренебрегне широката критика, на която е подложен този проект“. Подобни изявления направиха членове на комисията от Швейцария, Дания и Белгия.
Това каза председателят на Комисията по биоетика д-р Ритва Халила The European Times че „финландската делегация изрази своите възгледи, като също така взе предвид различни мнения, изпратени до правителството от различни страни. Разбира се, има различия във възгледите и мненията, както и във всички трудни въпроси, които трябва да бъдат решени в развитието на националното законодателство.”
Критика към съставения текст
Голяма част от критиките към изготвения възможен нов правен инструмент на Съвета на Европа се отнасят до промяната на парадигмата на гледната точка и необходимостта от нейното прилагане, която се случи с приемането през 2006 г. на Международния договор за правата на човека: Конвенция за правата на хората с увреждания. Конвенцията празнува човешкото многообразие и човешкото достойнство. Основното му послание е, че хората с увреждания имат право на пълния спектър от човешки права и основни свободи без дискриминация.
Основната концепция зад конвенцията е отдалечаване от благотворителност или медицински подход към уврежданията към подход към правата на човека. Конвенцията насърчава пълноценното участие на хората с увреждания във всички сфери на живота. Той оспорва обичаите и поведението, основаващи се на стереотипи, предразсъдъци, вредни практики и стигма, свързани с хората с увреждания.
разказа д-р Ритва Халила The European Times че тя настоява, че изготвеният нов правен инструмент (протокол) изобщо не е в противоречие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UN CRPD).
Д-р Халила обясни, че „Заболяването е състояние, остро или хронично, което се основава на промяната на тялото и може да бъде излекувано или поне облекчено. Инвалидността често е стабилно състояние на човек, което обикновено не е необходимо да се лекува. Някои психиатрични заболявания могат да причинят умствено или психосоциално увреждане, но повечето хора с увреждания не попадат в категорията на този протокол.”
Тя добави, че „Обхватът на CRPD на ООН е много широк. Не се основава на медицинска диагноза, а често на стабилни неспособности и нужда от подкрепа, за да можем да водим възможно най-нормален живот. Тези изрази се смесват, но не са еднакви. Освен това CRPD може да обхваща лица с хронични психични разстройства, които също могат да причинят – или могат да се основават на – увреждане, но не всички психиатрични пациенти са лица с увреждания.
Старата срещу новата концепция за увреждане
Тази концепция за увреждане, че това е състояние, което е присъщо на лицето, обаче е точно това, с което CRPD на ООН цели да се справи. Погрешната идея, че лицето, за да се счита, че може да се грижи за себе си, трябва да бъде „излекувано” от увреждането или поне увреждането трябва да бъде намалено доколкото е възможно. От тази по-стара гледна точка условията на околната среда не се вземат предвид и увреждането е индивидуален проблем. Хората с увреждания са болни и трябва да се оправят, за да се нормализират.
Правозащитният подход към уврежданията, възприет от Организацията на обединените нации, признава хората с увреждания като субекти на права, а държавата и другите имат отговорности да зачитат тези лица. Този подход поставя човека в центъра, а не неговото/нейното увреждане, признавайки ценностите и правата на хората с увреждания като част от обществото. Той разглежда бариерите в обществото като дискриминационни и предоставя начини на хората с увреждания да се оплакват, когато са изправени пред такива бариери. Този основан на правата подход към уврежданията не се ръководи от състрадание, а от достойнство и свобода.
Чрез тази историческа промяна на парадигмата, CRPD на ООН изгражда нова основа и изисква ново мислене. Неговото изпълнение изисква иновативни решения и изоставяне на миналите гледни точки.
д-р Ритва Халила уточни The European Times че е прочела член 14 от CRPD на ООН през последните години няколко пъти във връзка с изготвянето на Протокола. И че „В член 14 от CRPD наблягам на позоваването на закона в ограниченията на личната свобода и гаранциите за защита на правата на хората с увреждания“.
Д-р Халила отбеляза, че „Напълно съм съгласен със съдържанието на тази статия и смятам и тълкувам, че няма несъгласие с изготвения Протокол на Комисията по биоетика, дори ако Комитетът на ООН на хората с увреждания е тълкувал тази статия по друг начин. Обсъдих това с няколко души, включително адвокати по правата на човека и хора с увреждания, и доколкото разбирам, те са се съгласили с тях [комитета на ООН CRPR].“
Комитетът на ООН по правата на хората с увреждания като част от публичното изслушване през 2015 г. издаде безпогрешно изявление до Комисията по биоетика на Съвета на Европа, че „принудителното настаняване или институционализация на всички хора с увреждания, и особено на лица с интелектуални или психосоциални увреждания, включително лица с „психични разстройства“, е забранено в международното право по силата на член 14 от Конвенцията и представлява произволно и дискриминационно лишаване от свобода на хора с увреждания, тъй като се извършва въз основа на действително или предполагаемо увреждане. ”
Освен това Комитетът на ООН посочи на Комисията по биоетика, че държавите-страни трябва да „премахнат политики, законодателни и административни разпоредби, които позволяват или извършват принудително лечение, тъй като това е продължаващо нарушение, установено в законите за психично здраве по целия свят, въпреки емпиричните доказателства, показващи липса на ефективност и възгледи на хора, използващи системи за психично здраве, които са преживели дълбока болка и травма в резултат на принудително лечение."
Остарелите текстове на конвенцията
Комисията по биоетика на Съвета на Европа обаче продължи процеса на изготвяне на новия възможен правен инструмент с позоваване на текст, формулиран от самия комитет през 2011 г., озаглавен: „Изявление относно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания“. Изявлението в неговия ключов момент изглежда засяга Конвенцията на ООН за правата на инвалиди, но в действителност разглежда само собствената конвенция на Комитета, Конвенцията за правата на човека и биомедицината и нейния справочник – Европейската конвенция за правата на човека.
Конвенцията за правата на човека и биомедицината, член 7 описва, че трябва да има защитни условия, ако лице, което има сериозно психично разстройство, е подложено на принудителни мерки в психиатрията. Статията е следствие и опит за ограничаване на вредата, която може да бъде причинена, ако член 5 на Европейската конвенция за правата на човека се изпълнява в буквалния й смисъл.
Европейската конвенция за правата на човека, изготвена през 1949 и 1950 г., разрешава лишаването на „хора с психично заболяване“ за неопределено време само поради това, че тези лица имат психосоциално увреждане. Текстът беше формулиран от представител на Обединеното кралство, Дания и Швеция, водени от британците, за да разрешат евгеника, причинени от законодателство и практики, които са били в сила в тези страни по време на формулирането на Конвенцията.
"По същия начин като Конвенцията за правата на човека и биомедицината, трябва да се признае, че Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) е инструмент, който датира от 1950 г. и текстът на ЕКПЧ отразява пренебрегване и остарял подход по отношение на правата на лица с увреждания"
Г-жа Каталина Девандас-Агилар, специален докладчик на ООН за правата на хората с увреждания
"Когато в световен мащаб се полагат усилия за реформиране на политиката в областта на психичното здраве, нашата изненада е, че Съветът на Европа, голяма регионална организация за правата на човека, планира да приеме договор, който би бил пречка за обръщане на всички положителни развития в Европа и разпространение на охлаждащ ефект другаде по света."
Експерти на ООН, в изявление от 28 май 2021 г. до Съвета на Европа. Подписан, наред с други, от специалния докладчик за правата на най-високо достижимо състояние на физическо и психическо здраве, от специалния докладчик за правата на хората с увреждания и от Комитета на ООН CRPD
